В категории:Европа / Украйна

„Нацисти и полиция – единна коалиция“

По времето на Евромайдана в Украйна, протестиращите много обичаха да скандират “Бандити и милиция – единна коалиция”. Лозунгът е креативен – спор няма, но е интересно да видим дали нещо се е променило 4 години след победата на тъй наречената „Революция на достойнството“.

Николай Федотов, Телескоп

Промяна със сигурност има и тя е доста любопитна. Днес смело можем да осъвременим лозунга от времената на Евромайдана на “Нацисти и полиция – единна коалиция”. Впрочем, родните (украинските – бел.прев.) леви вече отдавна го използват с повод и без повод. Но, както се оказа, в условията на днешната украинска действителност с всеки изминал ден той става все по-актуален. За да не сме голословни, ето един от най-красноречивите примери за това в последно време.

Става дума за изключително показателния случай с антифашистката акция на 19 януари 2018 г. в Киев. Събитието се провежда в украинската столица от вече 9 години в памет на убитите руски антифашисти – журналистката Анастасия Бабурова и адвоката Станислав Маркелов. Убийците им – руските неонацисти Никита Тихонов и Евгения Хасис – са осъдени, съответно, на доживотен затвор и 18 години. Но леви и антифашисти от цяла Европа всяка година се събират на този ден в Киев, за да почетат загиналите и да протестират против съучастието на руската власт. Въпреки, че именно руската власт изпрати зад решетките изпълнителя и организатора на убийството. Президентът на Чечения Рамзан Кадиров дори награди посмъртно Маркелов с медал “За заслуги към Чеченската република”, тъй като загиналият искаше осъждането на полковник Юрий Буданов за изнасилването и убийството на 18-годишната чеченска девойка Елза Кунгаева по време на Втората чеченска война през 2000 г.

Интересното е, че когато през 2016 г. киевските леви заедно със спорния руски ляв опозиционер Илья Пономарьов (единственият депутат в руската Дума, гласувал против анексацията на Крим през 2014 г.) решават да почетат Маркелов и Бубарова, активистите от Гражданския корпус “Азов” (цивилната част на паравоенния полк „Азов“) идват, за да попречат на акцията им. В състава на “азовската“ делегация са избягалите от Русия неонацисти Роман Железнов (по прякор Зухел) и Иван Михеев (по прякор Фриц). Тогава пред телевизионните камери Железнов заявява: “Меркелов беше русофобски боклук, който защитаваше чеченските терористи, които убиваха руските воини – моите кръвни братя.” Също така Железнов твърди, че “всички комунисти са русофоби”. И добавя, че “те (Маркелов и Бабурова) се бореха против руския национализъм, за което заслужено бяха ликвидирани.”

Железнов задава на участниците в акцията въпроси от типа: “А какво имаш против руските воини, които се бореха с чеченския боклук? Може би имаш нещо против и срещу Буданов?” И така виждаме, че в “тоталитарна” Русия, която “се покрива с фашисти” организаторите и изпълнителите на убийството на Маркелов и Бабурова стоят в “мрачна тъмница”, а привържениците на полковник Буданов получават политическо убежище в “демократична и европейска Украйна”. Между другото, по време на същата акция пред камерите Железнов завява, че хората трябва да бъдат убивани заради техните възгледи. Разбира се, малцината журналисти от украинските средства за масова информация, които присъстват на акцията, не вдигат никакъв шум по повод на толкова откровените признания на руския националист, дошъл да се сражава за Украйна.

Но да оставим събитията от 2016 г. в миналото и да разгледаме антифашистката акция от миналия месец. Както отбелязва организаторът на събитието Нина Потарская в свое интервю за “Радио Вести”, отначало киевските леви и антифашисти провеждат своите ежегодни акции в памет на Маркелов и Бабурова пред Руското посолство. Но след това решават да се преместят на Михайловския площад, който се намира в самия център на Киев. Това преместване има и своите идеологически основания. В края на краищата след като руската власт обезврежда “бойната организация на руските националисти”, свързана с убийството на Маркелов и Бабурова, и изпраща зад решетките изпълнителите и организаторите на убийството, става безсмислено “проклетата Русия” да бъде обвинявана във всички смъртни грехове. А в същото време в “свободолюбивата” и “европеизирана” Украйна нацизмът да процъфтява свободно.

И тук минаваме към най-интересната част. Както си спомнят участници в антифашистката акция, ултра десните идват преди началото на мероприятието и чисто и просто заемат площада. Но още по-интересното е, че в това им помагат сътрудници от Националната полиция на Украйна. Както пише в блога си киевската журналистка Юлияна Сибицкая: „Още в 12.45 там пристигнаха Карас и неговата компания, поздравиха полицията и зачакаха“.

Последвалото беззаконие най-добре е описано от Валерия Зубатенко – друга участничка в мероприятието – във Facebook:

“Не знам с какво да започна този пост. Шокирана съм. Днешната акция на Михаловския площад разкри всички тези проблеми, срещу които е насочена. Никога в живота си досега не ми се е случвало да крещя с цяло гърло срещу неправомерните действия на полицията, а самата полиция да прави всичко, за да млъкна, докато неонацистите с ненавист ни замерват със снежни топки, подиграват ни се на висок глас и даже ни канят на среща; докато същата тази полиция, извивайки ръцете им, извеждаше други хора без никакво основание. Не онези, които бяха дошли със заплахи, а тези, които бяха дошли на акцията, на която полицията бе извикана като охрана. Никога не съм виждала полицай, който е улучен в лицето от летяща снежна топка, предназначена за хората, дошли на акцията, да ми отговаря: “И какво, не знаете ли в каква страна живеем? Благодарете, че са снежни топки.” И същият този полицай, около когото стояхме, за да не ни нападнат открито (след фрази от типа “ей тия двечките ще ги вземем с нас” и т.н.), когато редом с него ни снимат и сипят заплахи по наш адрес, а ние го молим за помощ, той да отговаря: “Не съм чул такова нещо”. Никога не съм виждала, стоейки на стълбите на сградата на полицията, как същите онези неонацисти продължават да замерват хората със снежни топки и да проследяват кой накъде си тръгва. Мога да пиша още много за днешния страшен ден. Но тази язвителност и чувство за безнаказаност, с които пристигналите нарушаваха мирната демонстрация, са свързани със знанието, че полицията няма да им противодейства – това е нещо, което никакви примери не са достатъчни да илюстрират.”

Още по-красноречиви са спомените на друг участник в акцията – Артьом Тидва, който е задържан в самото начало на мероприятието.

“Отивах на мирна акция. Видях тълпа десни радикали, които хвърлят снежни топки и заплашват участниците и участничките в акцията. Също така видях полицията, която задържа участници в акцията. Опитах се да се застъпя за тях, да помоля полицаите да се представят. Пътувах с тях в полицейската кола. Нито един десен радикал не беше задържан”, пише Артьом Тидва в блога си.

Неговите спомени от полицейското районно управление са още по-интересни. Оказва се, че сътрудникът на полицията Вадим Гумен докладва на десните радикали за придвижването на арестуваните и вече в районното казва: “Всичко, което става тук, е защото сте били на проруска акция.”

Оказва се, че Вадим Гумен е известна личност. Ето какво пише за него сайтът “Дорожный контроль”:

“Апогей в дейността на Гумен е Евромайданът. Именно групата от сътрудници на Шевченското полицейско районно управление на Киев под командването на Вадик Гумен проследява главните активисти на Евромайдана още в самото начало на протеста. Впоследствие много активисти са арестувани, бити или убити. “Дорожный контроль” разкрива “безшумната” група под командването на Вадик Гумен на 24 ноември 2013 – на третия ден от Евромайдана”.

Както виждаме, полицаят, който следи активистите на Евромайдана, по-късно успешно се солидаризира с украинските неонацисти в борбата срещу “проруските акции”. Но това е лирично отклонение.

Антифашистката акция щеше да остане напълно незабелязана в украинския информационен поток, както остават неотразени десетки други акции, които не се вписват в национал-партиотичната официална линия. Ако нямаше едно “но” … Скоро след акцията на Михайловския площад е пребит нищо неподозиращ британски турист: 23-годишен “свободен електрон” – жител на град Ковънтри на име Лиъм Антъни. Той много обича да пътешества, обиколил е половината свят, като особено много му е харесва Румъния. И тъй като преценява, че Украйна би трябвало да прилича на Румъния, той решава да я посети. В Киев, където много му харесва, е само два дни. Отседнал в младежкия хостел на Михайловския площад, в самия център на града. Та нали Киев е един от най-евтините туристически градове в света. И когато Лиъм върви с куфарчето си по Михайловския площад, го нападат неизвестни, които започват да го замерват със снежни топки, ритат с крак куфара му, а след това го събарят в гръб на земята и започват да ритат самия него. Ето как той описва нападението на страницата си във Facebook:

“Аз наистина мислех, че ще умра. Те успяха да избият единия ми пиърсинг, заклещвайки го в тъканта на устната, което ще наложи хирургическа намеса, за да може обецата да се извади. Под окото ми има болезнен прорез – само на милиметър от очната ми ябълка. Носът ми (за щастие) е само частично повреден, въпреки, че от него тече кръв вече десет часа (от времето, когато се случи това). Дясната ми ръка е доста набита, но е търпимо, 5/6 от предните ми зъби са напълно разбити и много ме болят, даже само при дишане. Като цяло най-много пострадаха зъбите ми, както вече става съвсем ясно”.

Трябва да отбележим, че момчето изглежда доста необичайно за представител на мъжкия пол, макар и да твърди, че е с традиционна сексуална ориентация. Всъщност му е провървяло изключително много, защото на улицата го е срещнала киевският психолог Мария Макуха, която свободно говори английски. Тя го придружава в линейката, в болницата и в полицията, където упорито отказват да приемат неговата жалба за нанесения побой. Момчето твърди, че не е успял да разгледа подробно нападателите си, но е забелязало, че е единият е бил облечен в светло-зелено яке. Лицата на хулиганите са били покрити с шапки или качулки.

Ето точното описание на случилото се на площада от вече споменатата по-горе журналистка Юлияна Сибицкая отбелязва:

“В 13.00 на Михайловския площад трябваше да се проведе акция в памет на Маркелов и Бабурова, убити през 2009 г. от руски неонацисти. Още в 12.45 там пристигнаха Карас и неговата компания (Евгени Карас е лидер на неонацистката организация С14 – бел. авт.), поздравиха полицията и зачакаха. В крайна сметка акцията не се състоя. С14 се блъскаха, обиждаха, хвърляха снежни топки и яйца. Някъде около 13.40 – 13.45 участниците в акцията бяха изведени под конвой от полицията. Британецът е пребит някъде в района около 14.00, когато нито полицията, нито участниците в акцията ги няма, но С14 са още там. Интересно кой, кой е направил това? Обикновени футболни хулигани? А често ли в центъра на Киев посред бял ден футболни хулигани бият някого, без това да е с цел печалба? Като правило след гей парадите винаги няколко души са жертва на побой – и съвсем не винаги в центъра на града. Ловят ги из целия град – вероятно, пак футболни хулигани? Разбира се, не можем да пишем в новините, че това 100% са ултра десни – нямаме доказателство. Просто най-вероятно няма и да го има. Но ние все пак разбираме. Или не?”

Струва си да отбележим, че един от лидерите на С14 Сергей Боднар косвено признава участието на своята организация в нападението над британеца. Той се появява в коментарите под пост на Мария Макуха, като започва да я заплашва, да използва груб език и в крайна сметка оправдава боя над чужденеца.

Гневните коментари, които Боднар отправя към Макуха в профила ѝ във Facebook

Макуха е принудена да го блокира заради толкова откровената му наглост. Допълнителна пикантност в ситуацията добавя това, че Боднар е ръководител на Общинската стража на Голосеевски район на Киев и получава пари от градския бюджет. С14 също така имат собствен проект за патрулиране по киевските улици под името “Киевски рицари”. Както виждаме, ултра десните в Украйна са се сраснали изцяло с властта – нещо, което и не се опитват да скрият, чувствайки своята пълна безнаказаност с дадения им от властта картбланш за извършването на всякакво беззаконие. Разбира се, то трябва да се поднася на електората като борба с “петата колона”, с “агентите на Москва”, с “ръката на Кремъл” и прочие в този дух.

Важно е също така да отбележим двойните стандарти на украинската общественост от Евромайдана, която изпадна в истинска истерия по повод побоя над британския турист, но злорадо приветства убийството на журналиста Олес Бузина от представители на С14. Все пак Бузина бе украинец, а не “бял човек” от “Западна Европа”.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар