Няма политическа битка в Италия през последните 20 години, в която да не е бил въвлечен Масимо Д’Алема (роден в Рим през 1949 г.) – бивш министър-председател и ключова фигура в социалдемокрацията. Изискан, прагматичен и критичен, той оцеля във всички имплозии на левицата – нещо, което в Италия означава, че е почти безсмъртен.
Не трепна, дори когато младият Матео Ренци самоуверено обяви при изгряването си, че Д’Алема и другите от неговото поколение трябва да бъдат направени на скрап, за да освободят място за бъдещето. Пет години по-късно Д’Алема оглавява фондацията Italianieuropei („Италианци европейци”) и именно в нейната централа приема пратеника на „Ел Паис”. Освен това е основал нова партия и е на път да причини смъртоносно главоболие на онзи, който искаше да го направи на скрап.
Архитект е на предизвикали силен отзвук ходове – като например последното разцепване на левицата. Заедно с някои ветерани, както и с млади съратници, недоволни от неолибералните политики на Ренци, Д’Алема оформя в момента Liberi e Uguali („Свободни и равни”) – един политически артефакт, предвождан от историческия антимафиотски съдия от Сицилия Пиеро Грасо и амбициран да привлече вота на разочарованите от Демократическата партия.
Самият Д’Алема ще участва в изборите като кандидат от Саленто (община в административния район Апулия, на „тока” на Италия – б.пр.), „за да протегна и аз ръка”, както съобщава мимоходом. Онези, които го познават, знаят, че трудно могат да пренебрегнат сигналите на неговия политически инстинкт в заплетения политически сценарий, който той анализира по време на продължилия един час разговор.
Италия се е запътила към избори, в които най-интересното ще настъпи, когато приключи гласуването. Каква е прогнозата ви?
Това ще са най-обърканите избори в историята на страната ни, така че никой не знае какво ще стане. Но е сигурно, че няма да има достатъчно мнозинство за самостоятелно правителство. Ние имаме пропорционална избирателна система, преобразена в мажоритарна. Представят се коалиции, но това е фикция, защото ако започнеш да смяташ как се достига мнозинство, това означава коалицията да преодолее бариерата от 40% и да спечели в 75% от избирателните колегии. Никой не е в състояние да го постигне. Мисля, че никой от сегашните кандидати няма да стане министър-председател. Все още не знаем кой ще е.
Дали ще се съюзят Ренци и Берлускони като предишния път?
Дори не мисля, че ще съберат необходимите гласове без останалата част от десноцентристите. Освен това Берлускони ще е заедно с крайната и антиевропейска десница. Има голям риск от неуправляемост.
Възможно ли е повтаряне на изборите?
Ако се развие такъв сценарий – а това ще е по вина на онези, които направиха този недодялан закон – тогава смятам, че президентът на републиката ще трябва да предложи някой човек, който е над всичко това, и да се сформира правителство. Най-малкото, за да се направи друг закон. Да се повтарят изборите при сегашните рамки няма смисъл.
Блокажът мина през Испания, същото стана в Германия, сега заплашва да дойде и тук. Не изглежда да е нещо само италианско.
Така е. Ние сме пред криза на двупартийната система, която се градеше върху социалдемократи и консерватори. Колапсът ѝ настъпи с възхода на движенията, които претендират да са неин антипод, които се раждат от неспособността на правителствата да отговорят на големите проблеми като неравенството и маргинализацията… Всичко това трябва да преобрази и Европа, и нейните политики.
Но двете големи сили, които събират общо към 40% от гласовете – като Движението „5 звезди” и Северната лига, говорят за излизане от еврото. Превръща ли се Италия в антиевропейска страна?
Доверието в ЕС е спаднало, но това не е само италиански феномен. Еврото е гарант за валутна стабилност и за финансова дисциплина. Но големият проблем, който стои сега, е да се постигне качествен растеж. Механизмите на преразпределението не действат вече. Взаимопомощта и социалната справедливост не са сред критериите на ЕС.
А защо в такъв критичен за Италия момент левицата отново е разединена?
Защото Демократическата партия под ръководството на Ренци прилагаше неолиберални политики. Твърдеше, че икономическия растеж е обвързан с осигуряването на стимули за компаниите или с либерализацията на трудовия пазар, ограничавайки правата на работниците. Това доведе до дълбок разлом сред нашия електорат. Партията загуби всички възможни избори – в Рим, Генуа и в още 100 града. Никога не сме падали до толкова ниска точка.
Ренци беше един циклон. И тук, и в Европа. Какво стана?
В началото да, беше. Бяхме единни, той пораждаше надежди. Но последвалите поражения бяха потресаващи. От референдума за конституцията нататък той поведе Демократическата партия към провал. Противопостави се на нашите ценности, разчитайки да спечели десноцентристкия електорат. Но не го постигна, а загуби нашите гласоподаватели.
Всъщност той проведе първични избори, в които гласуваха два милиона души и получи 80% подкрепа. Очевидно Ренци има подкрепа в партията.
Да, много добре, но той е един от политическите лидери с най-нисък рейтинг сред италианците. Вижте сондажите. Щом Демократическата партия избира един лидер без граждански консенсус, тогава очевидно ще загуби изборите. Това няма да им хареса, но то не е измислен от мен заговор.
Вас ви виждат зад всеки заговор.
Знам, но мнението на италианските граждани не мога да управлявам.
Обаче стоите зад разцеплението. Как стана това?
Ренци не показа ни най-малък интерес да го предотврати. Винаги е повтарял, че ако ние се махнем, те ще станат по-силни.
Той казваше, че ще направи на скрап и вас, и Берсани, и други лидери. Не му ли предстои сега на него такъв финал?
Политиката не е бой със сопи между отделни личности. Това разцепление възникна заради избраните от него политики, не заради личностна неприязън. Все пак, когато Ренци сформира правителство, макар и методите му да бяха спорни, ние се почувствахме длъжни да му подадем ръка.
Но и вие бяхте лидери на партията в продължение на много години. Някаква отговорност имате и вие.
Да, да. Ние сме отговорни, че не можахме да спечелим изборите през 2013 г. А имахме тази възможност… Не бях тогава кандидат, нито лидер на партията, но поемам своята отговорност. Моят офис тогава беше в Брюксел и бях зает с теми от културата. През 2013-та имахме кандидатурата на Берсани, но изскочи резултатът на Движението „5 звезди”, което не беше калкулирано добре от никого. Този феномен изригна след инкубационен период под пепелта на изгубеното социално добруване. Това ни подряза крилата.
Мислите, че е уникален феномен?
В Европа тези движения против елита имат по-ясна политическа характеристика. Те са или десни, или леви. За разлика от италианския случай, при който се смесват елементи от най-състрадателната левица, но също и от десницата, каквато е например позицията им за имигрантите. Това е форма на хибриден популизъм, способен да си докара избиратели от различни сектори на обществото. Отправя се критика към традиционната политика, с което се изкушават и най-младите.
Още не са управлявали и не са им поискали сметката.
Когато започнаха да стават партия като останалите, се видя тяхната слабост. Те са изключителна машина за привличане на гласове, докосват човешката чувствителност. Но когато са призовани към отговорност, те са неспособни да я поемат.
Какъв тип лидер е Луиджи ди Майо (млад предприемач, кандидат на Движението „5 звезди” за премиер на Италия – б.пр.)?
Много приятен човек, но неспособен да управлява тази страна. Нито той, нито който и да е било друг от строените в първата редица. Демократическата партия пък години наред е била в правителството, опитвайки се да прави реформи, които се провалиха… Тоест също нещата са правени зле.
Вие нямате никакъв шанс да спечелите. С кого смятате да се съюзявате?
Ние сме левоцентристка сила. Ако постигнем успех, надявам се, че това ще подтикне Демократическата партия да смени посоката. Нека си кажем честно – сегашните левоцентристи губят. Няма да има левоцентристко мнозинство.
А ако Демократическата партия предложи пак Джентилони?
Вече е прекалено късно. Ако искаше да предприеме операция от този тип, трябваше да го предложи преди пет седмици. Коалирането вече е приключило. Правим списъците. Освен това Джентилони може да е по-малко агресивен, по-малко конфронтационен, но по същество е същият като Ренци. Вижте, ние не отнемаме гласове от Демократическата партия. Нашите гласоподаватели отдавна са спрели да гласуват за нея.
Как е възможно отново Берлускони да решава кой ще управлява Италия след всичко, което направи?
Десницата има дълбоки корени тук. За голяма част от буржоазията Берлускони олицетворява идеята за индивидуализма, за търсенето на личния интерес. Аз никога не съм смятал, че берлусконизмът ще изчезне – тази грешка я допусна Демократическата партия. Те мислеха, че ще заемат мястото му като изпълняват нещата, които той обещаваше. Ренци вярваше, че ще се настани в това пространство в центъра. Но когато левицата упражнява дясна политика, тя губи своите гласоподаватели и легитимира десницата. За да получат програмата на Берлускони, избирателите предпочитат оригинала.
Каква ще е ролята на Берлускони?
Берлускони няма силата, която имаше в миналото. Не може да бъде лепилото за разединените десноцентристи. Ще е координатор на най-голямото малцинство. Кандидатът на Берлускони винаги е Берлускони. Ако предложи някой друг, това е винаги, за да го пожертва. Той е акула, която изяжда наследниците си.
About The Author
