Поредна новина за протести срещу застрояването на черноморския бряг долетя във вторник. Става дума за Поморие, където инвеститор планира да изгради хотелски комплекс на метри от прочутите Яворови скали.
Местната общественост се надигна още през декември, когато в общинския съвет бе внесено предложение за промяна на подробен устройствения план (ПУП), позволяващ строежа. Бурното недоволство доведе до категоричен отказ от страна на общинския съвет да се строи. Във вторник той отхвърли докладната за промяна на ПУП-а. В залата присъстваха много недоволни хора. На пръв поглед те извоюваха огромна победа. В действителност обаче не е така, тъй като теренът, обект на инвестиционни намерения, е частен. Този факт
предполага да гърмят нови бомби,
ако не сега, след време.
През есента на 1899 г. Яворов започва работа като телеграфист в пощата в Поморие (тогава Анхиало). В миговете на усамотение посяда на живописния бряг, а мястото става известно като Яворовите скали. Днес там има паметник на поета, почитан от жителите и гостите на града. Мястото е обособено като малко площадче, а теренът, за който има строителен мерак, е на метри от него. Неразрешеният в крайна сметка проект предвижда изливане на бетон край скалите, оформяне на подход към хотела и закриване на панорамната гледка.
В протестна гражданска петиция, проблемите със строителния парцел са описни така: ,,Граничи до обекти от културно–историческото наследство на град Поморие, намира се на самия бряг на морето, заливан от морските води, и е любимо място на много граждани и гости на Поморие. Няма изграден път, а същият е място за разходка, плажуване и риболов, разположен под уникалния крайбрежен булевард „Яворов””.
Според сайта ,,Бивол“ инвеститор е дружеството ,,Арси – Христофоров и Бойчев”, като общинският съветник в Поморие – Катя Христофорова, е дъщеря на единия от съдружниците. През последните седмици напрежението толкова много ескалира в градчето, че граждани поискаха отнемане на правомощията на Христофорова. Те обвиниха кмета Иван Алексиев, че действал в полза на проекта, а той отвърна, че не иска хотел, но законът не му позволявал досега да спре инвестиционното намерение и т.н. Сагата е изпъстрена с доста подробности, случили се в последните три десетилетия – раздробяване на терени, промяна на формите на общинска собственост и т.н. Трудно днес може да се каже кой е крив и кой – прав. Вероятно няма да го установи и прокуратурата, макар да започна проверка.
Сред показаните тези дни от община Поморие документи обаче личи най-интересният факт. А именно, че
всичко започва от продадена
на частника сграда (ресторант) в края на 90-те години. После той получава право да купи с предимство земята под нея. Следват и други права, за да се стигне до днешния инвестиционен проект. Спорещите сега страни, сред които има бивши и настоящи управници, си прехвърлят топката и всеки от тях има известно право. Но безспорен е фактът, че ако собствеността на сградата е била останала общинска, тоест не е продавана, на никой днес нямаше да му хрумва да строи пететажен хотел.
Миналата седмица кметът Алексиев се принуди да свика обществена дискусия по въпроса. Сред нервните препирни се чуха гласове на жители на Поморие, които призоваха общината да си върне спорния терен, откупувайки го или обезщетявайки собственика.
Звучи като форма на страховитата думичка ,,национализация”.
И макар думата да си е все така страшна, все повече хора разбират, че обратният термин – ,,приватизация”, е нанесъл изключително големи щети.
Край паметника на поета всяка година се организират поетичните Яворови дни. Живеем в трудни дни, не иде реч за поезия.
