Заглавието е малко подвеждащо. Идеята на тази статия не е да занимава читателите с река Искър. Но пък констатацията в него е самата истина – в българската институционална практика има случай, при който доклад по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), който касае проект върху самия бряг на Искър, не забелязва… наличието на реката. Нищо, че е най-дългата в страната и всеки третокласник знае къде тече. По-долу ще стане ясно защо споменаваме този малко известен казус.
Историята му е следната. През 2015 г. в Самоков бе прерязана лентата на регионалното депо за отпадъци. Че от него няма особен ефект, разказахме в стара публикация. По-интересното е друго – местната общественост не искаше сметището и дълги години протестираше срещу него, настояваше за референдум. Сред мотивите за несъгласието бе серията от документални фокуси, направени в хода на проекта.
Един от фокусите
се състоеше в това, че депото, отстоящо на 30 метра от най-дългата българска река, проектирано де факто на десния ѝ бряг, разположено също така на няколко километра от най-големия български язовир (носещ името на реката), бе обозначено в доклада по ОВОС като ,,разположено на значително разстояние от водни обекти”. Като най-близък воден обект бе посочена рекичката Паликария, отстояща на 15 километра.
Няма лъжа, няма измама – точно това пише в доклада по ОВОС от 2010 г. за депото в Самоков. Искър просто липсва в него. Местни жители заведоха дело, но престъпление не бе открито. Грешката е извършена неволно, констатира софийската прокуратура.
Върхът на уникалната българска действителност е ,,покатерен“, след като става ясен самият механизъм по изготвяне на ОВОС – не само инвеститорът си назначава експертите (всеизвестен факт), но и заключенията се правят не при работа на терен, а от разстоняие, чрез документи (малко известен факт). И това е принципно положение. В самоковския случай експертът ,,се подлъгал” от предоставените му грешни географски карти, гласи становището на прокуратурата.
Само карти за белот могат да изключат Искър,
а ,,специалистът” очевидно по тях е правил ОВОС – но това са подробности без значение за съдебна, изпълнителна и всякаква друга власт в България.
На жителите на Самоков не им бе позволен референдум. Но пък такъв миналото лято направиха жителите на село Чернево, община Суворово. Спорът там пак е за депо – промишлено, на ,,Солвей соди”. Допитването очаквано се произнесе срещу сметището, но варненският областен управител Стоян Пасев и окръжната прокуратура го обжалваха. Казусът сега е в съда, а ,,Барикада” разказа за него в няколко публикации (една от тях).
В сряда долетя новината, че варненският административен съд е назначил експертиза, която трябва да докаже минава ли малката рекичка Хамам дере покрай или през депото. Дерето река ли е всъщност, друго ли, някой отклонявал ли го е – експертизата следва да изясни тези въпроси. Защото точно край него се строи сметището. За местните хора е ясно, че независимо дали е река, или обикновено дере, по коритото тече вода – в миналото даже се е ползвала за язовир. А също и диги бяха вдигнати преди 7 години с европейски пари. За местните хора е пределно ясно в крайна сметка, че депото не само е опасно, а много, много опасно.
Самоковският случай обаче показва, че
правно България е като ,,Туин пийкс” – нещата не са такава, каквито са.
Наличието на река (дере) не значи непременно, че документално тя съществува. Сбиращите се в нея води не значат, че ще бъдат отчетени. Както и че ще се проследи къде се вливат. Те се вливат в Девненска река, която в определени райони е много красива, а по-нататък – във Варненското езеро. Но това не е важно, важното е кой какви карти ще гледа, а и дали потърпевшите ще се усетят. Пък и да се усетят, какво толкова? Жители на Чернево, пожелали анонимност, изказаха пред ,,Барикада” притесненията си, че съдът в крайна сметка ще се произнесе в полза на големеца, не на обикновения човек.
Всъщност по-големият проблем е, че експертизата за наличието или отсъствието на Хамам дере няма общо с принципния съдебен казус. Референдумът е атакуван с мотива, че е незаконен – сметищата се изграждат с решения на централната власт, не на местната, следователно провеждането му противоречи на закона за прякото участие. Това бе един от мотивите в Самоков да не бъде допуснато допитване, а преди няколко дни и с финално гласуване в общинския съвет на Варна – за съдбата на ,,Алея първа”. В община Стамболийски сега е в ход идея за референдум относно добив на баластра. И въпреки, че местните общинари се натъкват на груби нарушения, като нищо ще се окаже, че и това допитване е невъзможно, понеже добив се осъществява с решения на централната власт.
Законът за прякото участие очевидно се нуждае от ремонт,
за да може да гарантира правото на волеизразяване на местни общности по местни проблеми, които някак попадат и в правомощията на правителството и парламента. Текстовете на закона в момента са тъй постни, че всяка една тема може да се отнесе до конституцията, респективно – да се окаже извън компетенцията на местната власт. Но по-важно е по-надолу във веригата да не се правят дребни мошеничества, като например да зачеркнеш цяла река като Искър. Пък те се правят, защото се оказва, че не са престъпление.
Разказахме историята за Искър, за да е ясно, че в България и деретата, и хората нямат шанс. Колко дълго още ще е така, не се знае, но изгледи за оправяне няма.
