Бойко Борисов бе изслушан в Европейския парламент днес във връзка с приоритетите на българското европредседателство. По време на дискусиите той бе попитан от германския евродепутат Ска Келер от групата на “Зелените” във връзка с продължаващите екологични протести в България и спазването на законите.
В типичния си стил, който едва ли е добре познат в Брюксел, българският премиер отговори:
„Специално искам да отговоря на „Зелените“, защото и аз съм зелен човек… Спирал съм инфраструктурни проекти с години, за може да се излюпят новите щъркелчета. Карал съм министрите да пренасят лично блатни кокичета, за да не остане нито един стрък, смачкан от валяк. Всичките ни европейски инфраструктурни проекти са с тунели за мечки, за вълци, за костенурки…“
По-натам господин Борисов реши да прехвърли дебата към близки, но несвръзани теми: “Последните години България е първа в Европа по нови гори и единствената, може би, която е разширила горите си, от всички европейски държави. За каква незаконна сеч говорим?”
Логично, ако България е единствената, която е разширила горите си, то тогава е и първа и единствена по нови гори. Но дали това е вярно?
През 2010 г. България има 3737 ха гори, а пет години по-късно те стават 3823 ха, което е ръст от 2.3%. За същия период нашите големи конкуренти в туризма Франция увеличават горските площи от 16 424 ха на 16989 ха или с 3.4%. Другата страна, с която често се сравняваме, когато говорим за туризъм – Австрия – е увеличила горския си фонд от 3405 ха през 2010 г. до 3869 ха пет години по-късно. Това е ръст от внушителните 13.6%.
Европейската статистика по тази тема все още се разработва и са възможни отклонения, но е факт, че България нито е единствената страна, увеличаваща горските си площи, нито е страната, която го прави най-бързо. Така че в първата част от отговора на господин Борисов има две твърдения, като и двете са неверни.
В последвалия реторичен въпрос “За каква незаконна сеч говорим?” отново има логически проблем – това, че горите се увеличават като цяло не означава, че няма незаконна сеч. В самото пренасочване на темата към площта на горите също липсва здрава логика, защото въпросът е свързан с опазването на защитените природни територии, които са малка част от горите и далеч не са единствено горски площи.
Примерът със ски зоната в Национален парк “Пирин” е показателен за това, че държавата не се справя именно с опазването на защитените зони и с прилагането на приетите режими, ограничаващи стопанската дейност в тях. Преди повече от шест години първото правителство на Бойко Борисов в лицето на министър Нона Караджова призна, че концесионерът е експлоатирал незаконно 64.7 хектара повече от предвидените 99.55 хектара в договора му от 2001 г., от което не последваха никакви санкции. Сега третият кабинет Борисов в лицето на министър Нено Димов твърди, че закононарушение няма.
Това позволява на премиера да застане пред евродепутатите и уверено да им заяви, че фирмата концесионер не иска да строи нищо повече от втори лифт, въпреки вече се е разпростряла върху 65% повече от разрешената площ в националния парк и планира 330 км писти при сегашните около 50 км:
“Кой инвеститор ще даде да му отсекат боровете? Така че имаме моята гаранция, че освен втори лифт, една керемида повече няма да се сложи там”.
Премиерът Борисов завърши изложението си с твърдението, че екологичните протести се организират от бившите му коалиционни партньори от “Реформаторски блок”, въпреки че за тях отговарят лица от коалицията на екологични организации “За да остане природа в България”:
“Тези наши приятели, които протестират, те ми бяха и коалиционни партньори, те се разделиха на 3 партии, да имат три вожда, и не можаха да влязат в парламента само преди шест месеца. Те са нашият най-естествен коалиционен партньор.”
About The Author
