На 25 декември (стар стил) преди много години се ражда един младенец, който ще промени света както никой преди и след него. Ражда се недоносено бебе, мъничко и крехко, но за щастие оживява, въпреки че по това време кувьозите още не не са били изобретени. Майка му не е била „осенена“ че е „предопределен“ да промени за добро живота на милиони, и полага огромни усилия да го убеди да стане успешен и заможен фермер – по примера на починалия преди раждането му баща. Той обаче ненавижда тази благородна професия и категорично отказва. За сметка на това е най-изявения ученик в класа си, въпреки че в училището му го обучават основно на латински, език към който той не изпитва кой знае какво влечение. Математическите способности, и много по-важно, могъщата математическа интуиция на нашия герой остават неоткрити през училищните му години. Но се отличава с практически умения: като ученик строи слънчеви часовници и модели на вятърни мелници.
На деветнадесет години постъпва в прочут днес университет. Значителна част от съвременното реноме и слава на университета обаче се дължат именно на нашия рожденик, на стандартите и традициите, които той създава и налага в него. Но като студент той не блести в очите на преподавателите си. Нищо чудно, преподаването по това време е доминирано от догмите на учителя на Александър Велики, философът Аристотел. Нашият студент самостоятелно допълва образованието си изучавайки геометрията на Рене Декарт, физиката и емпиричния подход на Галилео Галилей. Самостоятелно се запознава и с работите на Йоханес Кеплер, които ще изиграят ключова роля в неговата собствена дейност в бъдеще.
В годината, в която се дипломира, голямо нещастие сполетява страната му и цяла Европа – поредната чумна епидемия. По това време ваксините и антибиотиците не са открити (глупавите им противниците също не са били родени) и чумата „вършее“ безпрепятствено. По съвременни оценки, най-страшните чумни епидемии са покосявали до 50% от цялото население! Университетът все пак взима мерки като … се разпуска за две години. Нашият герой се оттегля в имението на майка си, където мисли и работи необезпокояван през целия период. И тогава извършва дела, които ако вярвахме в чудеса, щяхме да определим като чудо. За двете „чумни години“ нашият отшелник постига неща, пред които чудесата описвани в „свещените“ религиозни книги са нищо повече от провинциално фокусничество.
Формулира три закона на движението, които са достатъчни да опишат всяко известно движение, т.е са универсални. Тази идея само по себе си е вид революция: по древна традиция, чието начало вероятно тръгва от Питагор, но е наложена от авторитета на Аристотел, естественото движение на „идеалните небесни сфери“ е да се въртят, което в драстичен контраст с движенията на земните обекти. Истинската революция обаче е в друго. Тихо Брахе в Дания вече е променил стандартите, по които се извършват наблюденията, респективно научните експерименти. Галилео в Италия вече е осъзнал и демонстрирал, че езикът на който се описва природата е математиката. Кеплер в Германия буквално открадвайки данните от наблюденията на Тихо след смъртта му е използвал този език за да открие три нови закона на планетарното движение. Косвена жертва на тяхната работа се оказва геоцентричната Вселена на Аристотел и цялата неоспорвана тогава власт на църквата няма да успее да я спаси. Но именно в ‚ръцете“ на нашия рожденик, този език ще се превърне в могъщ инструментариум, с който ще ни пренесе в нова ера – научната, а в икономиката – в промишлената ера. В процеса на работата си, той основава редица нови дисциплини, които днес са отделни университетски курсове: Диференциално и интегрално смятане (Calculus), многомерни диференциали и интеграли (3D Calculus), диференциални уравнения, числени алгоритми за решаване на уравнения, вариационно смятане (нещо, което все още малко студенти изучават) и много други. На него дължим познанието за първата от четирите фундаментални сили, гравитацията, и в добро приближение, закона по който действа. Всичко това му позволява да обясни и да предскаже с безпрецедентна точност движението на познатите тогава планети и в частност да обясни законите на Кеплер. По молба на приятел пресмята орбитата на особена ярка комета, която днес носи името на приятеля, и предсказва следващото ѝ появяване. Така доказва, че и кометите , считани дотогава за божие наказание се подчиняват на откритите от него математика и закони на физиката.
Изследванията му в оптиката са достатъчни да запишат името на всеки друг в историята, но при него имат статус на второкласни занимания. А между тях е изобретяването на телескоп, конструкцията на който и днес се използва при най-големите ни телескопи, включително и тази на космическия телескоп „Хъбъл“.
Не е спестил неодобрението и направо погнусата си от зараждащите се тогава „капиталови пазари“ и борси. Загубвайки не малко пари, опитвайки се да разбере как последните „работят“.
И сега за проблемното и грешките. Нашия рожденик е бил истински религиозен и е пропилял много време в религиозни изследвания, посветени предимно на зараждането и ранния период на монотеистичната религия. Без резултат разбира се, ако изключим че се превръща в това, което някои хора наричат „еретик“. Не е известно какво е убедило толкова умен човек да вярва в хипотезата за съществуването на бог. Със сигурност е имал аргументи, религиозността му не е била въпрос на сляпа вяра. Знаменити са неговите думи „Аз не съчинявам хипотези“. За съжаление, не споделя тази аргументация в писмена или във вербална форма. Може да се спекулира, че след като е установил неустойчивостта на Слънчевата система (следствие, както е смятал, от уравненията му), е провидял нуждата от свръхестествена сила, която от време на време да „пренамества света“ (а следователно и го е създала). Или по думите на Лайбниц, да „пренавива часовника“. Днес ние знам, че Слънцето и Слънчевата система не са нещо постоянно и вечно, т.е. няма никаква свръхестествена причина да са устойчиви.
Бивайки религиозен съвсем не означава, че нашият рожденик е поддържал църквата. Напротив ясно е осъзнавал глупостта, лицемерието и моралната несъстоятелност на църквата като институция. Но когато един приятел го моли да говори публично и да пише за това, отговаря: „Безсмислено е, необходимо е да минат 300 години преди условията да направят промяната възможна“. Е добре, това показва, че и човек с такава огромна проницателност е в състояние напълно да сгреши в оценките си за религия и църква. Повече от 300 години са минали оттогава, а при църквите няма и намек за еволюция към добро и морал, който да е кохерентен на съвременното общество.
Но създаденото от великият рожденик не само е открило пътя към познанието и технологиите, подобрило е живота на милиони, но и без той да го е искал, е поставило истинското началото на края на задушаващото религиозното мракобесие.
Happy, Happy Birthday Sir Isaac Newton! С благодарност и признателност от образованите поколения.
On this day long ago, a child was born who, by age 30, would transform the world. Happy Birthday Isaac Newton b. Dec 25, 1642
— Neil deGrasse Tyson (@neiltyson) 25 декември 2014 г.
