Вместо да чака да падне тавана, ръководството на смолянската болница можеше да прояви инициативност и въображение, за да предотврати надвисналата беда.
Ето, в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, си решиха проблема като прибягнаха до просто, но ефикасно решение, издържано в духа на най-добрите традиции на българския провинциализъм. Пардон – предприемчивост. Председателката на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова беше провъзгласена за доктор хонорис кауза на учебното заведение, след като осигури пари за ремонта му (разбира се, не от собствения си джоб). Сега носителката на почетното звание търси подходяща тема за лекция пред студентите, която хем да е интересна, хем да е по специалността им. Най-логично изглежда заглавието
„Който плаща, той поръчва музиката!“
– ценен урок за бъдещите музиканти и танцьори.
А какво правиха по това време лекарите в Смолян? Чакаха да падне тавана. И той наистина падна като едва не затрупа родилка и новороденото ѝ. Не можеха ли да изпреварят този физически процес като предложат Менда Стоянова за доктор на медицинските науки или поне за почетен доктор, та покрай това да изкрънкат и някой лев за ремонти? Струва ви се прекалено? Ни най-малкото. След като литератори оглавяваха митницата в избирателния район на Стоянова, а благодарение на нейният лобизъм отпадна изискването само дипломирани юристи и икономисти да постъпват на работа като одитори в Сметната палата, защо пък политици да не могат да изписват рецепти? Те и без това го правят, при това на едро, налагайки мораториуми върху покриването от здравната каса на животоспасяващи лекарства за нови терапии. Забележете също колко нови частни клиники избуяха и колко стари държавни и общински болници залиняха в резултат от бюджетната политика на ГЕРБ. Тоест,
Менда Стоянова си е цял
доктор по здравен мениджмънт
– въпрос на време е кой първи ще го признае!
В БАН също са чужди за новостите на Университета на живота, поради което продължават от ума си да патят. „Ако тези учени просят сигурни пари за заплати през бюджета, защото не могат да си ги заработят чрез европейските фондове – жалко тогава“, отсече наскоро доктор хонорис кауза Стоянова по повод протестите на академичната общност. Вместо да хленчат за повече сигурност, учените са длъжни да прилагат иновативни практики. Ако не знаят как се прави това, не е срамно да почерпят личен опит от колежката си от Пловдивската музикална и танцова академия. Забравете тестовете за интелигентност на Менса, у нас важат правилата за житейска пригодност на Менда! Вчера си данъчен инспектор, днес си шеф на данъчна администрация, утре откриваш фирма за консултации как да се спестяват данъци. Умението е базово – „Гъвкавост на работната сила“. Идва денят, в който си натрупал богата експертиза и подходящи контакти, които ти позволяват да решаваш обществените дела в парламента. Струва ви се, че
заплащането на депутатския труд е надценено,
а в академията на науките – подценено?
Ако твърдите това, в състояние ли сте да прокарате цели три бюджета (на НЗОК, на НОИ и на държава) за по-малко от три часа в ресорната комисия, а след това да принудите колегите си в пленарна зала да гласуват най-важния закон като тъкачки-многомашиннички до малките часове на нощта? Колко научни открития направиха през това време в БАН? Както е казано в дебелите анализи – „Ръстът на заплатите трябва да следва производителността!“. Самото изучаване на неособено сложната биография на Менда става с няколко кликвания на мишката и с натискане на няколко копчета на клавиатурата. Казва се „Дистанционно обучение“. А извличането на безценни уроци от нея се нарича „Учене през целия живот“, какво сложно има в това? Хайде сега, всички на работа!
