“Интелигентният начин да държиш хората пасивни и послушни е да ограничиш строго спектъра на приемливите мнения, но да позволиш много оживен дебат в рамките на този спектър”
Ноам Чомски, “Благоденствие за всички”
Наскоро Facebook блокира профила ми, само защото публикувах статия за известните операции под “фалшив флаг” по света. След два дни премахна забраната и ми се извиниха, заявявайки, че е било грешка – но само след като вдигнах много шум по въпроса. Отделно от това и аз, и много други потребители на социалната мрежа забелязваме странни промени в това какво съдържание се показва в потока от новини.
Facebook също така обяви, че работи по създаването на нова система, която ще показва на потребителите какви страници на “руска пропаганда” са харесали или следват – в отговор на новоизобретеното изискване на потребителите да бъдат защитавани от идеи и информация, която може да ги направи по-малко патриотични. Не е ясно как ще бъде дефинирана “руска пропаганда” и как ще бъде избягвана неточната класификация.
The Plutocrats Are Pursuing Internet Censorship And They’re Barely Even Hiding It https://t.co/CRxE55PIaG pic.twitter.com/QnH90uzji3
— Ian56 (@Ian56789) November 23, 2017
Малко по-рано председателят на борда на Google Ерик Шмид обяви, че интернет търсачката ще крие статии от руските медии RT и Sputnik, за да ни защитава от “дезинформация”. Той представи това като положителна стъпка, като същевременно излезе със странното твърдение, че “силно не подкрепя цензурата”. Разбира се, Ерик.
Поради промяна в “методите на оценка” на Google трафикът към леви и анти-системни сайтове се срива. В резултат на това страници като WikiLeaks, Alternet, Counterpunch, Consortium News, Truthout и WSWS са изгубили до 70% от дневните посещения, които са имали преди промените.
Преди няколко дни един човек се оплака в Twitter, че е получил предупреждение от Youtube, само защото е вкарал в плейлист разговор между интелектуалците Сам Харис и Дъглас Мъри. Това е просто един пример за увеличаващият се брой забрани и ограничения, които се стоварват върху интернет потребители, чиито интереси се различават от мейнстрийма на CNN.
Twitter не изостава и наскоро изтри популярен пародиен акаунт, който се майтапеше с нелепия защитник на елититите Питър Дау. Социалната мрежа също така премахна “значките” за удостоверяване на профилите на някои крайнодесни фигури, а други профили направо изтри. Twitter също така продължава да отказва да потвърди профила на Джулиан Асанж, макар да е напълно наясно, че това наистина е той. През декември Twitter ще започне да изтрива потребители, имащи връзки с войнствени групи. Практиката ще покаже за кои групи ще се отнася това. Наскоро компанията също така призна, че през 2016 г. е цензурирала близо половината съобщения за изтеклите имейли на ръководителя на кампанията на Клинтън.
По време на скорошно изслушване на правната комисия към Сената, официални лица говореха открито за нуждата “да се предотвратява формирането на несъгласие” във Facebook, Twitter, Google и Youtube, изтъквайки като аргумент, че “гражданските войни не почват с изстрели, а с думи”.
Всичко това се случва на фона на всеобщото възмущение от агресивните усилия на Федералната комисия по комуникации да премахне правилата за интернет неутралност, които изискват доставчиците да третират всеки вид трафик еднакво. Отмяната на тези правила носи риск от задушаване на малки сайтове, които няма да имат възможност да се конкурират с големите. Възможно е не малка част от населението да бъде принудена да се откаже от достъпа до интернет, тъй като няма да може да си позволи да плаща повишените цени. (Опитът от Португалия показва, че при липсата на “интернет неутралност” достъпът до различно съдържание в мрежата започва да се продава в пакети, подобни на каналите в кабелните телевизии). А колкото по-малко са потребителите в интернет, толкова повече хората ще трябва да разчитат на лесно контролируемите мейнстрийм медии.
Unlike other powerful states that restrict access to the internet and control information, the U.S. doesn’t need to revert to those forms of crude censorship when the corporations will do it for them, thus maintaining the illusion of a free society. https://t.co/sh5ZheP8iF
— Ajamu Baraka (@ajamubaraka) November 21, 2017
Толкова е очевидно към какво се стремят тези гадове. Целта им е по-очевидна дори от тази на мъж в бар, който упорито флиртува с една жена и продължава да ѝ купува питиета.
Политическите гледни точки, които можеш да видиш да се дебатират по телевизията, варират от медията на корпоративните демократи MSNBC до канала на републиканците Fox News – а в много отношения разликите помежду им са само повърхностни. И двете медии подкрепят същите войни, работят за нормализирането на същата неолиберална Walmart икономика и продават на зрителите илюзията, че има истинско политическо разнообразие в американската система, в която реално има една партия – Деморепубликанската.
Те поддържат илюзията за свободния пазар на идеи по същия начин, по който корумпираните бижутери от “Перлата” на Джон Стайнбек заговорничат да създадат илюзията за конкуренция на пазара. Хората наблюдават как се карат колко топки сладолед е изял президентът по съшия начин, по който гледащите кеч наблюдават как двама актьори се бутат един друг върху омекотените ъгли на ринга.
Това е изкуствено стесненият спектър на дебат, в който олигарсите днес се опитват да набутат интернет. Ако изобщо можеш да се включиш в интернет в новата система, която се опитват да наложат, те не искат да спориш дали в САЩ изобщо има демокрация и дали двупартийната система е измама. Те искат да дебатираш само в рамките на предварително одобрените опорни точки “MSNBC срещу Fox News“, с които са те захранили предишния ден.
Те правят това, защото са уплашени, а са уплашени, защото през тази година напълно изгубиха контрол над наративите. WikiLeaks, алтернативните медии и социалните мрежи се смесиха в една рецепта, която вкара целия разговор за покварената политическа система в мейнстрийма и направи “дълбоката държава” позната на всички фраза. Пропагандистите на статуквото все още се провалят в усилията да си върнат пълния контрол над това какво се говори. Никога не е имало толкова светлини, насочени към театъра с маски, с който приспиваха публиката – поради което те дърпат и бутат във все по-странни и често противоречащи си посоки, за да ги изгасят.
Само че това, което вече е видяно, не може да бъде забравено. Безсмислиците за руска конспирация, върху които пропагандаторите се трудят да фокусират вниманието на всички, са изпълнени с толкова сюжетни дупки, че илюзията става все по-трудна за поддържане. Продължавайте да насочвате светлината към пропуските в сюжета и изказвайте своята истина по-смело отвсякога. Те се опитват да затворят всички изходи преди да сме успели да избягаме от олигархичната тирания и времето да го направим изтича.
About The Author
