Разходите за наука намаляват с 13.7% през 2016 г.

В навечерието на Деня на будителите, на който държавни глави с патос ще хвалят делата на дедите и ще се кълнат, че – подобно на тях – считат знанието за първа грижа на модерното общество, е полезно упражнение за интелектуална защита поне да осмислим сухата статистика. А тя не дава много поводи за оптимизъм.

Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2016 г. възлизат на 734 милиона лв., което е с 13.7% по-малко спрямо предходната година. По този начин страната ни се отдалечава от целта си да достигне разход от 1.5% от БВП до 2020 г., тъй като в момента делът на отделяните средства е два пъти по-малък. За сравнение, страните в ЕС отделят средно около 2% с цел те да станат 3 до края на десетилетието.

Тази цел също трудно ще бъде изпълнена, тъй като само три страни – Швеция, Австрия и Дания – вече отделят над 3% от БВП за наука, а Финландия и Германия са близо до това ниво. Общото равнище обаче спада заради пренебрегването на този тип инвестиции в по-бедните страни от Източна Европа и пострадалите тежко от икономическата криза в Южна Европа.

Това е индикация, че в много от тези страни на научноизследователската дейност не се гледа като на условие за икономическо развитие, а като на лукс, запазен за времената с добра конюктура. България, например, предпочита да харчи парите си за нови военни кораби и изтребители. В резултат ЕС изостава с инвестициите в наука от Южна Кореа (4.3% от БВП през 2015 г.), Япония (3.6%) и дори САЩ (2.9%).

В България делът от БВП, насочен към НИРД, намалява от 0.96% до 0.78% през 2016 г. Спадът се дължи както на намалението на публичните инвестиции, така и на тези от частния сектор. Бюджетните разходи за наука са 187.5 млн. лв. през 2016 г. при 230 млн. лв. през 2009 г. при по-малък БВП.

Същевременно, над 1/3 от всички разходи за НИРД дори не са направени от институции в страната, а идват от чужбина – най-вече от Европейската комисия. Вместо да използва помощта по линия на европейската солидарност, за да заздрави научно-развойния сектор у нас, държавата я използва, за да абдикира от ангажимента си към него. Ефектът от тази политика ще си проличи, когато кохезионните фондове започнат да се свиват.

Разходите на предприятията, предимно от частния сектор, които съставляват почти 3/4 от всички инвестиции в научни и развойни дейности, също са се свили с 86.2 млн. лв. или 13.8% на годишна база. Парите за наука в университетите, за които се разчита в голяма степен на държавния бюджет също намаляват с 7.4 млн. лв. или 16.2%. Разходите на нетърговски организации за наука пък се свиват с 53% до едва 2.2 млн. лв. Очевидно не можем да разчитаме на благотворителност, за да правим систематична наука.

Над половината от всички средства за НИРД отиват за техническите науки, следвани от три пъти по-малък дял за медицинските науки. Обществените науки, както и изследванията на хуманитарните науки и изкуства, получават малко повече от 3% от всички средства, което е около 18 пъти по-малко от инвестициите в технически науки.

По данни на Евростат, учените у нас през 2015 г., приравнени към пълен работен ден, са около 14 хил. – три пъти по-малко от тези в Дания, която има по-малко население. Заетите в НИРД на глава от населението в България са почти двойно по-малко от средноевропейското ниво. Те са едва 0.7% от цялата работна ръка – дял, който е два пъти по-нисък от този в Словения, например.

За разлика от Деня на будителите миналата година, когато около 3 хиляди учени се застъпиха за по-различно отношение към научно-развойната дейност у нас и по-голям дял от БВП за наука, сега учени ще протестират само като част от кампанията на КНСБ за увеличение на всяка заплата със 100 лв. и минимална заплата от 700 лв. за висшист. Това са добри цели за технолозите в шивашко предприятие или подобно. Учените обаче би трябвало да имат малко по-амбициозни цели от това да намалят леко мизерията си.

В бюджета за 2018 г. са предвидени 5 млн. повече за БАН и около 20 млн. повече за всички останали университети, така че правителството вече е подхвърлило жълтите стотинки, които синдикалистите искат. Като дял от БВП обаче тези средства бележат незначителен ръст. До 2020 г. за БАН се предвижда годишно увеличение на средствата с по 3-4 млн. лв. годишно, а парите за висши учебни заведения се замразяват, тъй като те и в момента не ги оползотворяват, заради нереализиран прием на студенти. През тази учебна година държавните университети са запълнили едва 82% от местата държавна поръчка.

Така с по няколко милиона годишно управляващите си осигуряват евтин комфорт – учените получават скромните си заплати и не викат много по жълтите павета, за да напомнят, че научната и развойна дейност у нас е в практически фалит.