Могат ли нови избори в Каталуня да станат компромисът между Рахой и Пучдемон?

В деликатната игра на нерви между Мадрид и Барселона по-припрян с времето е испанският премиер, който след серия силови демонстрации би искал да занесе в четвъртък вечерта на Европейския съвет в Брюксел някакво решение за нажежената каталунска криза

Премиерът на Испания Мариано Рахой по време на днешното заседание на парламента в Мадрид. Снимка: El Pais
Премиерът на Испания Мариано Рахой по време на днешното заседание на парламента в Мадрид. Снимка: El Pais

След вчерашния скок в амплитудите на кризата между Мадрид и Барселона с масовите каталунски протести срещу ареста на двама емблематични лидери на движението за независимост на Каталуня, днес за първи път се очертават крехките контури на все още доста химеричен компромис. И той произтича от завъртяната и в двата лагера думичка „избори”. Избори в Каталуня.

Разбира се, веднага трябва да се добави, че Мадрид в лицето на испанския премиер Мариано Рахой и Барселона в лицето на ръководителя на автономната каталунска власт Карлес Пучдемон употребяват думичката в съвсем различен контекст. Но наблюдателите, зажаднели за оптимистичен изход от засмукващото досега блато на каталунската криза, се хващат за идеята за избори като удавник за сламка и бързат да я укрепят с хипотези, че най-после се напипва някаква основа за оттласкване на преговори.

Преди да уточним кой в какъв смисъл споменава вероятността за избори, нека напомним общата картина. Както всички знаем, утре в 10 ч. сутринта изтича крайният срок, който Рахой даде на Пучдемон да се върне „в лоното на закона”, като се откаже от обявената и суспендирана независимост на Каталуня. Ако Пучдемон не реагира (а той вече показа, че няма), се очаква испанското правителство да задвижи процедурата по искане от Сената за въвеждане в действие на член 155 от конституцията, който дава право на централната власт да изземе пълномощията на ръководството на всяка автономия, нарушаваща основния закон.

Много са знаците, че Рахой няма желание да прибягва до този член с всичките му неизбежни силови прийоми и неясни последствия, които само ще задълбочат пропастта между Мадрид и Барселона и ще добавят негативи в международния образ на испанското правителство. Рахой досега вече демонстрира достатъчно твърдост и неотстъпчивост, които не доведоха доникъде, но егото му е удовлетворено. Дойде време да проговори инстинктът му за политическо самосъхранение. А той подсказва необходимост от бърз компромис. Дори да е временен.

За Рахой ще е много добре, ако съумее да занесе в Брюксел, където трябва да пристигне утре вечерта за срещата на върха на Европейския съвет, поне някакъв зародиш на диалог с Барселона. Така ще може да докаже, че е бил прав, отказвайки гордо европейско посредничество и уверявайки, че правовата държава Испания е напълно в състояние сама да се справи с наличния си „вътрешен проблем”.

Вероятно в този ключ трябва да се разчете изненадващото днешно предложение на Рахой към Пучдемон, че е готов да стопира задвижването на член 155, ако каталунският премиер приеме да свика извънредни автономни избори в Каталуня. Това щяло да се възприеме в Мадрид като „връщане към законността”, сочат „правителствени източници”, цитирани от испанския в. „Ел Паис”. Разбира се, успоредно със свикването на такива избори трябва да върви и условието, от което Мадрид не отстъпва – Пучдемон да се откаже официално от независимостта на Каталуня.

Този сценарий се поднася от „Ел Паис” с такива подробности, че чак е посочена и датата, на която могат да се обявят изборите – идната сряда, 25 октомври. Само така провеждането им можело да бъде организирано преди Коледа, тоест щели да се паднат на 17 декември…

Успоредно с това каталунският в. „Ла Вангуардия” (чиято линия е против отцепването от Испания) лансира своя версия за онова, който пък обмислял от своя страна Пучдемон. А именно: ако Рахой задвижи член 155, веднага се отменя суспендирането на каталунската независимост, тя се провъзгласява официално и… се свикват избори за учредително събрание на новата каталунска република.

Ръководителят на каталунската автономия Карлес Пучдемон по време на вчерашния протест в Барселона срещу ареста на двама водачи на движението за каталунска независимост. Снимка: La Vanguardia
Ръководителят на каталунската автономия Карлес Пучдемон по време на вчерашния протест в Барселона срещу ареста на двама водачи на движението за каталунска независимост. Снимка: La Vanguardia
След 20 ч. снощи, 17 октомври, центърът на Барселона се изпълни с около 200 000 протестиращи срещу ареста на Жорди Санчес и Жорди Куишарт. Снимка: EFE
След 20 ч. снощи, 17 октомври, центърът на Барселона се изпълни с около 200 000 протестиращи срещу ареста на Жорди Санчес и Жорди Куишарт. Снимка: EFE

Ясно се вижда, че търсенето на сцепление между тези два сценария в думичката „избори” е повече от натягане, защото всичко останало продължава да се разминава. Но ако са прави оптимистите, които въпреки всичко искат да съзрат отблясък от надежда, може би тогава трябва да ги заподозрем, че „източници от Брюксел” са им снесли за неофициални евросовалки, свалящи напрежението между Мадрид и Барселона в навечерието на Европейския съвет. И дано да е така, защото официалната позиция за „ненамеса” на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер е по-скоро абдикация от европейска отговорност, отколкото париране на сепаратистката зараза.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар