Иняки Габилондо, La Voz de Iňaki, El Pais
Днес спират часовниците. Ще обяви ли Пучдемон независимост на Каталуня, няма ли да обяви? Казват, че председателят на Женералитат (автономната власт в Каталуня – б. пр.) подготвя старателно изготвена реч, повлияна от много сериозния натиск, който се упражнява върху него, както отвътре, така и отвън.
Отвътре – от всяка от партиите, които го подкрепят и които имат свои собствени динамики, нюанси и акценти. Отвън – от изключителния натиск на икономическите сили и на компаниите, които се изтеглят, а и от влиянието също на европейските институции.
Казват, че Пучдемон подготвя една невъзможна реч, квадратура на кръга. За да изглежда така, сякаш напредва, но без да напредва. За да изглежда така, сякаш отстъпва, но без да отстъпва. Преди всичко – една реч, която отлага. Но отлага какво?
Отлага решение да се обяви ли или да не се обяви независимост? Или пък отлага влизането в сила на независимостта, решението за която вече е взето? Отлага нещата за един определен период, през който Женералитат да въведе в сила предвидения вече закон за държавността? Или отлага ликвидирането на досегашната структура, за да се даде път на нов тип законност през преходния етап?
Въпросите са много. Всички са спекулативни. Не знаем дали тези въпроси са деца на изтичането на срока или на надеждата и илюзията. Или може би на страха от сблъскването с една реалност, която може да се окаже по-гола, отколкото е било очаквано при замислянето на независимостта на Каталуня, когато много неща не са били отчетени.
Много са спекулациите и спрямо онова, което може да се очаква от централното правителство. Някои смесват желанията си с прогнозите и вярват, че правителството трябва да действа с максимална твърдост, да включи всички държавни институции на максимално ниво.
Други смятат, че не трябва да се прекъсват всички пътища, за да остане възможен и диалогът в един подходящ момент. Ангела Меркел например моли за такова нещо.
Има и такива, които се опитват да разберат какво точно предполага член 155-ти на конституцията (допуска се, че при обявяване на независимост на Каталуня правителството в Мадрид може да активира този член, който дава възможност на централната власт да изземе функциите на автономната, ако последната не спазва основния закон – б.пр.). Защото член 155 формулира процедурата – правителството да поиска от Сената специални пълномощия, за да възстанови конституционния ред. Държавата трябва да даде този отговор с абсолютно мнозинство. Няма проблем! Правителството е на Народната партия, а Народната партия има абсолютно мнозинство в Сената.
Но член 155 не детайлизира какъв тип неща може да поиска правителството от Сената. Дали може да поиска онези, които смята за необходими? Какви трябва да са те?
Всичко това предизвиква изключително движение на спекулации, слухове, страхове, а също и очаквания за нивата на температурата в една от най-чувствителните вселени – улицата.
В националния каталунски парламент участват сили, които са сред най-обвързаните с процеса към независимост, и техните привърженици са на линия, за да приветстват новината за обявяването на тази независимост. Но ако станат факт споменатите нюанси – отстъпки, отлагания – как ще рефлектира тяхното разочарование?
В коя точка се намираме?
Днес е големият ден, денят на несигурността. Текат драматични часове. Изживяваме решаващ ден.
