В категории:Свят

Иракските кюрди изгубиха революционера и държавник Джалал Талабани

Дългогодишният кюрдски бунтовнически лидер и президент на Ирак бе символ на единството и никога не предаде принципите си

Джалал Тлабани. Снимка: anfenglish.com

Ели Лейк, Bloomberg

Автономният кюрдски регион в Северен Ирак обяви едноседмичен траур заради смъртта на кюрдския лидер и президент на Ирак между 2005 и 2014 г. Джалал Талабани. Той почина на 83 годишна възраст в болница в Берлин, само седмици след референдума за независимост на Кюрдистан, който разгневи Багдад и околните държави.

Много е показателно, че в последните дни от живота на Талабани по границата на иракски Кюрдистан се струпват ирански военни. По време на кюрдската гражданска война през 90-те фракцията на Талабани – Патриотичният съюз на Кюрдистан, се съюзи с Иран, който тактически подкрепяше кюрдската независимост в Ирак. След инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г., Талабани често служеше за неофициална връзка между Техеран и Вашингтон.

Но сега Иран се договаря с Багдад и Анкара да накаже кюрдите за провеждането на референдум, изразяващ техния стремеж за независимост. Това бе кауза, на която Талабани бе посветил голяма част от живота си. Като се почне от организационната му дейност като студент по право в Багдад и се стигне до десетилетията начело на въоръжена съпротива срещу Садам Хюсеин в планините на Северен Ирак, Талабани бе икона на кюрдския национализъм.


В по-късните си години той се превърна и в икона на мултиетническата иракска държава. На 6 април 2005 г. той бе избран от парламента за първия президент на свободен Ирак – позиция, която е до голяма степен церемониална, но все пак изключително важна. Той бе кюрдски революционер, превърнал се в жив символ на плуралистичен и федеративен Ирак. Талабани използва властта си, за да поддържа жива мечтата за свободен Ирак.

За повечето хора тези неща може да изглеждат като безидейни компромиси. Талабани обаче бе различен. Той запази принципите си. Като президент той се противопостави на смъртната присъда на Садам Хюсеин (но загуби този спор и Хюсеин бе екзекутиран). Талабани бе символ на обединен Ирак, но все пак помогна да се договори значителна автономия за Кюрдското регионално правителство при изготвянето на иракската конституция. До ден днешен кюрдски администратори слагат печатите на минаващите през международното летище в Ебрил (макар че след референдума Багдад поиска да поеме контрола над въздушния трафик). Бившият съперник на Талабани – лидерът на Кюрдската демократична партия Масуд Барзани, оглави правителството на местната автономия – позиция с реална политическа власт.

Журналистът Джон Лий Андерсън брилянтно обобщава гъвкавостта на Талабани в своя статия от 2007 г.: „Той вероятно е единственият човек на света, който може да твърди – без да лъже и да се извинява – че е целувал по бузите както щатския държавен секретар Кондолиза Райс, така и президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад”. Този прагматизъм бе впрегнат в услуга на независимостта и достойнството на кюрдския народ.

Талабани спечели възхищението ми докато бях млад репортер, отразяващ иракската опозиция в годините преди войната. Впечатли ме това как той вдъхновяваше по-младото поколение кюрдски лидери, ангажирани с изграждането на истинска държава в иракските провинции, постигнали практическа самостоятелност след войната в Залива през 1991 г.

Днес неговият труд дава плодове. В Иракски Кюрдистан се намират основите на свободната кюрдска държава. Това е факт благодарение на старанието и прагматизма на революционера и държавник Джалал Талабани.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар