Този текст е изпратен до редакционната ни поща от нашия читател Стефан Петров. Можете да ни изпращате свои материали на [email protected], които след преценка на редакцията на „Барикада“ бихме могли да публикуваме в секцията „От читателите“.
Преди около месец 32-годишната Хедър Хейър беше убита, а още 20 човека бяха ранени от забила се в тълпа от хора кола в един малък град в САЩ. Автомобилът беше управляван от 20-годишен крайно-десен екстремист, който искал да „изчисти Америка от лявата зараза“ и „Да направи Америка отново велика“. Трагедията отбеляза връхната точка на размириците в иначе спокойния Шарлътсвил, родното място на двама президенти – един от които е самият Томас Джеферсън. Шарлътсвил е изпълнен с колежи и традиционно избира представители на Демократическата партия, но в средата на август се изпълни с нео-нацисти и крайно-десни екстремисти, които не крият симпатиите си към президента Доналд Тръмп. От множеството кадри от Шарлътсвил стана ясно, че мнозина „протестиращи“ са крайно-десни елементи в пълно бойно снаряжение – от автоматични карабини до бронежилетки.
Всички те се възползваха от своето право на „свобода на словото“, за да провеждат факелни шествия, да призовават за изчистване на малцинствата в САЩ и да скандират, че „евреите няма да ги подменят“. Формалният повод бе премахването на статуята на генерал Робърт Лий – най-изтъкнатият генерал на Конфедерацията, която е била защитник на робството. Въпреки загубата на Конфедерацията и формалната отмяна на робството, Робърт Лий е доста тачен – на негово име има кръстени улици, издигнати са паметници, а в разгара на Студената война във водата е пусната балистичната подводница „Робърт Лий“, въоръжена с 16 атомни бомби.
След провала на протестите и премахването на статуята на генерала, последва нещо много интересно. Огромна част от медиите в САЩ, включително и президентът Тръмп, прехвърлиха вината за размириците на невъоръжените антифашистки сили, които според някои коментатори заплашвали свободата на изразяване. Washington Times ги нарече „противници на свободата на словото“, NYmag ги разкри, като „нетолерантни към свободата на словото“. Към тях се присъединиха и други медии, като LA Times, FOX News, CNS News и други. Атаката срещу Антифа се водеше както от крайно-десните фенове на Тръмп от Braitbart, така и от либералния CNN. Либерали и консерватори бяха почти единодушни – Антифа не обичат свободата на словото и мразят полицаите. Все пак, всеки е свободен да изразява своето мнение, без значение какво е то, нали?
Не, поне не и в САЩ. Докато нападките срещу нео-нацистите и расистите предизвикаха възмущение заради своята „антидемократичност“, то един друг случай показа колко „еднопосочна“ може да бъде свободата на словото в Америка.
Младши лейтенант Спенсър Рапоне скандализира американските медии преди няколко дни. На завършването си в най-престижната военната академия в САЩ – Уест Пойнт, Рапоне споделил снимка в Twitter. На снимката, в неговата фуражка се вижда надпис „Комунизмът ще победи“. Последвала и втора снимка, на която под военната му униформа се вижда… тениска с лика на Че Гевара. Към тях бил придружен и хаштаг в подкрепа на Колин Каперник – футболист от НФЛ, който отказа да стана по време на изпълнението на американския химн. Коперник остана коленичил, в знак на протест срещу расизма и неравенството в САЩ, но постъпката му също разгневи голяма част от обществото. Изказа се и Тръмп, който поиска неговото… уволнение.
Лейтенант Рапоне описва себе си като комунист и пънкар, член е на партията на Демократичните Социалисти на Америка (DSA). Веднага след неговите постове в Twitter последва вълна от гневни коментари. Някои призоваваха за неговото уволнение, други го наричаха антиамериканец и предател. А трети отбелязваха, че за предателство наказанието може да бъде само едно – убийство.
Скоро в кампанията срещу Рапоне се включиха и медиите. От една страна, консервативните и десни издания и телевизии заговориха за открита левичарска инфилтрация в армията. Рапоне се оказа „комунистически пропагандатор“, вмъкнал се в редиците на най-могъщата военна сила в света – какво по-опасно от това? Либералните медии взеха да обясняват как нещата не били толкова невинни – Рапоне постоянно споделял леви и марксистки „мемета“, което изглежда трябва да ни плаши и да привиждаме като „тоталитаризъм“.
Накрая се намеси и американската армия, която не само се дистанцира от Рапоне, но и ще се опита да го санкционира. От Уест Пойнт пък отвърнаха, че лейтенантът не носел „идеали“ като доблест и чест в себе си. Единствените, които застанаха зад Рапоне, бяха неговите приятели от DSA.
Какво наистина представляват социализма и комунизма е въпрос, който отдавна е обвит в пропагандна мъгла – както от противници, така и от защитници. Близо 30 години след края на Студената война, все още ни заливат клишета, използвани в разгара ѝ от САЩ и СССР.
Но DSA далеч не защитават ГУЛАГ или тоталитарните репресии на сталинизма. Те се застъпват за безплатно образование и здравеопазване за всеки, за уважение на личните права и за регулации срещу корпоративния елит и неговия лобизъм. Толкова ли е страшно това? Или този елит се стреми да представя хората, чиито идеи могат да засегнат интересите им, минумум като агенти на отдавна покойния Йосиф Висарионович?
Въпросът е – дали когато се бориш за социална справедливост можеш твърде лесно да се окажеш враг на свободата на словото или антиамериканец? Същевременно, когато открито призоваваш за геноцид, провеждаш факелни шествия и излизаш да протестираш с автомат под рамо – е, тогава ти просто употребяваш и дори защитаваш предоставените ти от конституцията права.
About The Author
