Гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ стартира своята кампания за въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне в текущия размер на минималната работна заплата – 460 лева месечно и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% (каквито и сега са за услуги в сферата на туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги.
Към момента инициатива е подкрепена от: КТ „Подкрепа“, Българска антибедност мрежа, Сдружение „Солидарна България“, Колектив за обществени интервенции (КОИ), Автономен работнически синдикат, АБВ, Движение 21, ПП „Българската левица“, „Зелена партия“, Дискусинен клуб за социална местна политика, списание dВЕРСИЯ, аналитичен портал „Барикада“ и електронното издание „dokumentalni. com“. Солидарност с исканията декларират и множество обществени фигури, сред които евродепутатите Костадинка Кунева и Георги Пирински, икономистите проф. Боян Дуранкев, проф. Ганчо Ганчев, проф. Росица Чобанова, д-р Филка Секулова, Мика Зайкова, юристите Михаил Миков и доц. Янаки Стоилов, предприемачите Георги Павлов и Георг Тупарев и др.
Кампанията ще протече под формата на национална подписка. Подписите ще бъдат внесени в Народното събрание успоредно с внасянето на бюджета за 2018 година. Всеки, който подкрепя предложенията може да се подпише в електронната петиция на сайта на инициативата – www.spravedliva.bg.
Инициативата стартира в специален момент, тъй като тази година ще станат 10 години, откакто в България беше извършена сериозна данъчна реформа, включваща премахването на необлагаемият минимум за доходите на физическите лица и замяната на прогресивното с плоско облагане, припомни Ваня Григорова от „Солидарна България“.
„За 10 години трябваше да настъпи благоденствие в българското общество, хората да не се чудят как да оцелеят. За съжаление, резултатите са тъкмо обратните – неравенствата нарастват, а България е на първо място по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения. Тези показателни са неоспорими и всеки може да ги види на сайта на Евростат“, подчерта Григорова.
Според нея това се дължи до голяма степен на факта, че всеки от нас, дори да получава минимална работна заплата, плаща 10% данък върху своите доходи. „Няма друга страна в Европейския съюз, в която да няма отстъпки за хората с най-ниски доходи“.
Получава се също така, че дори безработните и хората, които получават социални помощи, плащат данък под формата на ДДС, когато купуват хляб, мляко и необходими за ежедневното оцеляване стоки. „Според нас това са основните причини бедните в България да са толкова много, а разликата между тях и най-богатите, да е толкова голяма“, обясни Григорова.
Тя подчерта, че още преди 10 години е имало голяма съпротива срещу данъчната форма, въведена от Тройната коалиция. „Бих определила тази реформа като данъчен погром. Но никой не се вслуша в синдикатите, гражданските среди или икономистите. И днес продължават да текат дебати относно онези промени. Решихме да се съберем днес, за да се опитаме да покажем какво искат хората и как не бива богатите да бъдат толерирани, на тях да им се дава възможност да крият данъци, а всеки лев от заплатата на човек, който получава минимално възнаграждение, да бъде облаган“, каза Григорова.
Председателят на „Солидарна България“ и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ изчисли, че става дума за около 40 лева на месец от всеки човек, който получава минимална работна заплата. „Това е един хляб на ден“, подчерта тя. Причината инициативата да стартира сега е фактът, че скоро ще започне бюджетната процедура и повдигането на темата дава възможност на управляващите да покажат загриженост и за най-слабите членове на общество.
Ваня Григорова обясни, че гражданската инициатива ще завърши с внасяне на събраните подписи за разглеждане в Народното събрание. Тя представи на присъстващите журналисти няколко графики, които показват къде се намира страната ни в Европа по отношение на данъчната си система.
Има различни методи и похвати, които се ползват широко от различните правителства в Европейския съюз, защото през данъците се прави политика, посочи Григорова и съжали, че у нас по-скоро стимулираме управленския мързел. „Ще припомня, че всяка година си говорим за препоръките на Брюксел. В препоръките от последната година може да се намери и пасаж, в който се подчертава, че България е единствената държава, в която данъците и социалните трансфери не намаляват неравенствата. Това са двата метода, които българските управляващи не използват по предназначение, за да намаляват бедността и неравенствата в страната“, обобщи тя.
Журналистът и икономист Димитър Събев заяви, че за съжаление темата за данъците не е особено популярна. „Всички обръщат поглед към по-зрелищни неща, но данъците формират огромен процент от брутния вътрешен продукт. Малко неща в една икономика са по-важни от данъците. Често се занимаваме с други неща, които изглеждат много важни и съществени, но са частни случаи и имат малка обща икономическа тежест“, каза той.
По думите му, за огромното мнозинство от българите остава тайна каква е данъчната система в България, а тя е от африкански тип. „Европейската данъчна система представлява равностранен триъгълник между преки данъци, косвени данъци и социално осигуряване. В България косвените данъци, или т.нар. скрити данъци, които бедните хора плащат, когато си купуват хляб и сирене в магазина, формират около 50% от общите данъчни приходи. Средно за Европейския съюз този процент е 28%“.
Според Събев това позволява на управлящата върхушка, независимо дали ще се нарече „социалистическа“, „за европейско развитие“ или „патриотична“, да казва лъжливо, че данъците в България са ниски. „Истината е, че не са ниски, но се носят от тези, които не би трябвало да бъдат товарени допълнително. Истината, че данъците са ниски най-богатите, за фирмите и корпорации, които се ангажират в нередни и често незаконни практики, но не са ниски за обикновения човек“, посочи той.
Това е причината демократичната инициатива „Да спрем машината за неравенство“ да иска да направи промяна. Димитър Събев акцентира, че става дума за изцяло гражданска инициатива, която е стартирала и действа на хоризонтален принцип. „Идеята за тази подписка и тласък на гражданското общество дойде от разговорите между съмишленици, че нещо трябва да се направи. Няма йерархия, демократично се стигна до идеята, че ни е нужна голяма данъчна реформа и тя трябва да започне, но не да се изчерпи, с две ключови мерки – въвеждане на необлагаем минимум и гъвкав ДДС за стоки от първа необходимост – хляб, мляко, лекарства, учебници, книги“.
Въпросът с цената за бюджета е болезнен и горещ, но не е пренебрегнат от организаторите, като според Димитър Събев има достатъчно механизми ефектът да бъде компенсиран чрез комплекс от мерки. Освен това, спестените от най-бедните хора няма да се изпарят, а ще влязат в икономиката.
„За един работник е невъзможно да укрие своята заплата. Невъзможно е да избяга от плащане на данъци. За една фирма или един собственик, това е едва ли не спорт. Системата ощетява обикновения българин, води до трайни неравенства, които са вредни както в патриотичен, така и в икономически план и в крайна сметка всички губим заради това, че данъчното магаре представляват хората със скромни възможности“, обобщи Събев.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Манолов заяви още в началото на своето изказване, че инициативата в никакъв случай не е опит за „политически сглобка“. „КТ „Подкрепа“ се занимава с тази проблематика още преди голяма част от тези организации, с които сега правим нещо, изобщо да са съществували. Нямам политически амбиции и съответно политически комплекси. Не искам нищо „да изкарам“ за себе си или организацията си. Ще бъда искрено щастлив, ако тази работа се случи, все едно кой какво ще се изкара за себе си. Важното е да се случи каузата“, обясни той.
Относно конкретните искания Димитър Манолов обясни, че когато плащате ДДС, никой не знае колко е голям вашият портфейл и какво има в него. „Нямам нищо против милионерът да плаща 5% върху типовия хляб, както нямам нищо против бай Иван кофражистът да плаща 50% ДДС, когато отиде да си купи яхта“, даде пример той.
Политологът Ивайло Динев обясни мотивацията за промени в данъчната система с поставяне в игрова ситуация. „Да си представим, че в началото на играта има едни 10% с 5000 жетона и други 90%, които притежават по 100 жетона. Краят на играта е предрешен, защото има голямо неравенство. В същото време отстрани има едни хора, които се опитват да обяснят, че това е справедливо, че този начин на игра е справедлив. Ако някой каже, че не е така, се опитват да ни обяснят, че не са виновни правилата, а конфликти между участниците в играта – на етнически или друг принцип, или външна намеса – от ляво или дясно. И никой не казва, че проблемите възникват от правилата на играта“, коментира Динев.
Той сподели, че в началото на демократичните промени неравенствата у нас са били много по-ниски, отколкото са днес. „Това се случва, защото правилата на играта са грешни. Те са в ущърб на най-уязвимите групи. Трябва да говорим за тях, защото ако искаме да живеем в справедливо общество, то трябва да е такова за всеки от нас, а не само за едни групи или за онези, които смятаме за „най-качествени“. Всеки има право на достоен и справедлив живот, а за да бъде такъв, трябва да видим имат ли най-бедните тази възможност. У нас от години живеем в такава система, в която най-уязвимите групи се раждат в неравенството и самите правила го увеличават. Нашата инициатива има за цел да намали това неравенство и да промени правилата“, каза той, като призова за подкрепа от най-различни групи, независимо кой къде се поставя по отношение на своята политическа ориентация.
На пресконференцията присъстваха и лидерът на АБВ Константин Проданов и председателят на „Движение 21“ Татяна Дончева. Константин Проданов обясни, че не иска да се придава партиен характер на инициативата.
„Има партии, които я подкрепят, но сме се събрали тук за една кауза – европейската ни принадлежност да не е само на териториален принцип, а по отношение на данъчната си система да сме в компанията на държави като Източен Тимор и Грузия“, каза той. Той призова към списъка с подкрепящи личности и организации да се присъединят и други. „Подкрепете ни, защото перспективите няма да са добри, ако не обърнем триъгълника на данъчната политика. Нека спрем машината за неравенствата и бедност“, призова той. Татяна Дончева също призова за широка подкрепа и от други формации, включително от дясно. Тя обясни, че инициативата има за цел да направи крачка към преодоляването на усещането, че животът на нашата общност и правилата, по които тя живее, са изтъкани от несправедливост.
На финала Ваня Григорова обобщи, че макар да има много социални противоречия и обществено недоволство от различни казуси, алтернатива политика е невъзможна без промяна на данъчния модел. „Тъй като е по-лесно, управляващите продължават да тупат брашнения чувал, който представляват по-бедните наши съграждани. Но този чувал започва да се къса, няма накъде – първи сме по неравенство и по дял на хора в тежки материални лишения в ЕС. Трябва ясно да се чуе, че ние не сме данъчен стандарт. Дори не би трябвало да е нужно да обосноваме много исканията си – искаме просто да влезем в европейския стандарт. България е черна дупка на данъчната карта на ЕС. Искаме връщаме към нормалността“, завърши тя.
About The Author
