В категории:България

Почти никой не знае какво се има предвид под „съдебна реформа“

Проучване показва, че за 86% от хората призивите за реформа на съдебната власт са лишени от конкретно съдържание. Само 7% смятат, че партиите и организациите, които твърдят, че водят “битка за съдебна реформа”, безкористно искат да променят системата

Около 90% от хората подкрепят забраната за финансиране на магистратски организации от страни извън ЕС. Снимка: Wikimedia Commons

Приблизително 9 от 10 души не са наясно какво се има предвид, когато се призовава за “съдебна реформа”, макар че темата системно бива налагана в публичното говорене в последните няколко години. На последните парламентарни избори дори имаше партии, които поставяха промените в съдебната система като условие за всякакво по-нататъшно развитие в държавата. Едва 14% пък твърдят, че са наясно какво се има предвид, когато се говори за реформа на съдебната власт. Това става ясно от проучване на социологическа агенция “Медиана”, проведено преди седмица сред 1002 души от 125 места в страната.

Причината за тези обезпокоителни данни не се крие само в липсата на заинтересованост на гражданите по темата, тъй като 41% признават, че не са в течение какво точно се случва в съдебната система, но 59% заявяват, че следят процесите в нея, макар повечето да са запознати само донякъде с тях. Неяснотата около исканията за съдебна реформа предизвиква недоверие към политическите субекти, които призовават за такава. Едва 7% от хората смятат, че партиите и организациите, които твърдят, че водят “битка за съдебна реформа”, наистина искат да променят системата без да имат някакви допълнителни интереси. Обратното смятат 48% от анкетираните, според които тези организации преследват “свои политически и други цели”, а 30% смятат, че и двете твърдения са верни. Само 15% от анкетираните нямат мнение по темата.

В края на 2015 г. правосъдният министър на кабинета Борисов-2 Христо Иванов подаде оставка, след като предложенията му за преразпределяне на квотите за Висшия съдебен съвет, целящи да ограничат властта на главния прокурор, бяха отхвърлени в парламента. Свеждането на реформата до балансиране на влиянието на различни лица върху нея обаче не се разпознава от хората като безкористен ход, а по-скоро като прокарване на външни за системата интереси от тогавашната партия на Иванов “Реформаторски блок”. Не по-различна бе ситуацията със следващата партия, която той сформира, “Да, България”, която не можа да прескочи бариерата за влизане в НС.

Причината за недоверието към тези партии очевидно се корени в самите тях, тъй като мнозинството от хората подкрепят констатацията, че съдебната система не се намира в добро състояние. 68% от запитаните твърдят, че тя работи “лошо” или “много лошо”, като само 3% са отбелязали работата ѝ като “добра”. Едва 10% са отговорили, че съдът е подобрил работата си в последните 1-2 години, срещу 18%, които смятат точно обратното. Мнозинство от 55% пък са мнение, че няма никаква актуална промяна в правораздаването.

Според “Медиана” изследването показва, че генералните призиви за реформа без ясни послания са довели до задълбочаване на недоверието в правосъдната система. Атаките срещу прокуратурата имат идентичен ефект, като нейната работа дори се оценява по-високо (3.1 по шестобалната система) от тази на съда (2.82). Само 3% смятат, че съдът работи по-добре от държавното обвинение, а 12% твърдят обратното. Противопоставянето на двете институции обаче остава на заден план, при положение че 53% заявяват, че те са еднакво неуспешни.

Във връзка с внесените наскоро от ГЕРБ предложения за промени в Закона за съдебната власт, забраняващи финансиране от чужбина на съсловни организации на магистрати, социолозите от „Медиана“ са проучили нагласите и по тази тема. Около 90% от анкетираните заявяват, че смятат за еднакво нередно организации на магистрати да се финансират от донори, идващи от САЩ, Русия или Турция, а 69% – когато парите идват от други страни в ЕС. Между първо и второ четене ГЕРБ предложиха промени в първоначалния текст, които допускат финансиране по европрограми или от държави от Европейското икономическо пространство, но остава пълната забрана за всички останали чуждестранни донори.

Много от магистратските организации работят със средства от САЩ, затова още в началото на юли срещу промените се обявиха от фондация „Америка за България“, заявявайки, че те представляват отстъпление от евроатлантическите ценности. Най-големият проект на фондацията в тази сфера е за 1.2 млн.лв. и с него се подкрепя проект на “Мрежа на американските съдии за България”, целящ да създаде “инструмент за обществено наблюдение и оценка на професионализма на кандидати за ръководни постове в съдебната система”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар