Цената за стабилизиране на западната част на иракския град Мосул и превръщането и в отново годна за живот ще е двойно по-висока от предварителните очаквания, заявяват експертите от Организацията на обединените нации. Според оценката на ООН, за възстановяване на засегнатите от боевете срещу ИДИЛ части на града трябва да се отделят около 700 млн. долара. Организацията също така изтъква, че макар боевете в Мосул да са свършили, хуманитарната криза не е.
.@DigitalGlobe photos of 7 sites in Mosul from 2015 and today illustrate the extent of the city’s devastation. https://t.co/w3JjUFtO9K pic.twitter.com/9UiB9mT11W
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) July 14, 2017
По думите на хуманитарния координатор на ООН за Ирак Лиз Гранде петнадесет от общо 54 жилищни квартала в Западен Мосул са „на практика сринати със земята”. В други 23 зони щетите са умерени, а в 16 квартала са леки. „Боевете може и да спират, но това не се отнася за хуманитарната криза”, заявява Гранде. ООН изчислява, че се нуждае от 470 млн. долара, за да се направят най-тежко разрушените квартали годни за живот, и още 237 млн. долара за по-леко пострадалите райони. Досега ООН е поискало общо около 1 млрд. долара за помощ на бежанците и възстановяване на жизненоважни услуги в града.
„Това е двойно повече, отколкото прогнозирахме, че ще струва стабилизацията. Боевете бяха много по-ожесточени, отколкото някой е очаквал”. Наскоро иракските власти обявиха Мосул за напълно освободен от силите на джихадистите от ИДИЛ. Операцията по освобождаване на предимно сунитския град продължи девет месеца – много по-дълго, отколкото бяха първоначалните планове на Багдад и съюзниците им, на първо място САЩ. Прогонването на ИДИЛ стана за сметка на много цивилни жертви и разрушаване на големи части от града, особено в западната му част.
Според данните на ООН, около 700 хил. души са били прогонени от домовете си в Западен Мосул заради боевете. Гранде заявява, че вероятно все още има стотици хора, намиращи се в най-засегнатите зони. По думите ѝ 12 хил. души са били евакуирани от района само в последната седмица на боевете. Мнозинството от тях са деца и старци, които дори не са могли да се придвижват самостоятелно заради недохранването и липсата на вода.
Тя добавя, че се очаква още 100 хил. души да избягат от домовете си до края на годината, тъй като иракските сили ще започнат кампания за връщане на контрола над други части от областите Ниневия, Анбар и Киркук, където все още властва ИДИЛ.
City in ruins: Video drone footage by AP’s @felipedana captures the scope of devastation in Mosul, Iraq. Full story: https://t.co/YGDxkftGOF pic.twitter.com/i4eAOnZPTh
— The Associated Press (@AP) July 14, 2017
„Историческото освобождение на Мосул не трябва да прикрива факта, че пътят напред представлява изключително предизвикателство… За да се превърнат военните победи в стабилност, сигурност, справедливост и развитие, иракското правителство ще трябва да направи всичко възможно да върне на хората живота и достойнството им”, заяви пред Съвета за сигурност Ян Кюбис, специален представител на генералния секретар на ООН в Ирак. Той все пак приветства усилията на иракските власти и съюзниците им за предпазване на цивилните, които по думите му са в рязък контраст с действията на терористите от ИДИЛ, които са показали „абсолютно незачитане на човешкия живот и цивилизацията”.
Inside the ruins of Mosul’s Great Mosque of al-Nuri, witness to the birth and death of ISIS pic.twitter.com/wpjyw9Min7
— Sam Tamiz (@samtamiz) July 17, 2017
Операцията за завземане на Мосул започна през октомври 2016 г. Иракските власти обявиха победа над джихадистите в началото на този месец. Само ден след декларацията за освобождаване на града, Amnesty International разкритикува водената от САЩ коалиция за прекомерните и безразборни бомбардировки, и призова да има официално признание за провала в опазването на живота на цивилните. Правозащитната организация също така предложи създаването на комисия, която да се занимае със съобщенията за нарушения. Amnesty изтъква, че зверствата на терористите не са извинение, което дава право на иракските и щатски военни да не спазват задълженията си според международното право.
About The Author
