В категории:Анализи / Свят

Бомбардираните в домовете си цивилни в Мосул обвиняват безразсъдните коалиционни сили

На фона на ескалацията на войната за връщане на града от ИДИЛ, ужасеното население се страхува от най-лошото

Донатела Ривера, Foreign Policy. Авторът е старши съветник за реакции при кризи в Amnesty International

Когато чуват, че ще има въздушни удари в тения квартал в Източен Мосул, семейството на Ваад Ахмад ал Тай прави точно това, което им се казва. „Следвахме инструкциите на правителството. Те ни казаха: Стойте по домовете си и избягвайте преместване. Чухме тези инструкции по радиото… имаше и листовки, пускани то самолети. Заради това останахме по домовете си”, заявява той.

Скоро след това започват да валят бомбите. Докато ужасеното семейство ал Тай се е скупчило заедно, съседната къща се срива върху тяхната. Шест души загиват там на 7 ноември 2016 г., включително тригодишната дъщеря и деветгодишния син на Ваад.

Докато пътувах през Източен Мосул по-рано този месец, чувах отново и отново версии на тази история от семейства, загубили роднини при бомбардировките на водената от САЩ коалиция, която се опитва да изтласка „Ислямска държава” от града. Изпълнени с гняв и скръб, жителите на Мосул разказваха как изрично им е било казвано да стоят по домовете си, след което са били бомбардирани там.

Amnesty International е регистрирала многократно подобни инциденти от началото на военната кампания в града през миналия октомври. В последно време изглежда има ръст на цивилните жертви, като само при една бомбардировка на 17 март се съобщава за над 100 загинали жители на квартала ал Джадида в Западен Мосул. Първоначално иракските власти заявиха, че цивилните жертви са резултат от атака на ИДИЛ, но в последствие източници от Пентагона заявиха, че САЩ „вероятно имат роля” и е започнато разследване.

Боевете в градски условия винаги са изпълнени с опасности за цивилното население и би било наивно да се надяваме, че военната операция за освобождаване на Мосул от продължилото почти три години брутално управление на ИДИЛ би могло да мине без цивилни жертви. Въпросът е дали са били взети всички възможни предпазни мерки за свеждане до минимум на вредите за цивилните.

Инструкциите на иракското правителство към жителите на Мосул да останат по домовете си, макар да са били с добри намерения, може би са довели до жертви, които е можело да бъдат избегнати.

Преди началото на военната кампания бе изключително трудно за жителите на Мосул, които се оценяват на около 1 млн. души, да напуснат града. Хванатите в опит да напуснат от ИДИЛ рискуваха брутални наказания или дори смърт. След началото на боевете близо 300 хил. иракчани са били прогонени от домовете си.

На Мосул се гледа като на голямата цел в иракската битка срещу Ислямска държава, но много жители на града споделят, чe се чувстват изоставени. Някои мосулци дори се чудят дали тези инструкции не са били издадени, защото иракското правителство и международната общност не искат да поемат бремето на още повече прогонени от домовете си хора.

Това би било една невероятно нехуманна пресметливост – но разхождайки се из Мосул, човек лесно може да разбере защо живеещите там се чувстват сякаш са поставени като последен приоритет. Животът в Мосул е изпълнен с ужаси. Много жители на града изразяват отчаяние относно провалa на иракските власти и международната общност да осигурят подкрепа за наскоро освободените области. Те описват как са били оставени да ровят с голи ръце в планините от отломки, за да търсят телата на близките си.

Докато проучвах място на въздушен удар в Ал Дубат, квартал в Източен Мосул, попаднах на човешка глава сред развалините. Оцелели от бомбардировката идентифицираха тялото по зелен шал, като според тях това е жена, която е загинала заедно с възрастните си родители при удар на коалиционните сили на 1 януари. В други части на града тела на загинали бойци на ИДИЛ са оставени да лежат сред руините, като някои са частично изядени от уличните кучета.

Жителите на Мосул също така трябва да се справят с факта, че голяма част от инфраструктурата на града – най-вече водната и електропреносната мрежа – са разрушени. Жени и деца пренасят вода с туби от пунктовете за разпределение, която трябва да използват пестеливо. „Имаме достатъчно за пиене и готвене, но не остава много за миене”, коментира един жител на Мосул. Повече от два месеца, след като тази зона от града е освободена, на практика в Източен Мосул няма функциониращо медицинско заведение. Няколко малки клиники предлагат най-първичната медицинска помощ, което съвсем не е достатъчно за военна зона.

Лекарите и сестрите в тях заявяват, че работят без заплащане и при тежък недостиг на лекарства и оборудване. В една от клиниките персоналът показва, че две от трите линейки, с които разполага са повредени. Хора с тежки наранявания понякога са принудени да прекарат седмици и дори месеци без адекватна грижа.

Не е изненадващо, че хората са бесни заради всички тези разрушения и поставят под съмнение методите на операцията в Мосул. „Даешците (бойците на ИДИЛ) бяха навсякъде и нямаше абсолютно нищо, което можем да направим по въпроса”, заявява Мохамед, жител на квартала Ал Дубат, който е загубил няколко роднини при бомбардировка на коалицията. „Ако ги предизвикаш, те ще те убият. Те управляваха града в продължение на две и половина години и през това време рядко ги нападаха. Защо сега разрушават домовете ни с нашите семейства вътре, само за да елиминират двама или трима даешци на покрива?”, пита той.

Избиването на цели семейства в техните домове хвърля сериозни съмнения относно избора на оръжия и цели от страна на коалицията. Използването на живи щитове от страна на Ислямска държава е добре документирано. Тези, които провеждат ударите са наясно с риска за цивилните и трябва да вземат всички възможни предпазни мерки, за да минимализират щетите. Защо тогава бойците на ИДИЛ, които са се разположили на покривите или в дворовете в цивилни зони са атакувани с големи бомби, които сриват цели къщи?

Не е чудно, че много местни жители споделят, че се чувстват все едно плащат за престъпленията на Ислямска държава. Един мъж ми описа ужасяващия момент, в който неговият петгодишен син е убит от шрапнел от миномет, вероятно изстрелян от иракските сили в гъсто населена цивилна зона. „Главата му беше почти изцяло откъсната”, споделя той.

Подобна трагична загуба на живот може да не е била напълно предотвратима, но е можело да се направи и трябва да бъде направено повече, за да се намали рискът възможно най-много. Скорошното съобщение, че ще има разследване за многобройните цивилни жертви на водената от САЩ коалиция е добре дошло, но е твърде закъсняло. От решаващо значение е то да е независимо и по-прозрачно и ефективно, отколкото бяха други щатски военни разследвания за атаки с много цивилни жертви.

След като през октомври 2015 г. САЩ бомбардираха болница на „Лекари без граници” в афганистанския град Кундуз, при което загинаха 42 души и още 43 бях ранени, международният натиск доведе до провеждане на разследване. Резултатът от него обаче бяха само няколко административни наказания. От публикуваните разкрития не се разбира защо тази бомбардировка изобщо е била разрешена.

Продължават да бъдат повдигани тревожни въпроси относно решенията, направени от иракските и щатските военни, и някой трябва да им отговори. Ако не бъде взето под внимание бъдещето на населението на Мосул, което е изстрадало толкова много под тиранията на ИДИЛ, то думата „победа” ще звучи кухо.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар