На заседание на местния общински съвет в Кюстендил този четвъртък кметът Петър Паунов, в отговор на въпроси на граждани, отговори, че не планира да променя спорен проект за ремонт на малък парк, предизвикал недоволство в града под хълма Хисарлъка. Официално проектът е за обновяване на парка около картинната галерия, посветена на Владимир Димитров – Майстора, но той предвижда построяване на паркинг на мястото на част от култова за града брезова горичка, премахване на множество големи дървета с цел създаване на „визуални оси“ и заменяне на ценните гранитни паважи и каменни настилки в парковата зона с бетонни плочки. Ще бъде обновена и запусната от десетилетие крайречна алея на Кюстендил, където обаче ценните гранитни павета се вадят вместо просто да се пренаредят. Тези предизвикващи противоречия дейности струват на данъкоплатците 4.5 млн. лв.
Всичко това бе неизвестно на мнозинството кюстендилци до обяването на обществената поръчка, когато „Барикада“ писа за проекта, финансиран по Оперативна програма региони в растеж. Документацията и досега не е публикувана на сайта на общината, не е предоставяна на гражданите по време на проведени обществени обсъждания, нито бе налична на т.нар. заключителна пресконференция. Според община Кюстендил проектът съвпада с инвестиционния приоритет на ЕК за „подобряване на градската околна среда“ и „намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерките за намаляване на шума“. От описанието на проекта обаче не става ясно как нов паркинг в идеалния център на града ще намали шума, а премахването на над сто възрастни дървета или замяната им с млади фиданки ще намали замърсяването на въздуха.
По-логичният ефект е точно обратният на заявения, а това, в комбинация с недоволството на гражданите, миналата седмица предизвика реакцията на националния омбудсман Мая Манолова, която е от Кюстендил и посети града по повод празника на черешата. Тогава Манолова се срещна с кюстендилци в самата брезова горичка и обяви, че ще защити „правото на българските граждани на чиста природа, на зелена среда, на добър въздух“, застъпвайки се за промяна в проекта в писма до МОСВ, МРРБ и местната община. „Кюстендил е уникален именно с чистия си въздух, зеленината и природата“ – допълни тя. – „Няма аргументи, които да оправдават унищожаването на една брезова горичка в центъра на областен град. Това е забележителност, не по-малка и от други забележителности в града. Хората са прави да си бранят природата и най-хубавото на града – зеленината.“
Този призив обаче не впечатли кмета на града Петър Паунов, нито това направи стартиралата тези дни онлайн петиция, която бързо събра подкрепата на над 400 кюстендилци. В същото време проектът е обект на проверка от управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ след сигнал, че броят на предвидените за отсичане или преместване дървета не е коректно отразен в проектната документация, което компрометира цялото заснемане на терена. От пресцентъра на МРРБ съобщиха, че повод за проверката е получен писмен сигнал от гражданска инициатива „Спаси Кюстендил“ за премахване на по-голям брой здрави дървета спрямо декларираните в одобрено проектно предложение на Община Кюстендил, както и „съмнения за спазването на изискванията за публичност и комуникация по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта“, т.е. фиктивни обществени обсъждания.
Разминаването между документи и действителност бе установено няколко дни по-рано при гражданска акция, проведена пред множество представители на медиите, при която бяха преброени близо 4 пъти повече дървета само на мястото, предвидено за паркинг, отколкото ръководството на общината твърдеше, че се готви да премахне. 30-тината участници в акцията искаха да залепят и номера на дърветата, за да могат и съгражданите им да видят точната бройка, както и от кои дървета ще бъде лишен градът, но на място се появиха трима охранители, които заплашиха участниците, че ще напишат актове на всеки, който докосне дърво, за увреждане на общинска собственост. По този начин общината „защити“ дърветата, които се кани сама да унищожи.
На заседанието на местния съвет кметът Паунов за пръв път призна, че дърветата са повече от описаните в документите, но обвини недоволните от проекта граждани, че са засадили допълнителни дървета в последните месеци и затова те щели да бъдат отговорни за премахването на повече от предвидената бройка. Макар да има и няколко малки дървета, засадени в последните 7-8 години, огромната част от брезите са там от 80-те години, когато в зоната са били отчуждени имоти, за да се разшири зелената зона. Над 3-годишните дървета са високи 10-15 метра и това обяснява защо кметът не се съгласи да отиде лично до горичката, която отстои на метри от сградата на общината, и да покаже „новозасадените“ дървета.
Петър Паунов обясни и че общината няма нищо общо с премахването на практически вечните гранитни паважи и замяната им с бързо ерозиращи бетонни плочки, защото тази промяна е предложена от архитектите, изготвили проекта. На въпрос какво се случва с премахваните от централните зони павета, кметът обясни, че те седят в склад на общината и никой не иска да ги купи. Това означава, че българските и европейски данъкоплатци ще платят за нови настилки в парк „Галерията“ и крайречната зона на града, където паважите вече се махат, докато общината държи ценни дълготрайни настилки на склад.
About The Author
