Контра-подписка се появи тези дни в платформата peticiq.com в отговор на гражданската инициатива „Спаси Кюстендил“, която настоява за промени на градоустройствен проект в града, финансиран по оперативна програма “Региони в растеж” на ЕК. Проектът, също като други подобни в Силистра, Пазарджик и др., предизвика недоволство сред жителите, заради непрозрачния начин, по който е изготвен, както и заради предвиденото премахване на големи дървета в централната част на града и замяната на гранитните паважи с нови бетонови настилки.
Контра-петицията, напротив, се застъпва за изпълнението на проекта без никаква промяна, включително в най-спорната му точка, която предвижда изграждането на паркинг на мястото на част от култовата за града брезова горичка. В текста ѝ за пореден път се твърди, че става дума за 22 брези, макар че гражданска акция наскоро показа, че те са поне 3 пъти повече. Това предизвика проверка от МРРБ, от която все още няма официални резултати.
Подписката няма официално обявен автор, нито адресат. Подробната техническа информация вътре обаче не оставя пространство за съмнения, че авторът е част от общинската администрация, тъй като подробности относно проекта и досега не са публикувани на сайта на общината, въпреки че вече е избран изпълнител.
Това означава, че имаме уникален случай, при който общинска администрация стартира подписка, с която подканя самата себе си да не обръща внимание на гражданското недоволство и да продължи да изпълнява спорния проект без изменения. За промени в проекта вече призоваха националния омбудсман Мая Манолова и заместник-председателя на парламента Валери Жаблянов, но община Кюстендил игнорира и техните призиви.
В подписката на общинската администрация досега са се включили над 500 души, сред които личат имената на заместник-кметовете на града, шефове и служители на общински предприятия, театър, библиотека и болница, общинските архитект, еколог и адвокат, служители на спечелилата обществената поръчка фирма, техни роднини и т.н.
Симеон Великов от инициативата “Да запазим чинарите на Силистра” коментира заложените в този тип проекти несъвършества по следния начин:
“Проектите по Оперативна програма “Региони в растеж”, обикновено са свързани с терени, в които има много дървета, защото при изсичането им се постига голяма промяна на терена (лесно забележима) за никакви пари. Последващото залесяване е скъпо и е далаверка. Същото е с паветата. Ваденето им е евтино и лесно забележимо. Поставянето на глупавите бетонови пресовки е скъпо и е далаверка.Проектирането и строителните работи са съобразени с парите. Т.е. общината предлага на проектанта да направи проект, който да оправдае пет милиона лева. Проектът се получава толкова драстичен и неприемлив за гражданите, че на общината се налага да го крие от всички.”
На въпроси на граждани, отправени по време на заседание на общинския съвет миналата седмица, кметът Петър Паунов отговори, че всички вадени през последните години павета из града се складират и никой не е пожелал да ги купи. Това означава, че общината държи на склад скъпи и дълготрайни павета, докато харчи парите на българските и европейски данъкоплатци за нови краткотрайни настилки.
