Ако понякога ни се струва, че държавата се управлява непрозрачно – чрез СМС-и, СРС-та или срещи в молове, то можем да си представим каква е демократичната атмосфера в по-отдалечените от общественото внимание региони на страната. Не ни се налага да ходим далеч, за да проверим.
Денят е 16 май, вторник, в разгара на работния ден. Малката зала в сградата на община Кюстендил, на по-малко от 100 км от центъра на София, е необичайно пълна. Повечето хора са вътре от едва няколко минути, но вече са отегчени до смърт от ръководител на проект, който според обявлението трябва да го представи. Вместо това общинският служител монотонно изчита въздълъг технократски документ, пресилено обявен за презентация, който в същото време се прожектира върху екран. Припомням, че това е официална пресконференция на общинската администрация, а не пореден час в начално училище.
Значителна част от публиката е съставена от граждани, които са напуснали работното си място, за да проверят дали са истина обезпокоителните неща, които са чули за въпросния проект. Ще се режат ли дървета, за да се вижда паметник от новопостроена сграда? “Прецизната и качествена подготовка на документацията за обществени поръчки е основна предпоставка за законосъобразното провеждане на процедурите, навременното изпълнение на проектните дейности с желаното качество и обем…” – продължава тирадата си нараторът. А може ви ще разберем ще се мести ли цяла горичка от центъра на града, за да се направи на нейно място паркинг? “…Разработване на работен инвестиционен проект, издаване на разрешение за строеж, изпълнение на СМР, наблюдение на изпълнението на строежа по време на целия период на изпълнение на строително-монтажните работи…”.
След период, който може да е бил от няколко минути или няколко години “презентацията” приключва и на медиите се дава шанс да зададат сериозните, болезнени въпроси, за които общината избягва да говори. Заместник-кметът Росица Плачкова е притисната до стената още с първия журналистически въпрос: “Какви нови видове дървета ще има?”
Те ще бъдат над 100 вида – отговаря тя и залата леко потръпва пред перспективата те да бъдат изброени. За щастие това не се случва, защото граждани започват да взимат думата, да задават конкретни въпроси и да настояват за ясни отговори. Това обаче напълно противоречи на принципите на местното самоуправление и заместник-кметът се оказва в сложната ситуация да се опитва да не отговаря по същество – а това е много трудно, ако просто са те попитали, дали на мястото на култова градска горичка ще се появи паркинг.
Но дори от нещата, които общинарите не казват, хората разбират, че всички смущаващи неща, които са чули за обсъждания проект, са верни. Ще се прави паркинг върху част от парка и ще се секат големи дървета, за да се открие гледката. За капак в проекта дърветата за сеч или местене са три пъти повече, отколкото общинските служители твърдят, а бързата проверка на място показва, че всъщност има много повече дървета, които просто не са отбелязани в проектната документация. Абсурдите не спират дотук, защото общината твърди, че „проектът също така съвпада с инвестиционен приоритет“, включващ „намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерките за намаляване на шума“.
Дали управляващите ще реагират на ясното недоволство на гражданите? Не, проектът бил подложен на широко обществено обсъждане през 2013-14 г. От публиката става човек, който твърди, че е бил на въпросното обсъждане, на което имало още 6 (шест) човека и така и не успели да научат нищо по същество. Самият проект пък не е качен никъде в продължение на години и става (почти) достъпен едва с официалното обявяване на обществена поръчка за изпълнението му. Онези, които са донякъде наясно с детайлите за проекта, са ги разбрали от шума, който се вдигна около него в последните седмици.
Какво ще отговори на това заместник-кметът? Впрочем, къде е самият кмет Петър Паунов? Съобщението за пресконференцията казва, че той ще участва в нея, но така и не се появява. Кметът традиционно предпочита да избягва директната конфронтация с граждани или опозицията и използва договорите на общината с местни медии, за да задава тона на дискусията. Тоест, използва парите на гражданите, за да контролира достигащата до тях информация за работата на общината.
Ето един пример – през 2012 г. общинският съвет си позволи да избере председател, който не се харесва от Петър Паунов. В резултат тогавашният председател отказа да напусне мястото си и продължи да води заседанието с подкрепата на кмета и в нарушение на процедурата. В резултат съветници от различни групи, включително ГЕРБ и БСП, напуснаха заседанието.
Как предадоха местните медии този мрачен епизод от кюстендилската демокрация? Вестник “Наблюдател” цитира кметът да казва по повод на опозиционните общинари: “Само за пари мислят, докато хората гладуват и мизерстват!”. “Ултра формация, зад която стоят криминални елементи пречи на развитието на Кюстендил” – на свой ред предава думите на кмета кюстендилската секция на Dariknews.bg, без дори да спомене по какъв повод са казани тези думи.
Заместник-кметът също е усвоил този маниер на управление и първо заявява, че общината е против сеченето на дървета и дори “води война срещу гражданите”, които настоявали да се сече. Медиите пък препредават друго, също толкова компрометирано изказване: “Опасенията за това, че пространството ще загуби част от дърветата, не отговарят на истината. Болшинството от хората тук са подведени. Или застават зад нечии икономически интереси”.
Така дебатът пак е избегнат, дезинфомацията е посадена, а процедурата е спазена. Машините обаче скоро ще се развилнеят в центъра на Кюстендил, както се случва и в други градове, управлявани по идентичен начин – на тъмно, с интриги срещу инакомислещите и контрол върху медиите, но най-вече – с пълно пренебрежение спрямо общественото мнение.
Този епизод обаче показва и първите белези на наближаващата промяна. Все повече граждани са заинтересовани от нещата, които се случват край домовете им, и начинът, по който се харчат техните пари от тяхно име. Освен това те все по-малко се притесняват да защитават позициите си дори в полуфеодалната атмосфера на средно големите градове. Нищо добро не очаква властимащите, които искат да управляват постарому.
