За миналата година НСИ отчита 187.5 млн. лв. бюджетни разходи за научна и развойна дейност (НИРД), като за предходната година тези инвестиции са в размер на 212.5 млн. лв. Пикът на бюджетните разходи за наука, насочвани основно към БАН и част от университетите, е през 2009 г., когато те достигат 230 млн. В следващите две години това перо е сериозно орязано по инициатива на финансовия министър Симеон Дянков. От 2012 г. средствата отново започват да нарастват, но така и не достигат нивото отпреди мерките на остеритет на първото правителство на Бойко Борисов.
Тъй като през този период икономиката нараства умерено, публичните инвестиции в НИРД стават все по-малка част от БВП. През тази година те се равняват на едва 0.2% от БВП, срещу 0.24% през 2015 и 0.35% през 2009. Средното ниво за ЕС е три пъти по-високо – 0.65%. Този внушителен спад се наблюдава, докато политици от всички водещи партии, правителството и президента се кълнат, че ще надминат почти всички страни в Европа по разходи за отбрана, достигайки 2% от БВП, за колкото настояват от НАТО. Средното ниво в ЕС е 1.4% от БВП за военните разходи, колкото харчи и нашата страна в момента.
България е единствената страна в общността, в която повече от 50% от инвестициите в наука идват от чужбина (за 2015 г.) – главно по програми на ЕК. Това означава, че развойната дейност у нас е изключително зависима от европейските публични субсидии.
Те обаче могат да се използват за развиване на конкретни направления, но не и изцяло да поддържат научната инфраструктура в страната, нито да се харчат за редовните заплати на заетите в сектора. Затова в края на 2016 г., БАН изпита недостиг на средства и излезе на протест срещу предвидените за академията средства в предложения от финансовото министерство бюджет. Обсерваторията в Рожен пък вече по традиция беше изправена пред затваряне и трябваше да се спасява след политическа намеса в резултат от обществената ангажираност по темата.
About The Author
