Понякога понятията, използвани в политиката, като марксизъм и капитализъм, могат да бъдат объркващи. Затова беше полезно, когато депутатът от торите Андрю Брайдън предложи просто обяснение този уикенд. Той спомена, че предложението на Джереми Корбин оцелелите от пожара в „Гренфел тауър“ да бъдат настанени в домове, оставени празни от спекулатите, „пасва на неговите твърди марксистки виждания“.
Винаги е добре дошло, когато някой обясни комплексни идеи по начин, който всички разбираме. Сега, когато някой попита „Какво е откачен марксист?“, всичко, което трябва да кажеш, е: „Това е някой достатъчно глупав да вярва, че ако нечия къща изгори, то би трябвало да му е позволено да отседне в празна къща.“
За щастие, живеем в справедливо капиталистическо общество, така че ако руски олигарх си е направил труда да купи апартамент в Кенсингтън и да го остави празен, няма да оставим някоя отрепка да се наслади на това богатство, ако не е направила нищо, за да го заслужи освен да бяга крещейки от бушуващ ад.
Същото е и с онези безотговорни марксисти, които се стекоха с одеяла и храна – комунистически гадове. Те трябваше да устроят импровизиран хотел и магазин за горещ шоколад, за да се възползват от възможностите на разширяващия се пазар.
Ако консерваторите бяха видели общността в Манчестър след бомбата, даваща превоз до дома на непознати и издирваща роднини, настаняваща хора в домовете си и грижеща се за тях, те биха казали: „О, боже, мястото е превзето от комунизма, прилича на Северна Корея.“
Затова трябва да предадем на „Коста кафе“ правата да бъдат първи на мястото на голям инцидент, така че да могат да печелят пари от продажбата на напитки, отколкото да отстъпим пред социалистическата заплаха да бъдат раздавани безплатно.
Ето ви една привлекателна клиентела, която вероятно няма да разбере колко харчи, докато се намира в състояние на дълбока травма, и ние ограничаваме възможностите за бизнес като предаваме операцията на доброволци, които нямат никаква идея как се създава богатство.
Някой трябва да отиде до „Бърлогата на дракона“*, за да създаде компания, която да помага на хора да се справят след катастрофи, таксуваща 70 паунда за свързване с паникьосани роднини и осигуряваща избор от леки хапвания, които да те успокоят след експлозия във ван с надпис „Идваме веднага, където има свада“ отстрани.
Объркващо, 40 процента от консервативните гласоподаватели подкрепят предложението на Джереми Корбин за реквизиция за празни имоти, което означава, че сме достигнали обезпокоително състояние, в което почти половината консерватори са марксисти.
Консервативните градински партита в Съри скоро ще набират средства, докарвайки Иън Дънкан-Смит**, който да продава на търг снимка с автограф от Фидел Кастро, след което ще гласуват дали да предадат моравата на селяните.
Коментарите за марксизма може да имат и друга причина, а именно, че консерваторите нямат никаква идея както се случи току-що. За 35 години консенсусът гласеше, че нищо не може да сработи, освен ако не се движи по правилата на едрия бизнес, и никой не би гласувал за човек, който опитва да ограничи законите на свободния пазар.
Този закон е разбит сега, така че те крещят старите нападки срещу Корбин, но те вече нямат ефект. Сега торите изведнъж изглеждат безпомощни, неспособни да спретнат уговорка с 10 души от ДЮП, с които са съгласни за почти всичко. За щастие, Брекзит ще бъде с 27 държави, половината от които ни мразят, уреждайки дребни въпроси като колко да струва всичко и къде да живее всеки, така че това трябва да е много по-лесно за тях.
Тереза Мей сега изглежда толкова объркана, че този уикенд кралицата вероятно ще обяви: „За бога, по-добре онзи с брадата да поеме нещата. А той иска да ме премахне.“
Кралското семейство изглежда вече е провело среща, на което са решили: „Не искаме да сме начело на това място, ако тази компания е все още тук.“
Но някои хора се придържат към старите ценности. The Guardian интервюира жители на модерен блок в „Кенсингтън роу“***, където ще бъдат настанени някои оцелели. Един от собствениците на жилища, Ник, коментира: „Много съм тъжен, че хората са загубили техните домове, но тук има много хора, които са купили апартаменти и сега стойността им ще се срине. Ще обезцени нещата. И нанася вреда на жилищния пазар“.
Това е духът, Ник. Ето един истински консерватор, не като онези, които са торита само в добрите времена, но изоставят принципите на свободния пазар, само защото хора са били подпалени като факли в напълно предсказуем и предотвратим ад.
Жалко, че Ник не беше наоколо, когато пожарникарите дойдоха.
Вместо да се изпречва с марксистко съчувстие, Ник можеше да възстанови реда, викайки: „Колко вода прахосвате? Аз плащам за това с моите данъци, знаете ли? Трябва да таксувате всеки, който спасявате с тази стълба, това не ви е Съветският съюз“.
Единственото нещо, което не може да приемем е, че Ник трябва да бъде „много тъжен“, защото ако хората не са достатъчно умни да живеят в затворени комплекси, където на строителите се плаща да покриват жилищата с материали, които не лумват на мига, те сами са си виновни за това.
И Ник вероятно си мисли: „Сигурно тези хора имат втори лесно запалим блок някъде в страната, където могат да останат временно, докато работите се уредят.“
Защото поне той не е марксист.
Бележки:
*Телевизионно реалити, в което предприемачи излага своите бизнес идеи, за да получат финансиране
**Бивш лидер на консерваторите в Британия
***Жилищна зона за 2 млрд. в Западен Кенсингтън с луксозни апартаменти, които в момента струват между 1,575,000 и 3,545,000 паунда.
About The Author
