Националната статистика определя линията на бедността за 2016 г. на 308.17 лв. средномесечен доход на лице от домакинство (60% от средния общ разполагаем нетен доход). Това представлява спад спрямо 2015 г. с 5.4%, но въпреки че летвата е смъкната, нови 53 хиляди души остават под нея. Така общият брой на хората, живеещи в бедност в България, става 1.64 млн. Тази динамика се вижда на долната графика:
По този начин относителният дял бедните достига 22.9% от населението като в последните 5 години има устойчив ръст. Бедните в България биха били двойно повече, т.е. 45.5%, ако не бяха т.нар. социални трансфери – пенсии и различни помощи и обезщетения. Това би бил минималният брой бедни, ако не беше и без това ограничената преразпределителна роля на държавата, тоест ако разпределението на богатството се остави изцяло на свободния пазар. На риск от бедност и материални лишения са изложени и 31.9% от децата, което представлява ръст с 6.5 процентни пункта за една година, като отново броят им би бил значително по-голям, ако не бяха социалните трансфери – 43.5%.
НСИ не подминава този факт, като заключава, че “системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.” При това положение не е голяма изненада, че делът на бедните в България е далеч над средноевропейските нива, след като страната ни заделя само 13,3% от БВП за социална защита срещу над 19 средно за ЕС. Статистиците установяват, отново не дотам изненадващо, че “относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица” – 54.6%. Само 4 години по-рано обаче този процент е бил значително по-нисък – 47.6. Това вероятно се дължи на факта, че България отделя едва 0,1% от БВП за обезщетения за безработица, докато средното ниво за ЕС е 1.4%, а за Еврозоната, към която се стремим – 1.7%.
Актуален доклад на Европейската комисия посочи, че системата за социална защита “не предоставя адекватни нива на подкрепа”. Гарантираният минимален доход (ГМД), който се използва за база при определянето на социалната помощ е в размер на 65 лв. и не е актуализиран от 2009 г. насам.
Но намирането на работа съвсем не означава край на бедността. Статистиката за дела на бедните сред заетите е също така шокираща. Работещите бедни са се увеличили с 3.8 процентни пункта за една година и достигат 11.6% от всички заети, като за трудещите се на непълно работно време е 4 пъти по-вероятно да попаднат в тази графа (42.2% работещи бедни), отколкото заетите на пълен работен ден (10.2%).
Но как е възможно линията на бедността да пада, а броят на бедните да се увеличава, при положение че в страната има устойчив ръст на средната работна заплата в последните години, като в края на 2016 г. тя дори за пръв път мина границата от 1000 лева? Отговорът на този върпос се крие в думата “средна”. Усреднените доходи растат, паралелно с икономиката, но новосъздаденото в обществото богатство не се разпределя равномерно, а се концентрира в ръцете на малцина.
Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението в последните години достига гротескни нива. През 2016 г. тя се повишава от 7.1 до 7.9 пъти, с което България става страната в ЕС с най-голямо неравенство. В същото време Румъния отстъпва лидерството, свивайки тази разлика от 8.3 на 7.2 пъти при средно ниво за ЕС от 5.2 (2015 г.).
About The Author
