Протестиращи: Как ще модернизира „Радио България” човекът, който искаше да го ликвидира?

Всички водещи институции в държавата призоваха генералния директор на БНР Александър Велев да съхрани и развие „Радио България”, но той изглежда не е разбрал посланието, смятат колегите от чуждоезиковите редакции, които продължават протеста си в защита на предаванията за чужбина

И днес колегията на "Радио България" протестираше пред сградата на БНР. Снимка: Къдринка Къдринова
И днес колегията на „Радио България“ протестираше пред сградата на БНР. Снимка: Къдринка Къдринова

Въпреки много благоприятния за „Радио България” развой на събитията от миналата седмица, когато излъчващата за чужбина главна редакция на БНР получи подкрепата на всички водещи институции у нас, протестът на колегията продължава с искането генералният директор на БНР Александър Велев действително да приложи всички насоки, които му бяха дадени по време на обсъжданията. Защото първата реакция след тях от страна на оглавявания от Велев УС на БНР поражда съмнения, че генералния директор ще се опита да прокара тихомълком отново досегашната си линия.

Да напомним: Велев в края на май оповести старта на такива промени в „Радио България”, които практически ликвидираха неговия специфичен профил – да представя със специализирана продукция България пред света на различни езици. Генералният директор на БНР тръгна да закрива редакциите, подготвящи програми на албански, гръцки, испански, немски, сръбски, френски и за българите зад граница, и да превръща английска и руска редакции в преводачи на нова английска и руска версия на сайта. От 1 юни Велев спря и качването на звукови файлове на интернет страниците на нарочените от него езици. А работещите в „Радио България” започнаха да получават уведомления да прекъсват „доброволно” трудовите си договори срещу компенсации от 6 заплати.

Колегията на „Радио България” алармира за ставащото със свое отворено писмо до всички водещи институции в държавата, до синдикатите, до медиите и до обществени организации. В защита на „Радио България” на свой ред също с отворено писмо до 15 институции се обявиха Съюзът на българските журналисти, Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, Асоциацията на журналистите франкофони в България, Фондация „Европа и светът”.

Вследствие на предизвиканата така обществена реакция казусът за съдбата на „Радио България” влезе като тема на заседанията на две парламентарни комисии – комисията по политиките за българите в чужбина и комисията по културата и медиите. На заседанията, състояли се съответно на 14 и 15 юни, всички участвали в тях народни представители от всички политически сили еднозначно и категорично настояха  „Радио България” не само да бъде запазено, но да бъде и доразвито. Велев беше призован от депутатите също така незабавно да спре освобождаването на хора от тази структура на БНР.

Всички изказали се изразиха категоричното мнение, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена, защото е ключова за представянето на страната ни пред света и отстоява българския национален интерес, особено в сложната международна обстановка в момента и особено в навечерието на европейското председателство на България.

Същите аргументи прозвучаха и в становището по въпроса на външния министър Екатерина Захариева, огласено от нейния съветник Иван Димов по време на заседанието на медийната комисия. В това становище също така бе отбелязана на „Радио България” за българските общности в чужбина, както и за осъществяването на българската външна политика на Балканите. Поставен беше и въпросът защо още миналата година е била закрита също много важната Арабска редакция на „Радио България”. Изказано бе дори пожелание предаванията за чужбина и чуждите езици, на които те се подготвят, не само да не се съкращават, но и да се разрастват.

На 16 юни представители на „Радио България” бяха приети и от президента Румен Радев, който подкрепи съхраняването на чуждоезиковите програми и заяви: „Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа. Трудно можем да приемем, че една над 80-годишна институция, която работи за имиджа и външната ни политика ще отстъпи от завоювани позиции, от гласа си в региона и в цяла Европа“. По думите на държавния глава немислимо е в 21 век, когато информацията и комуникацията са водещи в процесите на приобщаването ни в света, да избираме пътя на самоизолацията.

Още в същия ден – следобеда след срещата при президента, на сайта на БНР бе оповестено, че УС на БНР е решил да започне „обществена дискусия” за бъдещето на чуждоезиковите емисии на медията и че ще се върви към „поетапна модернизация” на „Радио България  в съответствие „с изказаните на проведените срещи мнения”, като бъде изготвена „концепция, съобразена с публичните нагласи и очаквания”.

Това звучеше като победа на разума – и така и бе прието в обществото. Но текстът от протокола на УС на БНР, стигнал до колегията на „Радио България”, породи опасения, че всъщност не става дума за реално съобразяване с изказаните от президента, народните представители и  външния министър препоръки, а по-скоро за прикрито прокарване отново на досегашната линия на Велев.

Ето защо и днес пред сградата на БНР колегията на „Радио България” се събра на протест. Вълнуващият всички събрали се въпрос бе следният: „Каква модернизация на „Радио България” може да направи човекът, който искаше да го ликвидира?” Доминираше мнението, че Александър Велев нито е в състояние, нито желае да приложи действително насоките за развитие на чуждоезиковите програми, които прозвучаха на срещите в парламентарните комисии и при президента.

Най-притеснително за колегията е това, че в протокола от заседанието на УС на БНР никъде не е упоменато изрично пожеланото съхраняване и развитие на досегашните чуждоезикови редакции, нито пък става дума за възстановяване на закритата в края на миналата година Арабска редакция – а това закриване еднозначно бе определено като грешка от депутатите и външния министър.

В протокола на УС на БНР е записано само: „Целта е да се разшири информираността на българите в чужбина, като продължават да се отчитат стратегическите интереси на българската държава и развитието на модерните технологии в информационната среда”.

„Това означава, че Велев продължава да не разбира какъв е характерът на „Радио България” и че то е предназначено да въздейства преди всичко  на чуждестранната аудитория в различни държави и на различни езици, представяйки образа на България,” коментираха протестиращите, потвърждавайки отново, че за тях „Радио България” е кауза, която ще продължат да отстояват. Те ще искат и връщане в структурата на колеги, пренасочвани от ръководството към други поделения на БНР през изминалата година, което е оголило редакциите от кадри.

Колегията подготвя собствена концепция за това, какво трябва да представлява „Радио България” и как да се модернизира истински. Казусът предстои да бъде разгледан и на заседание на Съвета за електронни медии на 27 юни.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар