Един „частен” казус сигнализира тези дни, че в държавата нещата са доста болни. Да не говорим, че казусът всъщност изобщо не е „частен”. Става дума за приумицата на гендира (генералния директор за пунктуалните) на общественото БНР Александър Велев да закрие повечето от чуждоезичните емисии, общо 11 на брой, на влизащото в състава на БНР Радио „България”. С изключение на мисиите на английски, руски и турски.
Интересен е аргументът, с който избира да не закрие точно тях. Защото, видите ли, много англичани и руснаци си били купили имоти в България, та затова щели да слушат Радио „България” на английски и руски… А пък за турската емисия – ами, дори и да не е изречено, нали се сещате, „обеднени патриоти” са в правителството, трябва да се поддържа агитацията по турска линия…
Разбира се, няма защо да си правите илюзиите, че гендирът е в час с Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР, в който изрично е записано, че функцията на Радио „България” е не да забавлява живеещите у нас чужденци, а „да представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство на чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина”…
Човекът е последователен – нека му го признаем. Той просто беше одобрен от СЕМ за гендир именно с концепция, включваща закриването на Радио „България” като „отживелица”. Аргументът, както винаги в наши дни, е, че че отнякъде трябва да се спестят някакви пари. И какво по-лесно от това, да се резнат разходите за някакви непонятни на г-н гендира предавания на чужди езици, които от 1936-та година се мъчат да представят един положителен и притегателен образ на България пред света.
Тук засега оставяме настрана факта, че БНР получава специални субсидии, за да прави предавания на чужди езици и да запознава света с културата, историята и мястото на държавата ни в историята и в съвремието на планетата. Като реже предаванията, реже и субсидиите – това поне на г-н Александър Велев би трябвало да му е ясно. Тоест – решението му нищо не спестява. И примитивното изчисляване в парични знаци на „ефективността” от дадена интелектуална дейност в полза на българската кауза пред света или от „съкращаването” ѝ, в случая не работи.
Но дори и да прескочим това, виждаме и друго. Че горкия Александър Велев очевидно дори не е в течение откога точно националното радио на България има излъчвания на чужди езици. Защото тези дни, оповестявайки решението си да го погребе, спомена и мотивите си – че тази „отживелица” била продукт на епохата на Студената война и служела само за „пропаганда на социалистически възгледи”. Очевидно човекът дори не е в течение на историята на институцията, която ръководи. Защото първите излъчвания на чужд език, предназначени да популяризират образа на БЪЛГАРИЯ, а не на каквато и да било идеология, тръгват още преди точно 81 години, през 1936 г., на италиански.
Впрочем, ветеранската Италианска редакция на Радио „България” бе първата, „резната” от Александър Велев. Още дори преди да види сметката на Арабска редакция в края на миналата година – да е жив и здрав с целия си интелектуален капацитет и преценка за геополитическите предизвикателства към страната ни днес…
Арабска редакция бе пожертвана през декември м.г. – без предупреждение, непонятно с какви мотиви, насред сериозни обществени конвулсии във връзка с бежанската криза, чиито основни компоненти са мигранти от арабски говорещи страни, същите страни, които са и жертви на несекващи войни през последното десетилетие и половина…
Още тогава работещите в другите чуждоезикови редакции на Радио „България” реагираха остро и предупредиха, че това е безотговорно и безумно решение на фона на тежките геополитически предизвикателства за България. И че сатърът очевидно се точи и за всички тях. Но кой да ги чуе… Реагира само Съюзът на българските журналисти, а парламентът и СЕМ се направиха, че не чуват, не виждат и не разбират…
И ето сега сме свидетели вече на пълното онагляване на ръководството на БНР, което действа така, сякаш обществената медия му е бащиния. Прави каквото си иска и дори не се интересува от обществената реакция. А както посочва колегията на Радио „България” в свое открито писмо до водещи институции в държавата, „решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план”.
Тук се изкушавам да цитирам и мнението, изказано тези дни от живеещата у нас испанка Марта Рос, активна сътрудничка на Испанска редакция в Радио „България”: „Според мен една малка и слабо позната страна като България трябва да се стреми да запознае със себе си останалата част от Европа, а не да се затваря. Решението БНР да спре да публикува и излъчва на езиците на ЕС е лошо, дори се изкушавам да го нарека катастрофално”.
Няма как да не се съгласим с Марта – особено в навечерието на така шумно рекламираното ни по други линии предстоящо председателство на България в ЕС. Това ли е, извинявам се, „европейската визия” на държавицата ни? Да унищожава клоните, по които животът ѝ може да докосне аудитории, владеещи испански, френски, немски? Да не говорим за балканските езици и за уникалния шанс на България чрез емисиите си именно на тези регионални езици да се превърне във важен дипломатически фактор, прокарващ европейските ценности сред съседните ни народи… Това по повод факта, че сред закриваните редакции са и тези, които излъчват на гръцки, сръбски и албански…
Но хайде да оставим и това – тема е на Голямата политика, в която малките ни политици никакви ги няма. По никаква линия.
Хайде да погледнем на казуса от социалната призма – защото тук става дума и за практическо изхвърляне на улицата на десетки хора, трудили се досега в Радио „България” най-всеотдайно „на благо роду” за мизерни заплати. Вижте само какъв рекет им е измислил гендирът Велев. Свидетелства Даниела Радичкова от Испанска редакция (признавам, цитирам колеги все оттам, защото и аз съм испаноговореща журналистка, но фактите са общи за цялата колегия от Радио „България”), която написа следното на профила си във Фейсбук: „Ами доживяхме го, г-н генералният директор на БНР Александър Велев ни покани да се самозакрием, след като цяла година затяга гаротата (испански уред за задушаване на затворници, използван от инквизицията – б.р.) около вратовете ни и ни гледаше как агонизираме. Ако не го послушкаме и не си подадем доброволно молбите за напускане, някъде около 1 август ще ни закрие – нали той назначава и уволнява – без право на огромното обезщетение от четири мижави заплати, които щедро ни предлага сега”.
Или, както посочва колегията на Радио „България” в отвореното си писмо, „който доброволно реши да представи молба за напускане, да бъде възнаграден с четири брутни месечни заплати, да му бъде изплатен неползваният отпуск и да има право да получава обезщетение от борсата на труда, предвидено по закон”. А „тези, които не направят това, ще бъдат съкратени, считано от първи септември, без право на въпросните четири брутни месечни заплати”.
Ало, синдикати, инспекция по труда, омбудсман, парламент и правителство, тук ли сте? Чувате ли какво се върши в общественото БНР? Хич и не се обръщам към недоразумението СЕМ, те са в друго измерение. Но някой друг изобщо ще реагира ли?
Наясно съм, че обществото ни, изтезавано с унизителни заплати, които дори и не се изплащат на скандално много места, може би изобщо няма да проумее какъв в същността си е казусът със спирането на Радио „България” и с дерибейщината на Александър Велев – един от многото малки началници, наслагани на различни места из държавата, за да я сринат.
Просто апелирам към съвестта и способността на нормалните хора да изпитват възмущение. За бога, братя, възмутете се! Дали става дума за шивачки или миньори, които не могат да получат изработените си заплати, дали става дума за авторитетни институции с дългогодишни традиции, които се сриват – това са различните страни на един и същи медал. На унижението, което се опитват да ни натрапят като норма в живота ни. Не, не е норма! Повод за възмущение и бунт е!
А ето и отвореното писмо на Радио „България”, разпратено до всички водещи институции в страната. Прочетете и преценете сами:
ОТВОРЕНО ПИСМО
До Президентството на Република България
До Парламентарната комисия по културата и медиите
До Съвета за електронни медии
До Съюза на българските журналисти
До КТ „Подкрепа“
До КНСБ
Копие до Управителния съвет на БНР
Уважаеми Дами и Господа,
Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев обяви публично намерението си да закрие продукцията на чужди езици на медията, изготвяна от Главна редакция „Радио България”, определяйки я като отживелица от времето на комунизма и студената война.
В действащия в момента Правилник за структурата и организацията на дейността на БНРобаче е записано, че Главна редакция „Радио България” днес „изпълнява мисията … да представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство на чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина”. В Правилника е определено също, че „Радио България” представя ежедневно, в текст и звук по интернет, актуална информация от България за чужбина на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски. Правилникът е одобрен от сегашния Управителен съвет, чийто председател е г-н Александър Велев.
В разрез с гореспоменатия Правилник, през декември миналата година Управителният съвет на БНР закри сайта на арабски език, което предизвика недоумение предвид ситуацията около бежанската криза имигрантския натиск по границата на България с Турция.
На 30 май т.г. генералният директор на БНР Александър Велев покани на среща журналистите от „Радио България”, за да им съобщи устно, също в разрез с Правилника, че структурата предстои да бъде ликвидирана поради това, че е пропагандна отживелица от времената на комунизма. Господин Александър Велев заяви, че ще се запази медийната продукция единствено на турски, руски и английски език.
По думите му, закриването на „Радио България” трябва да приключи към първи септември т.г. В тази връзка предложи, считано от първи юни т.г. до първи август т.г., всеки журналист от „Радио България”, който доброволно реши да представи молба за напускане, да бъде възнаграден с четири брутни месечни заплати, да му бъде изплатен неползваният отпуск и да има право да получава обезщетение от борсата на труда, предвидено по закон. Тези, които не неправят това, ще бъдат съкратени, считано от първи септември, без право на въпросните четири брутни месечни заплати.
Това развитие на ситуацията около „Радио България” събужда някои въпроси.
Защо генералният директор Александър Велев обяви намеренията си за закриване на „Радио България”, когато все още се провеждат преговори за приемане, с няколкомесечно закъснение, на Колективния трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията?
Ако е „отживелица” от времето на студената война да се изготвят програми на чужди езици, защо днес обществените радиа на редица държави, сред които „Гласът на Америка”, „Гласът на Турция”, „Радио Ватикана”, „Радио Китай”, изготвят програми на десетки чужди езици и ги насочват към съответната аудитория не само чрез радиовълни, но и чрез сателити и интернет сайтове?
По какви критерии се определят приоритетните чужди езици, на които да се изготвя продукция в системата на БНР?
Уважаеми Дами и Господа, считаме, че решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план.
През първото полугодие на 2018 г. предстоѝ България да поеме ротационното председателство на ЕС. Продукцията на чужди езици на „Радио България”, която има утвърдена аудитория в чужбина, е, в тази връзка, изключително важен канал за информация. Това е мисия на „Радио България” свързана пряко с външната политика на страната ни. Закриването на продукция на основни европейски езици, като например френски, немски и испански, буди в този контекст недоумение.
Считаме, че решението за ликвидиране на „Радио България” е недалновидно и самоцелно. Ежедневно неговият сайт е посещаван от хиляди чужденци и българи по света. Голяма част от публикуваните материали впоследствие се мултиплицират в социалните мрежи.
Предлагаме, намеренията на ръководството на БНР в тази връзка да бъдат подложени на дебат и оценка, за да не се допуснат управленски решения, които да имат вредни последствия за имиджа на страната ни.
От колегията на Радио България
Българско Национално Радио
