Комфортът за алтернативната „Подемос” като единствена сила на опозиционния фронт срещу управляващата в Мадрид дясна Народна партия е към края си. Скоро там се очаква да се завърне и Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), която след първични избори възстанови на лидерския си пост левеещия Педро Санчес. Този уикенд предстои конгрес на ИСРП, който да го утвърди на ръководната позиция.
Ще е интересно да се види каква линия ще подеме Санчес, който бе отстранен от партийните „барони” миналата есен, когато бе реален вариантът той да завие към съюз с „Подемос”. При всички случаи завръщането на влиятелна и добре организирана сила като ИСРП към ясна опозиционна линия, каквато се очаква с лидерството на Санчес, ще наруши сегашния монопол на „Подемос” в противопоставянето срещу правителството на Народната партия и на премиера Мариано Рахой.
От една страна това вероятно ще е добре с оглед евентуално изграждане на по-широко ляво единство срещу управлението на Народната партия – поне за такова не спира публично да зове лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас. От друга страна е важно върху каква база (освен „анти-Рахой”) би се градило подобно единство, тоест коя от двете партии – „Подемос” или ИСРП – ще е в по-силна позиция и с по-голяма обществена тежест, за влияе повече върху профила на евентуална широка лява опозиция.
Досегашната картина определено даваше предимство на „Подемос”, а ИСРП е в доста слаба кондиция заради вътрешните ежби във върхушката си. Въпреки вота на членската маса на социалистите, ясно пожелал по-лява политика, Санчес все пак ще е принуден да се съобразява и с влиянието на „бароните”, така че в соцлагера тепърва още ще има доизясняване на приоритети и принципи.
Ето защо Иглесиас реши максимално да използва момента, за да утвърди „Подемос” като неоспорим и категоричен опозиционен лидер в лявото пространство. И несъмнено го постигна след двудневните дебати около поискания от партията му вот на недоверие за правителството на Рахой. Именно към това беше насочен този вот, за който мнозина политици и коментатори първоначално дори се подиграваха на Иглесиас, натяквайки му неговата безперспективност заради невъзможността да събере достатъчно депутатски гласове. Вече е окончателно ясно, че не същинското събаряне на Рахой е била целта на водача на „Подемос”, а използването на парламентарната трибуна и на телевизионния екран, излъчващ речите от нея, за да бъде убеден и разноцветния политически актив в страната, и испанското общество, че именно „Подемос” е истинската и безкомпромисната опозиция на продължаваща да се тресе от корупционни скандали Народна партия.
Това несъмнено бе постигнато и партията на Иглесиас максимално оползотвори и се наслади на бенефиса си. Опонентите му го разкритикуваха за мастодонтски дългите речи, произнесени от него (над два часа и половина) и от говорителката на „Подемос” и партньорка в живота на Иглесиас – Ирене Монтеро (над два часа). Но именно тези произнесени със заразително и пламенно красноречие и убеденост слова, изпълнени с много конкретни данни за корупцията в Народната партия и за деструктивната ѝ политика в социално-икономическата сфера и по проблема с Каталуня, както и с ясно изнесени акценти за възможното алтернативно развитие на страната, показаха пределно нагледно колко е пораснала „Подемос” като политически фактор. Издигнатите на висок глас и именно от тази висока трибуна обвинения срещу Народната партия (Ирене Монтеро успя да изброи за 85 секунди 65 корупционни скандала с нейни дейци) отекнаха много силно в испанското общество, където чувствителността по тази тема е изключително изострена и възмущението, че след всичко това партията продължава да управлява е много високо.
Много важен факт е също, че на практика и всички останали политически сили в парламента (може би само с изключение на „Сюдаданос”, които наистина вече се показаха като „оранжевата патерица на Рахой”, както ги нарече Иглесиас) не крият негодуванието си срещу Народната партия и не биха имали нищо против да я отстранят от властта. Всъщност всички те показаха, че са „за” вот на недоверие към правителството на Рахой. Но не могат да приемат като евентуален премиер Иглесиас. А според закона формацията, която внася вот на недоверие, трябва да посочи и кого предлага като следващ министър-председател. „Подемос”, естествено, издигна лидера си Иглесиас. Но неговата силно доминираща личност няма как да събере достатъчна подкрепа – нито при все още неизбистрилата линията си ИСРП, още по-малко пък при антагонистичната „Сюдаданос”.
Ето защо вотът на недоверие очаквано не мина. „За” гласуваха 82-ма депутати от коалицията „Унидос Подемос” и от левичарските Compromís, ERC y EH-Bildu. „Против” бяха 170 депутати – от Народната партия, „Сюдаданос” и консервативните UPN, Foro Asturias y Coalición Canarias. Въздържаха се 97 депутати – социалистите и интегристките партии от автономиите PDeCAT, PNV y Nueva Canarias.
Но както отбеляза авторитетният политически коментатор на „Ел Паис” Иняки Габилондо, Испания може да е доволна, защото видя истински сблъсък на идеи в парламента и се убеди, че пред очите на всички наистина е пораснала сериозната политическа опозиция „Подемос”. Габилондо специално открои и блестящото представяне в този сблъсък на Ирене Монтеро. Впрочем, според мнозина с изключителната си реч тя засенчи своя лидер и любим Пабло Иглесиас. Това дори иронично го подметна в свое изказване един от депутатите на Народната партия, което изключително феминистки настроената Монтеро прие като обида.
Но всичко това са само детайли от картината. Както и забавлението, което масово предизвиква сега у испанците една част от речта на Рахой в отговор на отправените срещу него от Иглесиас критики. Рахой всъщност не даде същински отговор, а просто контраатакува с обвинения срещу политиката на самата „Подемос”. Но се обърка в една от фразите си: „Цялата ви стратегия и целият ви политически проект се резюмират в една максима: колкото по-лошо, толкова по-добре за всички и… когато е по-лошо за всички, тогава е по-добре, по-добре за мен, тоест за вашето политическо облагодетелстване.”
Забавлението си е забавление, но определено сред политиците и гражданите в Испания истински дълбокият резонанс все пак бе предизвикан от наистина изключителната реч на блестящата Ирене Монтеро, след която „Подемос” придоби нова политическа тежест. Ето за илюстрация само един показателен пасаж от нея, насочен към представителите на Народната партия:
„Вярвате в собствените си лъжи и се чудите, че ние не им вярваме. Смятате, че няма никаква причина Испания вече да не ви вярва. Приемате за естествен, за нормален, дори за желан реда, при който онези горе крадат, а онези долу работят, за да платят купона им. Редът, при който политиката е работа на експертите с вратовръзки, а не на гражданите. Редът, при който винаги е имало бедни и ще има, защото, нали, беднякът е беден, защото така иска, а не защото социално-икономическият строй е несправедлив и изисква бедността да съществува, за да може едно ограничено малцинство да се радва на огромни богатства.
Явно искате да превърнете в норма краденето от публичната собственост, затова ни разказвате непрекъснато, че тя функционира по-зле от частната. Искате да превърнете в норма орязванията, затова приказвате, че образованието върви зле, защото учителите имали дълги ваканции, а днешните деца нямали дисциплина. Искате да превърнете в норма деградацията на нашата здравна система и ни баламосвате, че проблемът е във възрастните хора или в мигрантите, които я източвали. Искате да превърнете също в норма отнемането от длъжници на ипотекирани жилища и затова ни разказвате, че хората са ги взели заради желанието си да живеят на кредит и над възможностите си. Искате да превърнете в норма един демодиран териториален модел и затова обявявате, че демокрацията е онова, което казва Народната партия, а не испанските или каталонските граждани. Искате да превърнете в норма натиска и намесата в съдебната власт и затова систематично отстранявате оттам всеки, който не се оставя да бъде купен. Искате да превърнете в норма корупцията и затова ни убеждавате, че винаги и във всички партии има „гнили ябълки”, за които не може да се търси отговорност, както ни обясняваше тук онзи ден един ваш депутат.
Това, господа, че вие не сте в състояние да говорите за Испания, а можете да говорите само за самите себе си, е още едно доказателство за вашия упадък и за това, че вие сте част от миналото на тази страна… Вие паразитирате в държавните институции – първо, за да ги поставите в услуга на собственото си обогатяване и на обогатяването на икономическите и финансовите елити, а после – и за да спасите кораба си от потъване. Възприемате Испания като средство за собственото си обогатяване. Затова крадете от всички, разрушавате основите на съжителството и отнасяте парите на испанците в Швейцария, в Андора, в Панама, в Делауер… Времето ви свърши, господа от Народната партия… До гуша ни дойде от вас. Демокрацията има думата. Този вот на недоверие казва: искаме да правим нещата по друг начин. Милиони са гражданите и гражданките, които вече не се боят от вас”.
About The Author
