В Европейския съюз през 2014 г. са починали 1.7 млн. души на възраст под 75 години, показват последните обобщени данни на Евростат. В 560 хиляди случая, или 33.3%, фаталните последици са можели да бъдат избегнати при по-добри публични здравни и медицински политики. България е далеч над средното ниво с 43.2% дял на ненавременните смъртни случаи или малко над 20 хиляди.
След нас в тази негативна класация са само Литва (45.3), Латвия (47) и Румъния (47.6), а на другия полюс сa Франция, Дания и Белгия с приблизително един от четири смъртни случая, които могат да бъдат избегнати. В тази графа попадат онези заболявания, които лесно могат да бъдат овладяни в контекста на настоящото медицинско знание и технологии, стига те да бъдат достъпни за всички хора.
Най-разпространена в графата на предотвратимите заболявания е исхемичната болест на сърцето, отговорна за 178 хил. смърти в ЕС през 2014 г. Това прави 126.3 случая на 100,000 души, докато в България нивото е 50% по-високо – 195.4 с лек спад през 2015 г. до 181.8 по данни на НСИ. Това заболяване е с 25% по-разпространено сред мъжете, отколкото при жените, вероятно заради по-слабата загриженост на този пол по отношение на здравословния начин на живот.
.png){kind=link}
В България 2 от 3 смъртни случая се дължат на заболявания за кръвоносната система, което прави страната ни в самотен лидер на тази негативна класация сред страните от ЕС с три пъти над средните за общността нива. Значителна част от тези фатални случаи могат да бъдат избегнати чрез политики за повишаване на достъпа до качествено и навременно лечение за всички. Вместо това България изгражда здравна система, която формално е универсална, но на практика работи качествено само за хората, които могат да доплащат. Близо половината разходи за здравеопазване у нас идват от джоба на пациента, а не през здравните вноски или обществения бюджет, което означава, че правото на адекватна здравна грижа зависи от финансовите възможности на гражданите.
_YB17.png){kind=link}
980 хиляди пък са смъртните случаи в ЕС, които са могли да бъдат избегнати чрез политики за превенция, в които влизат по-широки публични интервенции, свързани със здравето – социално-икономически статус, фактори на околната среда и насърчаване на здравословен начин на живот. Това се равнява на 213.9 случая на 100 хил., които могат да бъдат избегнати чрез превенция средно за ЕС, докато за България те са 270.2 или общо 19 хил.
В тази група влизат всички негативни екологични фактори, включително нездравословна градска среда и замърсявания на въздуха, водата и др. Освен това хората с нисък икономически статус е вероятно да живеят или работят в нездравословна среда. Влиянието на социално-икономическите фактори отново се отразява в ограничения достъп до медицинска грижа, особено при възможностите за периодични прегледи от различни специалисти. Да вмезем хората, които нямат възможност да плащат здравните си осигуровки, например трайно безработните – те не могат да получат направление за специалист и вероятно биха опрели до единствената все още универсална здравна услуга в България – спешната медицинска помощ.
При подлежащите на превенция причини за смърт попадат и транспортните инциденти, но от тази статистика се вижда, че “войната по пътищата”, макар и да е значителен проблем, в европейски мащаб е отговорна за около 30 хил. фатални инцидента, докато самоубийствата са 66 хил., а смъртните случаи, свързани с употребата на алкохол, са 72 хил. В България при транспортни инциденти за 2015 г. са загинали 9.3 на 100 хил. души население, докато загиналите от пневмония са два пъти повече, а от заболявания на кръвоносната система – над 100 пъти повече.
НСИ няма информация за дела на починалите от болести, свързани с употребата на алкохол, но те едва ли са под средноевропейските нива, заради достъпността на алкохолните напитки у нас, включително за юноши. В същото време, 28.2% от българите пушат ежедневно срещу 19.2% средно за ЕС (2014). Делът на хората, които спортуват редовно (над 2 часа и половина седмично) е най-нисък у нас – едва 9.9% от населението.
About The Author
