В една непонятна абдикация от всякаква отговорност и лидерство, Доналд Тръм обяви, че ще сложи началото на процеса по оттегляне на Съединените щати от Парижкия договор за климата. С това САЩ ще се наредят до Никарагуа и Сирия като единствените страни в света, които отхвърлят споразумението. На този етап изглежда неизбежно, че в историческите книги Тръмп ще бъде разглеждан като най-лошия президент на САЩ досега.
Оттеглянето на Тръмп от Парижкия договор е до голяма степен символичен ход. Ангажиментите на САЩ за свиване на въглеродното замърсяване не са обвързващи, а политиките на новата администрация вече направиха невъзможно страната да изпълни заложените в споразумението първоначални цели до 2025 г. Следващият президент след 2020 г. би могъл отново да влезе в споразумението и да прокара политики, които да компенсират донякъде загубените по времето на Тръмп позиции.
If I and my advisors had never learned what Science is or how & why it works, then I’d consider pulling out of the Paris Climate Accord too.
— Neil deGrasse Tyson (@neiltyson) June 1, 2017
Символиката на оттеглянето от Парижкото споразумение обаче е важна – то представлява показване на среден пръст на останалата част от света и на бъдещите поколения. Исторически САЩ са допринесли най-много за климатичните промени. Иронично, на фона на заявленията на Тръмп, че повечето членки на НАТО не плащат своя справедлив дял в издръжката на организацията, САЩ обявява, че няма да плаща своя справедлив дял за посрещане на заплахите от климатичните промени, за които носят най-голяма отговорност.
Пропадането на Републиканската партия
Този ход показа и че републиканците са се превърнали в партия на Тръмп. Решението му бе подкрепено от писмо на 22-ма републикански сенатори, призоваващи за оттегляне от Парижкото споразумение за климата. Съвсем случайно тези сенатори са получили над 10 млн. долара дарения от компании за изкопаеми горива през последните пет години.
Техните мотиви в най-добрият случай могат да бъдат описани като съмнителни. Според тях защитниците на околната среда ще се позовават на международното споразумение в усилията си за попречат на администрацията на Тръмп да елиминира Планът за чиста енергия на предшественика си Обама. Според Закона за чистота на въздуха щатското правителство има задължение да регулира въглеродното замърсяване, тъй като то представлява заплаха за общественото благосъстояние. В писмото си сенаторите заявяват следното:
„Природозащитниците ще твърдят, че изискванията в Глава 115 от Закона за чистота на въздуха на практика ще бъдат изпълнявани по-лесно от Парижкото споразумение, защото то включва подсилени изисквания за прозрачност в член 13, който установява процес по който страните да представят планове за намаляване емисиите една на друга и да ги коментират”
Експертът от програмата за чист въздух към Националния съвет за защита на ресурсите Дейвид Донигер коментира, че тези твърдения са безсмислица:
„Еколозите не си измислят неща. Агенцията за защита на околната среда не разчита на Парижкото споразумение, за да оправдае Плана за чист енергия, и никоя от страните, защитаващи този план не са се позовавали на Париж като правна основа. Никой, който познавам дори не е помислял да използва този аргумент в контекста на глава 115 от Закона за чистота на въздуха”.
Трудно е да се разпознаят истинските мотиви на републиканските сенатори зад това писмо. Дори петролни, въглищни и други големи компании подкрепят оставането на САЩ в Парижкото споразумение. Индустриите не харесват несигурността, свързана с подобно лашкане във и извън международни договори. Експертите се притесняват какви ще са ефектите върху международното влияние на САЩ от скъсването на критично важно споразумение, за чието сключване страната е помагала само преди две години, и което е подписано от почти всички държави по света.
Може би републиканските сенатори се опитват да яхнат националистически и антиглобалистки настроени привърженици на Тръмп. Може би си мислят, че десничарската им електорална база ще се възбуди, ако ударят шамар на останалата част от света по линия на парижкото споразумение. Проучванията обаче показват, че мнозинството избиратели в в САЩ подкрепят регулирането на въглеродното замърсяване, а 71% от американците (включително 57% от републиканците) считат, че страната трябва да участва в Парижкото споразумение.
22 Senators asked President Trump to leave the #ParisAgreement. Their constituents disagree. pic.twitter.com/pj3H7QeKw3
— Yale Climate Program (@YaleClimateComm) May 30, 2017
Казано накратко, усилията за изтегляне от климатичния договор са печално сбъркани, и почти всички са наясно с това. Всички, освен 42% от републиканците в Сената, включително лидерът им Мич Макконъл, Ранд Пол, Тед Круз, както и разбира се старшият съветник на Тръмп Стив Банън, и назначеният за ръководител на Агенцията по опазване на околната среда Скот Пруит. В добавка към това братята Кох и Владимир Путин също не са фенове на споразумението.
Късмет, деца, ще ви трябва
Ако оставим настрана политическата пресметливост, изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение е очевидно неморално. Предизвиканите от човешка дейност климатични промени поставят под риск благосъстоянието на децата и внуците ни. Това важи особено за по-бедните държави, които не разполагат с ресурси да се адаптират към ефектите и които са допринесли най-малко за проблема. Този ход също така ще навреди и на икономиката на САЩ, както отбелязва експертът Джозеф Робъртсън:
„След като Китай, Индия и ЕС се движат към рекордни инвестиции в чиста енергия и високоефективни строителство, транспорт и индустриално производство, оттеглянето от Парижкото споразумение създава риск от икономически застой в САЩ. Оттеглянето от спогодбата ефективно ще лиши американския бизнес и общности от най-ефективните пътища за повишаване на инвестициите, заетостта, иновациите и възвръщаемостта”.
Някои републикански лидери се опитват да запазят надеждността и жизнеспособността на партията си. Сенаторите Джон Маккейн и Лидзи Греъм излязоха с предупреждения срещу изтеглянето. Двадесет републиканци от Камарата на представителите вече са се присъединили към двупартийния Комитет за климатични решения, чиято цел е да изготвя полезни за икономиката климатични политики, които да бъдат подкрепяни и от двете партии. Група от бивши държавници, включително бивши държавни секретари и финансови министри в администрациите на Рейгън, Буш и Буш-младши, потърсиха подкрепа от Белия дом за въвеждане на неутрален за приходите данък върху въглеродните емисии.
Засега обаче тези похвални усилия се провалят. Тръмп и мнозинството републиканци в Конгреса правят всичко по силите си да увеличат въглеродното замърсяване в САЩ. Те искат да отменят всички климатични политики, без да имат план за замяната им. Накратко, те са щастливи да оставят света в пламъци, а нашите деца и внуци да страдат от последствията.
Изборите през 2020 г. ще са референдум за климата
Това представлява сегашното състояние на разложение в Републиканската партия. Те са доволни да продадат бъдещето на човечеството в полза на краткосрочна политическа печалба. Ноам Чомски бе прав като заяви, че Републиканската партия може би е най-опасната организация в човешката история. Нуждата да се предприемат действия срещу глобалното затопляне е явна от десетилетие, но републиканците са блокирали всички усилия на САЩ по отношение на климатичните политики – а вече изтича времето, в което могат да се предприемат мерки за избягване на опасни климатични промени.
Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение ще отнеме четири години, което означава, че президентските избори през 2020 г. (и изборите за Конгрес през 2018 г.) ще бъдат и референдум за това решение на Тръмп. Американските гласоподаватели трябва да пратят на света сигнал в тези избори. Междувременно останалата част от света – конкретно Китай и ЕС – ще трябва да поеме лидерството в климатичните политики, от което САЩ се отказаха.
About The Author
