Абортите представляват „убийство на невинно детенце“ и е „мракобесие да бъдат разрешени“. Това твърди новият заместник-министър на образованието и науката Петър Николов, водач на листата на „Обединени патриоти“ на предсрочните парламентарни избори и един от основателите на Института за дясна политика, представители на който са фигури като екоминистърът Нено Димов (отричащ глобалното затопляне), депутатът от ГЕРБ Тома Биков (доскоро яростен критик на „СИК-аджията Бойко Борисов“) и скандалният бивш директор на „Напоителни системи“ Георги Харизанов.
Николов защитава патетично своята теза за абортите в статия, публикувана през 2016 година. „Барикада“ вече ви разказа за славната политическа кариера на десния „експерт“ и бивш кадър на СДС, ДСБ, ДБГ и отскоро – ОП, когото приятелите наричат „лице на модерния български консерватизъм“.
Какво точно трябва да разбираме под „модерен български консерватизъм“? Отговорът на този въпрос ни дава съвсем конкретно и подробно самият Николов във въпросния материал, озаглавен „Още веднъж за абортите и за века в който живеем“. За да представи своите възгледи за абортите и Бог, новият заместник-министър на образованието в кабинета „Борисов 3“ използва почти литературен похват, като поставя себе си в ролята на лирически герой, седнал „в малък уютен ресторант, в компанията на няколко симпатични момичета около полунощ“. Не става ясно дали това е истински или измислен разказ, но това не е най-важното.
„За мен е странно, че в България никой не проблематизира правото на аборт…“, обръща се лирическият герой Николов към своите събеседнички. Така той отключва „бурята“ – дискусия със симпатичните момичета, в която Николов подробно обяснява, че „абортът е нещо лошо“ и трябва да бъде забранен, но за съжаление живеем във „век без Бог“.
„Какво му е доброто на това, да защитавам правото да се убиват неродени деца?“, пита Петър Николов, а на констатацията от момичетата, че „това е мракобесие от Средновековието“, той отвръща, че именно абортите са мракобесие. „За мен абортът си е убийство. Убийство на невинно детенце. Не е мракобесие да се забранят абортите. Мракобесие е да са разрешени“, настоява Николов.
„Либералните“ му събеседнички обаче не се отказват и твърдят, че при абортите не става дума за деца, а за фетуси. Но Николов вече е водил многократно тази дискусия и отговаря, като сравнява абортите с… хитлеристките лагери на смъртта: „Дехуманизирането е важен елемент по пътя на това да легитимираш в обществото един геноцид. Ако например решиш да избиеш инвалидите, психически болните или евреите, първо трябва да кажеш, че те не са хора. Можеш например да ги наречеш подчовеци. Тогава става някак по-лесно: „Да евтаназираме ли подчовеците?“ „Да, те са подчовеци, не са хора. Нямаме морален проблем.“ Същото е и при бебетата. Няма да ги наричаме бебета, а фетуси. Става някак по-леко. „Ще абортираме ли фетусите?“ „Да, те са фетуси, не са хора. Нямаме морален проблем.“ Да ама не. Евреите са си хора. И неродените дечица също“.
Петър Николов настоява, че не е съгласен с довода, че съвременното общество е достигнало степен на развитие, при която е невъзможно жената да бъде принудена да отгледа нежеланото си дете. За него обаче това не е степен на развитие, а „степен на упадък“. Той отново прибягва до „железния“ аргумент, че за такива „степени на развитие“ са смятали някога и инквизицията и концлагерите, например.
Разговорът приключва с нежеланието на събеседничките на Николов да го продължат: „Не. Спри! Няма да говорим повече. Това е абсурдно. В кой век живееш ти?“, а тази реплика отключва цяла буря от високоизвисени размисли на новия образователен зам.-министър. След кратка прелюдия, включваща описание на „красивите заснежени софийски улици“, по които лирическият Петър Николов решава „да се разходи пеша“, следва и биографична справка.
„Роден съм през 1979 г. Това се пада общо взето в 20-ти век, същият този, който донесе на човечеството арменския геноцид, голодомора, двете световни войни, комунизма, национал-социализма, холокоста, концлагерите, атомните бомби и да – легализирането на абортите. Легализирането прочее е измислено не от друг, а от Владимир Илич Ленин, аргументирано е като „защита на елементарни азбучни права на гражданите и гражданките“ и през 1920 г. – претворено в закон. Оттогава до днес, жертвите на легални аборти по света са някъде около милиард и половина души!“.
От финала на този разказ става ясно, че Петър Николов счита за несправедлива статистиката, която пресмята абортите и настоява, че по-скоро би трябвало да се броят „жертвите на легални аборти“. Но това не е всичко – почти в литературен (и не само) транс Николов има какво да ни каже и за века, в който живеем и мястото на Бог в него: „Защото 21-ви век е век без Бог. Или по-скоро с Бог сведен до псевдорационалната вяра в някаква положителна енергия. Защото 21-ви век е век без грях. Понеже, когато няма Бог, няма божия воля и божествен гняв, то не може да има и грях“.
И признава, че „Явно не съм човек нито от 20-ти, нито от 21-ви век. Израсъл съм с ценностите на 19-ото столетие и не ме е срам от тях“. Николов се признава и за „назадничав и ретрограден“ и настоява, че „човекът има безсмъртна душа, която се ражда със зачатието, а който има душа – той е човек в пълния смисъл на тази дума“. В тази връзка, според него „никой, дори и неговата собствена майка, няма правото да отнема живота на невинно човешко същество“.
Като не пропуска да ни съобщи, че „вярва в силата на иконите и мощите на светците“, Николов завършва все така патетично:
„Всеки фетус, който не убиете, утре ще стане човек, той ще расте, ще се радва, ще страда, ще обича и ще гради. Точно като Вас и като всяко друго помилвано човешко същество, животът му ще създаде нова вселена и няма никаква гаранция, че тази вселена няма да бъде по-красива и по-истинска от Вашата. Смилете се над душата му и може би ще спасите своята!“.
И ето как с този кратък, но изпълнен с божествени размисли и страсти памфлет, Петър Николов ни отговори на някои важни въпроси – например какви политики можем да очакваме да защитава в Министерството на образованието или как точно „Обединените патриоти“, от квотата на които е експертът на Института за дясна политика, ще борят демографската криза, за която впрочем отговаря… шегаджията от Бухенвалд Валери Симеонов.
Страх ме е дори на шега да им пожелая успех.
About The Author
