На 14 май жителите на община Провадия гласуваха на местен референдум. Допитването се провали, тъй като не събра нужната избирателна активност. Почти не се намериха медии, освен варненските, които да информират за събитието. А то отвсякъде си беше много интересно.
Въпросите на референдума бяха два: да се запази ли местната общинска болница, като се разкрият наново закритите през 2010 г. родилно и хирургическо отделения, както и да се възстанови ли дейността на една стара местна гордост – Солените минерални бани. И двете питания са от пряк интерес, касаещ живота на провадийци – особено въпросът за болницата. Въпреки това активността бе едва 19.7%. От всичките 18 905 избиратели гласуваха малко над 3700. Нормално ли е?
На пръв поглед е стряскащо непонятно –
въпрос за местната болница събира избирателна активност под една пета!?
Крушката обаче си има опашка. Тя е, че допитването имаше един голям враг – общинската администрация. Парадоксално, но факт – общината не иска да развива собствената си болница. Аргументът ѝ е, че лечебното заведение функционира по правилата на Националната здравна карта, Министерството на здравеопазването е разпоредило закриване на отделения, болницата не може да се разширява поради малкото пациенти…, с една дума – много си е добре в сегашното окаяно състояние. Общинската управа смята също така, че Солените минерални бани не могат да бъдат възстановени, тъй като върху тях и в съседство има частни терени. Администрацията бе не само срещу двата въпроса, ами и въобще срещу допитването. Кмет на града е социалистът Филчо Филев. При предварителните обсъждания той не скри, че счита референдума за безсмислен.
Референдумът бе поискан от група граждани чрез инициативен комитет. Предизборно (предсрочния парламентарен вот) всички партии обещаваха, че ще подкрепят допитването, но това стори единствено ГЕРБ. Плюс няколко местни формации в общинския съвет. Така през месец март референдумът бе одобрен в местния парламент. Общинската управа показа огромно спокойствие. Имаше защо.
Оказа се, че всичко по закон е свършено (насрочване, разлепване на избирателни списъци, създаване на публичен регистър на сайта на общината и т.н.), обаче фактическа кампания няма. Хора от Провадия споделиха, че инициативният комитет е имал глупостта да води агитация основно в интернет, макар все по-застаряващото население на Провадия да не ползва компютри и модерни телефони. Пък и комитетът не е имал пари за убеждаване „от врата на врата”.
Общината пък въобще не е извършвала агитация. Дискусии, спорове „за и против” не е имало, тъй като е нямало кой срещу кого да дебатира. Така огромна част от жителите, особено по селата, въобще не е научила за допитването. Значителен дял в община Провадия заема ромското население – не се е намерил заинтересован, който да го „мотивира” да ходи пред урните, както става по избори. Появиха се и сигнали, че селски кметове и наместници са притискали избиратели да не гласуват. С една дума,
управата на община Провадия не е искала хората да упражнят вот.
И е направила всичко възможно и невъзможно жителите на Провадия активно да си прекопават градинките в същия ден.
Няма нужда да отбелязваме, че общинската администрация е най-големият работодател в региона. Няма и да припомняме, че във всеки малък регион, а Провадия е такъв, въпросният работодател може да направлява всяко семейство чрез роднинските обвързаности. Като добавим и раздутите избирателни списъци – ето ти изумително ниска избирателна активност.
Досега имахме случаи, при които местната власт (Столичният общински съвет по повод застрояването в „Младост”, в Самоков срещу депото за смет и т.н.) прави всичко възможно да не пусне допитване. В Провадия обаче имахме тактика
„Да оставим лудите да се налудуват”.
Тоест – референдумът да се състои. Може ли някой да обвини общинската администрация в недемократичност? Смее ли? Напротив, ето – тя даде възможност на хората да се изкажат. Те не пожелаха, какво да ги правиш! Бройката на българските референдуми триумфално се увеличи.
През 2015 г. българските депутати гласуваха промяна в закона за прякото участие. Тя гласи, че местен референдум е валиден при 40% избирателна активност. Преди това прагът бе равен на активността от последните избори за общински съветници. С поправката депутатите уж искаха да улеснят местните допитвания, тъй като общинският вот по принцип достига около 50% активност. Както се видя обаче, и 40% не е проблем за този, който може да организира бойкот.
Впрочем, пак по линия на бойкота бе осуетена валидността и на националния референдум на Слави Трифонов. Социологическите проучвания на финалната права показаха, че допитването ще събере нужните гласове, затова в последните 2 седмици партии, различни организации и „граждански говорители” организираха кампания да не се гласува.
Според източници на „Барикада” хватката „бойкот” тегне и над предстоящото допитване за опазване на парк „Бедечка” в Стара Загора. Референдумът е през юни. От години покрай парка се води сложна игра, в която кметът Живко Тодоров (ГЕРБ) уж не иска застрояване върху зелената площ, но действията му не са категорични в тази посока, намесени са и интереси на общински съветници… Ясно е, че ако се събере нужната избирателна активност, строителните мераци ще бъдат пресечени. Но ще бъде ли събрана?
Подобна опасност тегне и над допитването в Трън по повод златодобива, и в суворовското село Чернево, за което „Барикада” писа. Май е налице нова „демократична цака” за справяне с такива нежелани явления като референдумите –
не им се противиш, правиш се на загрижен за волята на хората,
подготвяш допитването според законовите процедури, щом някой го желае, а накрая просто… правиш така, че урните да са празни. Заинтересованите от провал нямат полза да убеждават „против”. Рисковано и енергоемко е. По-лесно е да демотивираш.
Впрочем, на допитването в Провадия 97% от участниците отговориха положително. Те пожелаха и болница с повече отделения, и възстановяване на Солените минерални бани. Това, разбира се, няма значение.
About The Author
