Скоро след провеждането на националния референдум ЦИК обяви, че не достигат само някакви си 12027 гласа, за да станат решенията от него задължителни. Инициаторите на допитването от „Шоуто на Слави“ пък решиха да използват тази тънка разлика от само 0,34%, за да се усъмнят във фалшификации, да обвинят ЦИК в „чудовищна манипулация“ и да обжалват резултатите пред Върховния административен съд.
В действителност манипулация може да се потърси, но не там, където я търси Слави Трифонов. Тя тръгва от недомислие в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според който активността на референдума се определя от пуснатите в урните пликове.
Защо това е проблем се вижда веднага, щом се появят бюлетини с повече от един въпрос на тях, които естествено се поставят в един плик. Така по всеки от въпросите може да има чувствително по-ниска от изискваната активност, но все пак броят на пликовете да надхвърля този на гласувалите на предходните парламентарни избори.
За да са задължителни решенията от последния проведен у нас референдум, на него трябваше да вземат участие поне 3,500,858 души, колкото са гласували за НС през 2014 г. От буквалният прочит на закона за прякото участие се получава ситуация, в която активността почти достига задължителния праг, въпреки че за всеки от въпросите са подадени над 400 хиляди гласа по-малко от необходимите, за да се достигне изисквания минимум.
Така че първото условие за успешен референдум, т.е. такъв с висока избирателна активност, е в него да се поставят няколко въпроса, в които всеки да открие своята кауза. Активността по всеки от въпросите може да е 60-70% от изискваната, за да са задължителни решенията от допитването, но броят на пуснатите пликове да е достатъчен. Така трудно изпълнимото изискване за активност, колкото на парламентарни избори, лесно може да се преодолее.
Ако правите референдум за нова ядрена електроцентрала, този единичен казус едва ли ще мобилизира толкова хора, колкото изборите за НС, от които зависи цялостната политика на държавата. Затова трябва да добавите още няколко въпроса, които имат потенциала да развълнуват голяма част от населението – например за декриминализация на употребата на марихуана. Ако правите допитване за мажоритарна система, това може да остане недостатъчно ясно за част от избирателите, затова трябва да ги мобилизирате с допълнителни популистки въпроси като тези за намаляване на партийните субсидии и броя на депутатите. Подозирам, че дори въпрос от рода на „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален до 1?“ ще привлече поне 2 милиона гласа.
Второто условие за висока ангажираност на избирателите е още по-очевидно: референдумът трябва да се провежда заедно с други избори.
С тези два прости хода се преодолява най-тежкото условие в Закона за прякото участие – в референдума да участват повече избиратели, отколкото на предходните парламентарни избори. Всъщност, това изискване беше въведено тъкмо с идеята резултатите от никое допитване да не са задължителни и изпълнението им да зависи от волята на Народното събрание.
Както се вижда, препятствието не е незаобиколимо, но води до изкривяване на резултатите, защото много от противниците на дадено предложение предпочитат да се въздържат от участие в гласуването, за да намалят избирателната активност. Това се видя и от дебатите около последния референдум, по-точно от тяхната липса поради отсъствието на едната страна.
Най-логичният вариант е резултатите от национални референдуми да са задължителни при всички условия, гласуванията да се провеждат отделно от други избори, за да не остават в тяхната сянка и дори да се свикват с по-малко от изискваните в момента 500 хиляди подписа. Това би мобилизирало и поддръжниците, и противниците на всяко предложение, би осигурило висока избирателна активност и смислени обсъждания в обществото на важни за всички граждани теми.
About The Author
