Българо-сръбската граница край град Кула е единственото място в България, в което в реални бойни действия през Втората световна война са пролели кръвта си съветски, български и американски войници.
През септември 1944 г. тук се водят ожесточени боеве между настъпващите по направлението Кула-Видин германски войски от 7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген” и Трети украински фронт., в които загиват 164 съветски войници и 19 български войници и доброволци.
На 8 и 9 септември 1944 г. германските части навлизат на българска територия през прохода Връшка чука. Доброволчески отряд се опитва да ги отблъсне, но не успява и на 11 септември, след тричасово сражение, те завземат Кула и атакуват селата около него.
На помощ идват две дружини от 103-ти пехотен полк, две бронеизтребителни роти, а на 12 септември – и бойци от Трети Бдински полк и Ломската бронеизтребителна дружина, доброволчески части от Видин.
На 15 септември германските части са отблъснати и градът е освободен, а на 6 км западно от Кула заемат огнева позиция съветските „Катюши“.
На 16 септември, след успешно сражение границата е възстановена, а Трети украински фронт се установява на територията на Кула и околностите. Продължават боевете с частите на нацистка Германия, останали на българска територия. Те са окончателно прогонени след сражението при с. Извор махала през нощта на 30 септември 1944 г.
Половин година по-рано, на 6 май 1944 г., при въздушен бой немски изтребители свалят между Кула и с. Войница американски бомбардировач, който се връща от операция в Румъния, и загиват 7 американски летци.
Затова от 20 г. насам, когато инициативен комитет с председател Михаил Миков възстанови честванията на Деня на победата, в тях винаги се включват представители на някое от посолствата у нас на страните от антихитлеристката коалиция.
Тази година в тържествата участваха посланикът на Русия Анатолий Макаров и полк. Максим Чередниченко, помощник военен аташе.
Руският дипломат не подмина нито един паметник на загиналите и преди да отиде в мемориалния парк „Катюша”, положи цветя включително и пред паметната плоча на американските летци.
„9 май 1945 година е съдбоносен момент както за Русия, така и за целия свят. Колкото по-далеч в миналото отива тази дата, толкова по-важно е да запазим светлата памет на героите, които без да щадят живота си, се сражават срещу фашизма”, каза Макаров.
Той припомни, че сега е модерно да са говори за тази дата като Ден на Европа, омаловажавайки Деня на победата. „Ако не беше нашата победа, Европа щеше да бъде съвсем друга. Без нея нямаше да има нито европейска демокрация, нито европейски проект”, отбеляза посланикът.
