България вече официално си има екоминистър, който редом с климатичните промени отрича нуждата от обществено опазване на околната среда и е готов да я остави изцяло на стихията на свободния пазар. При това положение вероятно броени седмици ни делят от времето, в което новото правителство ще подкрепи някои инвестиционни намерения, пряко застрашаващи общото ни природно богатство. Ако това се случи, то ще застане твърдо срещу общественото мнение.
Това разбираме от наскоро проведено социологическо проучване сред 1000 лица над 15 г., реализирано от агенция “ЕСТАТ” по проект към Българо-швейцарската програма за сътрудничество. То показва, че природата е най-важният елемент на националната идентичност на българите. Цели 97.5% от анкетираните са посочили, че тя е “важна” или “много важна” за тяхната национална идентичност, с което природното наследство се нарежда малко пред “традиции, бит и фолклор” и историята на държавата.
Внушителните 93.8% посочват, че “икономическият растеж не може да бъде за сметка на природата”. Проведеното по същия проект регионално проучване сред хора, живеещи в близост до Централен и Западен Балкан, показва дори по-висока загриженост за съвместимостта на бизнеса с опазването на природата – 96.7% смятат, че той не бива да я застрашава. Това е индикатор, че хората, живеещи в близост до защитени територии, са категорични, че тя не бива да бъде поставяна под заплаха с оглед на икономическите ползи.
В същото време обаче 22.8% смятат, че е допустимо да се правят компромиси, за да се постигне икономически растеж, въпреки че се застрашава природата, което означава, че поне 15% поддържат две противоречащи си твърдения едновременно. Въпреки това 65.3% на национално ниво са несъгласни да се рискува природата, дори ако от това зависи финансовото благополучие, като 11.9% са посочили, че не могат да преценят. В регионалното проучване сред хората, които са по-близо до защитените територии в Стара планина, резултатите са още по-категорични, като 76.7% не са съгласни да се застрашава природното богатство, за да се получи икономически просперитет.
Данните показват, че местните хора са като цяло по-загрижени за околната среда, отколкото преминаващите туристи. От тях относително малко (49.7%) предпочитат да почиват на места с опазена природа в близост до зони от „Натура 2000“ или защитени територии, като други 26.4% не се съобразяват с това, когато избират дестинация.
Впрочем, мнозинството от хората изобщо не виждат фундаментално противоречие между запазването на природата и растежа. Около 87% смятат, че опазената природа подпомага развитието, а под 3% са на противното мнение.
Малко по-различни, но също толкова категорични са настроенията спрямо връзката между икономическия просперитет и наличието на защитена територия в даден район. За 73% от запитаните близостта на зона от Натура 2000, природен или национален парк е благоприятна предпоставка за развиване на бизнес в противовес на 3.8%, които са на другия полюс. Това означава, че българите са склонни да приемат, че ограничаването на определени видове икономическа активност край защитени територии не се отразява негативно на бизнес климата като цяло.
Нещо повече, огромното мнозинство от хората смятат, че бизнесът, който печели от водите, горите или пасищата, трябва да отделя средства за опазването им. В подкрепа на този нов данък се изказват 92.8% от респондентите, а 1.4% са против – в рамките на статистическата грешка.
Приблизително половината респонденти (48.4%) смятат, че екологичните организации допринасят за опазването на българската природа, докато 27.8% са на противното мнение. Въпреки това, те се радват на най-високо одобрение като източник на информация по проблемите на опазването на околната среда, изпреварвайки дори академичните институции, които обаче имат и по-нисък процент на недоверие.
Телевизионните и радио програми пък получават значително по-високо доверие спрямо печатните медии, което е белег за състоянието, в което се оказа вестникарската индустрия в последните години. Общините на свой ред са доста по-авторитетни по тези теми в очите на хората, отколкото правителството. На дъното е бизнесът, недоверието към който превишава доверието цели 3 пъти.
Тези резултати могат да се обяснят с допускането, че определени бизнеси биха могли да подведат общественото мнение по въпросите на околната среда, ако това ще им донесе по-добри печалби, докато други източници на информация нямат подобен стимул. Вероятно затова 60% от запитаните смятат, че неправителствените организации трябва да се финансират предимно от държавата, а частният бизнес се нарежда след международното финансиране, проектната дейност и общините.
