България е отличник по дял на защитените по НАТУРА 2000 територии на сушата – с 34% от площта на страната, попадаща под закрила, тя се нарежда на трето място в ЕС. Пред нас са само Словения с 38% и Хърватия с 37%, далеч над средното ниво за ЕС от 18%. На другия полюс на тази класация са Обединеното кралство (9%) и Дания (8%), както и други предимно равнинни страни, които са се индустриализирали на по-ранен етап от историята си.
Общата защитена площ в ЕС е 788 хил. квадратни км., като най-голяма част се пада в Испания – цели 138 хил. или повече от площта на България. По-важен обаче е индексът за достатъчност на тези територии, т.е. доколко те покриват всички предназначени за закрила биологични видове и техните хабитати. В тази графа страната ни също е сред отличниците с почти 100% покритие при средно 92% за ЕС, като общото ниво се сваля най-вече от Кипър – единствената страна с индекс за достатъчност под 50.
Редица казуси от последните години обаче разкриват, че България няма проблем толкова с покритието на защитените територии (с изключение на дълго отлаганата зона Рила-буфер), колкото с действителното им опазване. Ако можеш да извършваш златодобив в зони по НАТУРА например, за каква защита на хабитатите става дума? Огромни територии от Осоговската планина, които попадат в защитената мрежа, бяха превърнати в пасища и заградени за отглеждане на добитък – при това предимно с европейски пари.
Не така позитивна е статистиката по отношение на защитата на морските територии. Покритието там е върху 360 хил. квадратни км., като над 55% логично е концентрирано в крайбрежните води на Испания, Обединеното кралство и Франция. Последните актуализации на индекса от Евростат по от 2013 г. След присъединяването си към ЕС България има едва 592 кв.км. защитени морски територии, като по това време покрива едва 14% от предназначените за защита видове и хабитати. Защитените морски зони обаче са увеличени на 990 през 2014 г. и още веднъж през следващата година до 2827 кв. км., което със сигурност е повишило индекса на достатъчност.
Германия (25.6 хил.), Холандия (11.8 хил.) и Естония (6.8 хил.) са покрили на 100% предвидените за закрила морски биологични видове и хабитати още преди 2013 г. Румъния, другата страна от ЕС с излаз на Черно море, също ни е изпреварва убедително по това време с индекс на достатъчност от 75%. Такова ниво обаче е постигнато с едва 1894 кв.км., което говори за това, че биоразнообразието в българските крайбрежни води е значително по-високо, макар и все още недостатъчно защитено.
Добавянето на дадена територия към мрежата на НАТУРА обаче не осигурява защита от само себе си. Изхождайки от тази предпоставка, от екологичната коалиция “За да остане природа в България” този четвъртък изпратиха становище до министъра на околната среда и водите, в което се предлагат принципни положения, от които да се води управлението на защитените зони. То предстои да се уточни с помощта на европейски проект с предмет разработване на “Управленски подход за мрежата „Натура 2000”.
От коалицията припомнят становището на ЕК от началото на годината, според което “основните рискове за биологичното разнообразие в България са свързани със загубата на сухоземни и водни местообитания най-вече в резултат на бурното развитие на градовете и инфраструктурата през последните 15 години”. От комисията също отчитат лошото прилагане на природозащитното законодателство и негативните последици от отслабената администрация в резултат на недостатъчното финансиране или неефективното усвояване на наличните средства.
Въпреки това от коалиция “За да остане природа в България” предлагат като водещи принципи “намаляване на административната тежест” и “минимализиране на административно-управленческите разходи”. Редом с това еколозите се застъпват за “научна обоснованост” на решенията, свързани с НАТУРА, както и за “включване на всички заинтересовани страни с процесите на управление на мрежата”.
