България увеличава леко добива си на природни ресурси в последните години, но изостава значително с подобряването на ефективността на начина, по който се използват. В по-голямата част от ЕС тенденцията е точно обратната. До 2008 г. статистиката за общността показва корелация между консумацията на материали и ръста на икономиката, водеща до постоянство в коефициента на производителност, който е функция на тези две променливи.
След разгара на кризата обаче ЕС намалява значително потреблението на ресурси като същевременно увеличава интензитета на икономическата активност, измерен с ръста на БВП, което води до ръст на производителността на ресурсите, както се вижда от долната графика.
Причина за това може да е пренасочването към по-ефективни технологии – под натиска на кризата и благодарение централизираното им субсидиране от Европейската комисия. Друг вариант е увеличената производителност на ресурсите да се дължи на свиването на дела на производството за сметка на услугите – в този случай въпросът доколко постоянният икономически растеж може да се съвместява с по-щадяща експлоатация на околната среда ще остане отворен на този етап.
Обобщено от 2000 г. насам ЕС е повишил производителността на използваните ресурси с 41% от 1.47 евро/кг до 2.07 евро/кг. Със своите 0.68 евро/кг България отбелязва ръст спрямо предходната година, но остава на последно място в ЕС, традиционно в компанията на Румъния и Латвия на дъното. На другия полюс са Италия и Холандия със създадени близо 4 евро от всеки килограм ресурс. Причината за тяхната необичайно висока ефективност може да се потърси във високия дял на услугите в икономиката или в липсата на богати ресурси. Ниските нива пък може да са признак за природно богатство в комбинация с ниска гъстота на населението, както е при скандидавските страни.
Ниската производителност на ресурсите в България и Румъния обаче едва ли се дължи на необичайното им богатство откъм природни залежи. То може с повече сигурност да се отдаде на липсата на инвестиции във високотехнологични продукти, които иначе са стар държавен приоритет у нас, което води до прахосване на ресурси.
В дългосрочните цели на ЕС е заложено създаването на кръгова икономика, т.е. такава, при която ресурсите се използват многократно в производството вместо да бъдат добити, използвани за направата на даден продукт и изхвърлени след процеса. Това обаче изисква значително обществено планиране и контрол в противовес на интересите на отделните играчи на пазара и понякога на потребителите. Целта на ЕК е постепенно да бъдат минимизирани всички производствени отпадъци, емисии, замърсяващи въздуха, водата или почвите, и прахосването на енергия.
За да компенсира изоставането си България би трябвало да си поставя дори по-амбициозни цели от тези, които се прилагат спрямо по-ефективните икономики от ядрото на ЕС. Под натиска на бизнес организации обаче страната е по-склонна да поиска точно обратното – отсрочка от 5 години за изпълнение на и без това не особено амбициозните цели на ЕК за повишаване на производителността на ресурсите и намаляване на отпадъчните продукти.
