В категории:България

Не знаете какво е фалшива новина? Вижте „предупрежденията на ЕК“ за заплатите у нас

Уж авторитетни издания като в-к „Сега“ и „Капитал“ лансираха през миналата седмица „новини“, които са христоматиен пример за „пост-истина“. Какво показват реалните данни за производителността и заплатите в България?

Снимка: Pixabay.com

Колкото и пъти да сте го чували от екрана, социалните мрежи или борещите се с феномена онлайн издания, възможно е много от вас все още да не знаят какво точно означава терминът „фалшиви новини“. Вероятно още по-малко ви говори думата „пост-истина“, макар да бе определена от учените в Оксфорд за „дума на 2016-та година“. Пост-истината и фалшивите новини се оказаха толкова мащабен въпрос, че дори се заговори за създаването на европейски орган, който да се бори с феномена.

Амбициозна задача, като се има предвид, че бе поверена на… българката Мария Габриел, която наскоро стана нашият представител в Европейската комисия, поемайки ресора „Цифрова икономика и цифрово общество” в екипа на Жан-Клод Юнкер. Същата Мария Габриел, която първо премълча, после излъга, а накрая пак замълча за скандала с общинското жилище, което е ползвала на преференциални цени, въпреки сериозните си доходи от Европейския парламент.

Но както често се случва в живота и особено в България, онези, които се обявяват за „най-активни борци“ срещу даден феномен, обичат да прибягват до него без капка свян. Именно такъв е случаят с една новина, която уважаваният някога в-к „Сега“, както и бранещи и до днес авторитета си издания като „Капитал“ лансираха в последните дни. В края на миналата седмица вестникът на Сашо Дончев ни извести, че „ЕК ни предупреди за шоковите идеи при заплатите“. Този христоматиен пример за „пост-истина“ е избран за заглавие на материала на „Сега“, а „Капитал“ на Иво Прокопиев са малко по-скромни, поставяйки го само като подзаглавие.

Темпът на растеж на заплатите действително изпреварва темпа на растеж на производителността – това е факт, посочен и от Европейска комисия, който никой не оспорва. Проблемът е, че въпреки това нивото на заплащането на труда на българския работник остава много по-далеч от средноевропейското, отколкото е далеч неговата производителност.

Двата материала, препечатани след това от още редица медии, се позовават на доклад на Европейска комисия, озаглавен „Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа“. „Сериозните“ издания, които иначе минават за противници на „фалшивите новини“, избират за акцент от доклада в размер на 168 страници твърдението, че „заплатите в България през миналата година са нараснали повече от производителността на труда“.

С други думи, авторите на тези материали се опитват да кажат на своите читатели: стига сте твърдели, че заплатите са ниски; напротив, дори ЕК ни казва, че сумата в джоба ви расте по-бързо, отколкото вашата производителност; трябва да сте благодарни, че вашият работодател дори не ви намалява заплатата!

Ако си мислите, че последното твърдение е твърде пресилена ирония, зачетете по-внимателно материала на в-к „Сега“. Веднага след гръмкото заглавие, че „ЕК предупреждава България…“, макар да не откриваме никакъв цитат от член на комисията или абзац доклада, който съдържа въпросното „предупреждение“, изданието на Сашо Дончев бърза да ни подшушне, че „за същото алармираха и работодателските организации през седмицата“. Или иначе казано: онова, дето ви го казаха работодателите през седмицата (че заплатите ви са си супер), сега ви го казва и Жан-Клод Юнкер! Допълнителен щрих е, че освен издател на „Сега“, Сашо Дончев е представител и на една от най-големите работодателски организации у нас – Българската стопанска камара.

Нито в материала на „Капитал“, още по-малко в този на „Сега“, ще срещнете повече числа и данни, касаещи нивото на заплатите и нивото на производителността в България спрямо средноевропейските. Явно твърдението, че възнагражденията на средния българин растат по-бързо от производителността му, са напълно достатъчни за авторите на двата материала. Той няма нужда да знае повече – особено ако това „повече“ касае реалните абсолютни измерения на двете променливи (производителност на труда и заплащане на труда), а не само как са се изменили те през последните 12 месеца. Така представена, тази информация е точно онова, което се крие зад думата „пост-истина“, или простичко казано: манипулация, граничеща с лъжа.

Какво показват данните?

Графика 1

Последните налични сравними данни от сайта на Евростат са за 2014-та година. Европейската статистическа служба използва и в двете статистики – производителност и заплащане мерната единица „паритет на покупателната способност“, за да преодолее различията в различните национални валути. И посочва, че производителността на българския работник е 43,5% от средноевропейската (графика 1), а същевременно медианното заплащане за един час труд е 3,48 при средноевропейско 13,14 (графика 2) или измерено в проценти – 25,81%. Казано с други думи, българския работник произвежда с труда си малко повече от два пъти по-малко от средния европеец, но получава почти четири пъти по-ниско възнаграждение.

Графика 2

Публикациите, които умело служат на работодателите „забравят“, че когато се говори за „темп на растеж“, задължително трябва да се посочва от каква основа се тръгва, за да бъдеш коректен към своите читатели или към обществеността. Ако един работник в България е получавал 500 лева заплата през миналата година, а през тази заплатата му стане 600 лева, това е „ръст на заплатата“ от 20% за една година. Същевременно, ако работник в Германия (не пречи той също да е българин) е получавал 5000 евро заплата за 2016-та година, а през 2017-та работодателят му реши да му дава 5100 евро месечно, това е ръст от само 2%. Публикациите в българските медии и твърденията на работодателите, които ги издават, ни казват: ние, българските работодатели, ви осигуряваме ръст от 20%, а вижте на Запад – само 2% ръст. Без дори да си помислят да споменат числа.

Нека вкараме в уравнението и производителността. Ако българският работник произвежда 100 кутии с обувки месечно през 2016-та, а през 2017-та вече успее да произведе по 110 кутии на месец, това е ръст от 10% – два пъти по-малко от ръста на заплатата му. Работодателите и техните издания ни казват: започнете да произвеждате поне по 130 кутии, за да заслужите увеличение на заплатата си! Само че междувременно пропускат да ни кажат, че за същото количество кутии с обувки средно в ЕС нашите колеги европейски работници вече получават двойно по-големи заплати.

В този смисъл, дори да приемем най-оптимистичните работодателски изчисления за темп на растеж на заплатите от около 10%, ще е необходим растеж от около 100%, само за да бъдат те изравнени с нивото на производителност, а камо ли да го изпреварят.

Не трябва да бъде пропускан и въпросът защо българите от години бягат да работят на Запад, ако в България произвеждат малко, а получават повече за своя труд? Откъде накъде бягат в държави, където според господата Дончев and Co. заплащането е далеч по-изпреварващо спрямо производителността? И още нещо: как се получава така, че един слабо производителен български работник, когато веднъж пресече германската или френската граница, изведнъж става много по-производителен? Дали това не се дължи на оборудването, технологиите, отношението, екипът, мотивацията и т.н., които получава там? Все неща, които зависят от ръководството на съответната фирма, сиреч – от европейските колеги на господата работодатели. Само да не се окаже, че проблемът е в тяхната „производителност“, а не в тази на работниците им.

За финал е добре да се отбележат и още няколко пропуска в споменатите публикации. Вече беше изяснено, че авторите им умело спекулират с несъществуващи предупреждения, като при това стъпват върху манипулативен прочит на данните и буквално пропускат да цитират номиналните стойности. Но пропускат и друго, като например твърдението на ЕК, че социалната система в България не осигурява никаква защита на уязвимите домакинства. Въпросните издания и техните издатели редовно защитават действащата в България данъчна система, но са пропуснали да цитират частите от доклада, според които данъчната ни система и социалните трансфери не намаляват неравенството, което в България е най-високо в целия Европейски съюз. Няма и думичка за сравнението на ЕК относно ефектите от плоското и прогресивното данъчно облагане в различните държави членки на ЕС, според което тези от нас, които получават ниска до средна работна заплата, са ощетени от плоското данъчно облагане. Те понасят относително по-висока тежест, отколкото високо платените служители (графика 3).

Всичко това се случва на фона на факта, че вчера от Евростат публикуваха нови данни, според които цели 40.4% от хората в България са били изложени на риск от бедност и социално изключване през 2016 г., което означава, че страната ни продължава да е лидер в класацията за бедност в ЕС.

Графика 3. Източник: КТ „Подкрепа“

„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар