В категории:Мнения и коментари / Свят

Какво става във Венесуела?

Уличният вандализъм и агресия са новата фаза в несекващата опозиционна война за свалянето на президента Николас Мадуро. Той обаче се кълне, че няма да отстъпи под натиска на „родоотстъпниците и североамериканската империя”

Демонстранти мятат коктейли "Молотов" по полицаи в източната част на Каракас. Снимка: ЕФЕ
Демонстранти мятат коктейли „Молотов“ по полицаи в източната част на Каракас. Снимка: ЕФЕ

Пълзящият преврат, с който венесуелската опозиция се опитва да свали впрезидента Николас Мадуро и който досега залагаше предимно на социално-икономическа дестабилизация (подклаждане на недоволство чрез изкуствени дефицити на стоки и услуги от първа необходимост) и на медийна война, премина в нова фаза. Дойде ред на улични безредици, вадналщини, насилие, атаки срещу силите на реда с коктейли „Молотов”, с камъни и с тояги, трошене и подпалване на обществени сгради, коли, инфраструктура. Съзнателно се търсят сблъсъци с полицията, за да се ексалира напрежение, а и за да се получат ефектни кадри за телевизиите, които още повече да засилят усещането за хаос и за бунт срещу властта.

Ето например едни „мирни” демонстранти на булевард „Либертадор” в Каракас, снимани на 6 април:

Курсът към тази улична конфронтация бе подет от доминиращата в Националното събрание (парламента) опозиция, след като през март Върховният съд на страната обяви законодателния орган „извън закона” и сам пое функциите му, докато не бъдат отстранени нарушенията в структурата и дейността му. Това бе шумно квалифицирано от опозиционните лидери като „преврат”, задвижен от Мадуро (защото Върховният съд бил от „негови хора”), и те призоваха привържениците си към улични антиправителствени протести.

„Барикада” вече е обяснявала предисторията на казуса. Тук ще я припомним накратко. Още веднага след парламентарните избори в края на 2015-та, когато опозицията получи мнозинство от две трети в Националното събрание, постъпиха сигнали за нарушения при избирането на трима опозиционни депутати от Амазония. Без тях не се получаваше въпросното мнозинство от две трети. Въпреки че съдебните органи започнаха проверка по случая, ръководството на парламента пренебрегна това обстоятелство, прие клетвата на тези трима депутати наравно с другите и започна да действа при такъв състав. А основната цел на всичко, което предприемаше въпросното опозиционно мнозинство, бе да се търсят и изработват механизми за отстраняване на президента от власт – нещо, което така и не успяха да постигнат досега.

Решението на Върховния съд от март т.г. за поставяне на парламента „извън закона” бе взето, след като най-накрая приключи проверката по случая с онези трима депутати от Амазония и се оказа, че избирането им всъщност е недействително поради установените нарушения. Вместо в отговор да предприемат предвидените от закона стъпки – да освободят нелегетимните трима законодатели и да прегласуват избирането на всички ръководни органи и комисии на Националното събрание, което отново би го върнало „в закона”, опозиционните лидери предпочетоха да надуят алармата за „преврат” и да призоват за уличен бунт срещу Мадуро.

Уж протестите щяха да бъдат „мирни”. Но те преляха в такива вандалщини, че дори върховната представителка на ЕС по външната политика Федерика Могерини счете за нужно да излезе с мнение по венесуелската криза, в което отбеляза, че „насилието и употребата на сила няма да решат настоящата криза”.

Ето например два улични епизода от последните дни, разпространени в YouTube:

Актове на вандализъм срещу силите на обществения ред на шосето „Франсиско Фахардо”, Каракас

Вандалски действия на демонстранти в Басе де Арагуа, Маракай, 10 април

Уж политическият уличен протест на много места прелива и в откровени грабежи на спрени и разбити товарни камиони, превозващи стоки, или на атакувани магазини. Тук може да се види записаното от камерите за наблюдение разграбване на спортен магазин в Маракайбо, щат Сулия, провокирано от безредиците при опозиционните акции:

Репортерът на телевизия TeleSUR Марко Теруджи, отразявал протестите, потапяйки се сред тях, обрисува в свой репортаж системата, по която действат демонстрантите, както и емоционалния им заряд. Според журналиста ударната група, предизвикваща сблъсъците, е не повече от 400 души. Той условно ги подразделя на три части – авангард, непостоянна средна маса и ариергард.

В авангарда са онези, които нарочно дразнят полицията и мятат по нея камъни и бутилки със запалителна смес, за да я предизвикат да им отвърне. „Целта им е да търсят сблъсък, за да се представят после като жертви,” уточнява Теруджи.

Средната, непостоянна маса тича срещу кордоните на силите за сигурност, когато те отстъпват, и сама бяга, когато те напредват и особенно когато използват сълзотворен газ.

Накрая е ариергардът, който често е пръснат из странични улички, наблюдава, коментира, снима в подобаващи ракурси „шоуто”.

Марко Теруджи веднага добавя, че самите участници не гледат на това като на шоу, а като на епос, вярват си, че са част от битка срещу диктатура, възприемат се като герои, от тях струи адреналин и еуфория. Но всичко това ги тласка не към друго, а към изстръгване и събаряне на улични стълбове, към палежи на коли, към насилие и агресия срещу полиция и опоненти. Те нямат друга цел, освeн да рушат, да сеят хаос, да формират медиен образ за разпадащо се общество. „Те са фундаментът на превратаджийската десница, преоблечена в бунтовническа естетика,” обобщава Марко Теруджи.

Ето още една илюстрация как опозиционни групи атакуват силите на обществения ред в Каракас:

Телевизионните екипи на TeleSUR или на държавната венесуелска телевизия VTV не са желани от протестиращите, защото не ги отразяват като герои, а често хващат в обективите си и опозиционни депутати, които нахъсват и насочват ударните групи към сблъсъци. Затова се стига и до нападения на демонстранти над журналисти от такива медии.

Така разбират свободата на словото най-буйните демонстранти.

Разбира се, венесуелската опозиция получава вдъхновение, подкрепа, а и директно насочване от своите външни ментори, които нямат търпение да обявят „лявата вълна” в Латинска Америка за мъртва и да добавят Венесуела към вече извадените от тази обрита Аржентина и Бразилия. През последните месеци в усърден говорител на тези транснационални поборници за десния реванш се превърна генералният секретар на Организацията на американските държави (ОАД) и бивш уругвайски външен министър Луис Алмагро, който упорито се стреми да задейства срещу Венесуела Интерамериканската демократична харта и дори вече е успял да привлече част от членките на ОАД на своя страна.

Друга част от членките обаче се противопоставя твърдо на подобни ходове като на намеса във вътрешните работи. Президентът на Боливия Ево Моралес дори отправи в своя Туитър обвинения към Алмагро, че носи пряка отговорност за сегашната ескалация на уличните безредици във Венесуела.

Впрочем, свой принос в нагнетяването на напрежение даде и доклад на Южното командване на САЩ, оповестен на 7 април, точно в разгара на последните венесуелски конфронтации. В този доклад, подписан от адмирал Курт Тайд, е посочено: „Венесуела се сблъсква със състояние на нестабилност поради недостиг на храни и медикаменти. Политическата несигурност продължава и има влошаване на икономическото положение. Тази ситуация на разрастваща се криза във Венесуела може да направи наложителен един незабавен регионален отговор”.

Естествено, Мадуро съзря в това неприкрита заплаха и реагира в свой стил: „Казваме на родоотстъпниците и на североамериканската империя: Венесуела здраво стои на краката си и ще продължи да стои, няма да позволи на никого да се намесва, защото е родина на освободители”.

Факт е не само, че конституцията гарантира практическа непоклатимост на Мадуро на поста му. Факт е също, че той продължава да е подкрепян от внушителни народни маси, следващи чавизма. Армията, от чиито редици произлизаше и покоюният лидер на Боливарската революция Уго Чавес, също твърдо стои зад правителството. Освен това икономическото положение на страната и на жителите ѝ далеч не е толкова катастрофално, колкото често се представя. Въпреки преекспонираните в телевизионните репортажи информации за потребителски дефицити, правителството на Мадуро все пак успя да въведе една ефективна система за разпределение, предотвратяваща укриването на стоки и спекулата с тях. Става дума за прословутите CLAP (Comités Locales de Abastecimiento y Producción – Местни комитети за прехрана и продукция), които се сформират по квартали и осигуряват директна доставка на продукти за семействата.

Затова далеч не са само празни лозунги обичайните уверения на Мадуро, че Венесуела „не се предава” и смята да устои на външния и вътрешния натиск. Същото той повтори и на извънредната среща на ALBA (Alianza Bolivariana para los Pueblos de Nuestra América – Боливарски съюз за народите на нашата Америка) в Хавана този понеделник, на 10 април. „Нито ОАД, нито десницата са в състояние да прекъснат напредъка на Боливарската революция,” бе категоричен пред съюзниците си Мадуро.

Николас Мадуро (в средата) увери съюзниците си от ALBA по време а среща на организацията в Хавана, че ще отстои Боливарската революция, Снимка: TeleSUR
Николас Мадуро (в средата) увери съюзниците си от ALBA по време а среща на организацията в Хавана, че ще отстои Боливарската революция, Снимка: TeleSUR

На следващия ден президентът бе отново във Венесуела, в южния ѝ щат Боливар, в Сан Феликс, където взе участие в масови тържества по повод 200-годишнината от важна битка с испанците по време на освободителната война.

Кадрите на TeleSUR от събитието показват един жизнерадостен Мадуро, който енергично маха на екзалтирано приветстващото го множество от откритата си кола, накачулена и от екипа му.

Противниците му обаче разпространиха в социалните мрежи запис от Сан Феликс, на който личи как докато президента приема приветствията на множеството, по него от една посока са метнати няколко дребни предмета – яйца, според разпространителите на записа. Чува се и вик с ругатня към Мадуро, звучи близо до снимащия. Охраната прикрива президента и колата ускорява движението си.


Привърженици на Мадуро качиха в Туитър още записи от същото събитие, на които все пак личи главно възторгът на народните маси от президента. Ето например един от коментарите към такова видео: „Срещу низостта на десницата – ето я тук истината за случилото се в Сан Феликс: любовта на народа за Николас Мадуро”.

По-късно и самият Мадуро качи собствено клипче в своя Туитър. В него пък се вижда как президентът сам шофира своята кола, с която пристига заедно с жена си в президентския дворец „Мирафлорес” на 11 април вечерта. Те се връщат от посещението в Сан Феликс. На видеото личи, че улиците в Каракас са спокойни, няма засилена охрана на президентския дворец, а и самият Мадуро шофира без притеснение за сигурността си. Не се вижда и ескорт. Президентът бърза за среща с пратеник на ООН и обяснява как отива „да работи за родината”.

Мадуро вече неколкократно призова опозицията да прекрати конфронтацията и да се включи в отговорен диалог за нормализиране на обстановката в страната, но досега не среща отклик.

Най-парадоксалното е, че опозицията не реагира дори на това, че свиканият от Мадуро на 1 април Национален съвет по отбрана отправи призив към Върховния съд да преразгледа решенията си от 27 и 29 март за поставяне на парламента „извън закона” и за поемане на функциите му. Тоест – Националният съвет по отбрана предприе стъпки за отмяна точно на онези мерки, използвани от опозицията като повод за отприщване на уличната вакханалия. Но опозиционният председател на парламента, поканен да участва в това заседание, изобщо не отиде на него…

На свой ред в официалното си комюнике от 1 април Върховният съд заявява следното: „Решенията, издадени от Върховния съд, не лишават парламента от неговите функции, нито го разпускат или закриват, те признават парламентарния имунитет като гаранция за законодателната функция, с ограниченията, определени в Конституцията. Отговорност единствено на законодателния орган е да възобнови валидното законно и легитимно упражняване на конституционните си правомощия, да се придържа  към решенията на съдебната власт и да се съобразява с правовата държава“.

Вместо да поеме тази отговорност, опозицията продължава да предпочита мятането на камъни и коктейли „Молотов” по полицията из улиците на Каракас. Нейни демонстранти се постараха дори да нападнат, опустошат и опожарят и централата на самия Върховен съд в Каракас.

Демонстранти нападнаха и подпалиха Върховния съд. Снимка: Туитър
Демонстранти нападнаха и подпалиха Върховния съд. Снимка: Туитър

 

В Туитър беше разпространена и снимка с един от нападателите над Върховния съд (в кръгчето), разказал, че за това им е било платено
В Туитър беше разпространена и снимка с един от нападателите над Върховния съд (в кръгчето), разказал, че за това им е било платено

Групи, упражняващи насилие, нападат централата на Върховния съд

Именно в тези дни на напрежение се навършиха 15 години от неуспелия опит за преврат и за отстраняване от властта на Уго Чавес през април 2002 г. Това даде повод и на самия Мадуро, и на други чавистки лидери да отправят послания в един и същи дух: „Както преди 15 години народът отстоя революцията, така ще я отстоим и сега!”

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар