Опозицията във Венесуела очевидно смята, че нейната безкрайна теленовела от покъртителни опити да свали от власт президента Николас Мадуро вече толкова е втръснала на световната публика, та всички са забравили началото на сюжета и лесно могат да бъдат заплеснати от най-новите серии. Затова Хулио Борхес, председателят на доминираното от опозицията Национално събрание, което беше обявено извън закона от Върховния съд, сега така пламенно обвинява Мадуро, че извършва държавен преврат. По тезата на опозиционерите Върховният съд вършел всичко, за което му свирне президентът.
Хулио Борхес обаче доста оплита и новите сюжетни линии. Трудно може да му повярва някой извън кръжеца от щедри външни спонсори на венесуелската опозиция, след като, уж апелирайки за спазване на конституционния ред, парламентарният шеф зове армията да се намеси и да неутрализира президента и Върховния съд… На това как му се вика, ако не призив за държавен преврат?
Той, превратът, не е спрял да хвърля зловещи сенки във Венесуела още от 2002-ра, когато с пряката намеса на САЩ и Испания беше спретнат военен метеж срещу тогавашния президент Уго Чавес, отвлечен от резиденцията му и изолиран на карибски остров. Верните му военни части и масово излезлите по улиците привърженици на Чавес тогава неутрализираха метежа и върнаха държавния глава в президентския дворец.
По-късно още нееднократно припламваха сходни напрежения и изблици – главно около изборите и референдумите, с които обаче Чавес само затвърждаваше своя курс на промени.
Опозицията отново премина в масирана атака, когато венесуелският президент се разболя тежко, а след смъртта му през март 2013-та античавистката офанзива стана постоянна. Последвалите скоро след кончината на Чавес нови президентски избори утвърдиха като негов наследник на поста Николас Мадуро – и острието на опозиционното отхвърляне вече се насочи с все сила срещу него. С единствената вдъхновяваща противниците му цел – отстраняване на Мадуро от власт и обръщане на 180 градуса в развитието на страната.
На това е подчинена и цялата стратегия на непрестанно нагнетяване на напрежение в страната и на организиране на изкуствен дефицит от субсидирани стоки за най-нуждаещите си (стоките се конрабандират най-вече в съседна Колумбия). Копира се почти едно към едно обстановката в Чили в началото на 70-те, когато по повеля на президента на САЩ Ричард Никсън чилийската икономика беше накарана „да пропищи”, та изнервеното от хаоса общество само да пожелае военен преврат… Знаем как свърши онази трагедия.
Същото изглежда подготвят и за Венесуела. И на този фон крадецът с пълно гърло крещи: „Дръжте крадеца!” Хулио Борхес обявява парламента за жертва на държавен преврат от страна на Върховния съд и президента, но в същото време отказва на президента правото да се защити от един парламент, който открито е обявил, че ще действа за свалянето му. Е, кой е превратаджията?…
Нагнетяване на хаос, страх и възмущение чрез улични убийства, извършвани от незнайни нападатели и снайперисти по време на масови опозиционни прояви; черна борса и спекула; агресивна медийна война; драстичен външен натиск – всичко това беше налице и на протестите в първите месеци на 2014-та, съвпаднали по време с украинския Евромайдан. И съвсем зашеметили зрителите с практически еднакви репортажни картинки и от двете страни. Почти да ги обърка човек. Единствената разлика беше, че в Украйна в началото на годината е студено и хора са топло облечени, а във Венесуела е вечно лято, та затова одеждите са по-леки.
И още една разлика – в Украйна превратът успя, във Венесуела – още не. Но се точи – пълзящ, перманентен преврат, в който няма паузи след онези улични ексцесии от началото на 2014-та, предизвикали гибелта на 43-ма венесуелци по време на опозиционни провокации.
Именно заради жертвите, дадени при тогавашните антиправителствени демонстрации, получи 13-годишната си присъда например опозиционерът Леополдо Лопес. Разбира се, закрилниците му го изкараха политически затворник. Но дори и с политическата му мотивация в действията сюжетът пак не се връзва – Лопес и сие не крият, че действат за сваляне на президента и за смяна в курса на страната. В кои други държави подобна високо декларирана мотивация не се осъжда като заговор срещу националната сигурност и подготовка на преврат, а се толерира в името на плурализма?
За всичко това обаче сегашните протагонисти от опозиционното мнозинство на Националното събрание предпочитат публиката да забрави. И да помни само онова, което ѝ крещят сега – че те и само те са обект на преврат, извършван от президента Мадуро чрез „машата” му – Върховния съд.
Всъщност и Върховният съд, и Мадуро просто отговарят на безкрайните удари на опозицията, опитваща се да промени конституционния ред на страната.
Какъв е конкретният повод за сегашната истерия?
Още веднага след оповестяването на резултатите от парламентарните избори през декември 2015-та, които дадоха на опозицията мнозинство от две трети в законодателния орган, стана ясно, че има нарушения в избирането на трима депутати от индиански общности в Амазония. Без тях обаче опозицията не можеше да заформи своето мнозинство от две трети. Затова започналата проверка по изборните нарушения просто бе пренебрегната от опозицията в Националното събрание, въпросните трима депутати положиха клетва наравно с другите и машината за законодателно сваляне на Мадуро беше задвижена.
В държавата обаче все пак има и съд. Проверките на съмнителния избор в Амазония се проточиха, но не спряха. И ето, сега дойдоха окончателните резултати. Да, тримата фактически не са избрани по установения ред, тоест незаконно са положили клетва. А това поставя извън закона и всички решения, взимани с оформяното с тяхно участие мнозинство.
Върховният съд изпрати до парламента присъдата си, с която го обявява извън закона, и уведоми, че докато положението се нормализира, самият Върховен съд временно поема функциите на законодателен орган. В същото време на президента Мадуро се дават извънредни пълномощия в наказателната, военната, икономическата, социалната, политическата и гражданската сфера.
На този фон, вместо да потърси законов изход от ситуацията, в която очевидно има нарушения с тримата депутати, председателят на Националното събрание демонстративно скъса пред камерите присъдата на Върховния съд, алармира за „преврат” и призова армията да действа.
Вдъхновени така опозиционни депутати се опитаха да блокират сградата на Върховния съд, но бяха възпряни от полиция, а също и от граждани, симпатизиращи на чавизма. Бутането, дърпането и късането на депутатски ризи беше зрелищно предадено и от чуждите телевизии.
В същото време юристи конституционалисти като интервюирания от TeleSUR Енрике Тинео спокойно припомнят, че Националното събрание има съвсем цивилизован път на действие в тази ситуация – стига само да иска да върви по него, а не да буни държавата. Решението е тримата незаконно избрани депутати да се оттеглят от парламента и в него да бъде избрано ново председателство.
Но това е толкова скучно и от него не става световно медийно шоу, както от алармата „Преврат във Венесула”… Която просто трябва да разсее вниманието от силите, подготвящи истинския преврат…
