Докато медиите отчаяно се опитват да изтръгнат някоя реплика от т.нар. преговарящи за сформиране на кабинет – учудващо сговорчивия Валери Симеонов или необичайно спокойния Волен Сидеров – на заден план остава очевидният факт, че преговори няма как да има. Освен ако под този термин не разбираме процес на бавно осъзнаване от страна на националистите, че нямат почти никакви козове, които да извадят на масата.
Никой от “преговарящите” не е изразил сериозни съмнения, че може да не се стигне до сделка. Сроковете за това дори бяха съкратени, за да се избегнат ненужните неловки моменти пред камерите след всяка среща на представители на двете формации. Така кабинетът се очаква да е готов до средата на следващата седмица, колкото ще отнеме да се договорят не толкова позициите на бъдещото управление на държавата, където не се очакват резки отклонения, колкото разпределението на постовете. Засега сигурен е само новият стар премиер.
Третото правителство на Бойко Борисов обещава да е по-стабилно от предходните му опити и то не само защото в рамките на мандата му няма предвидени президентски избори, които да го разклатят. Въпреки спечелените допълнителни 11 места в Народното събрание, ГЕРБ остава далеч от необходимите за мнозинство 121 депутата. Партията обаче ще може да се ползва от широк набор от партньори около различните теми, които да ѝ осигурят спокойни парламентарни заседания. Това важи с допълнителна сила в навечерието на първото българско председателство на ЕС, което ще може, освен лого, да си потърси и официално мото: “Да не се излагаме пред чужденците”.
В пристъп на национална отговорност ГЕРБ биха могли дори да сформират правителство на малцинството, което ще има достатъчен комфорт по всяка от очертаващите се големи теми, около които лесно могат да се сформират различни широки коалиции. Разбира се, за Борисов би било по-удобно да се радва на официалната подкрепа на националистическата коалиция и вероятно ще я получи след уж драматичен консенсус около онова, което патриотите искат да представят като голяма своя тема – увеличаването на минималната пенсия. Вероятно той ще се състои в уговорка за постепенното ѝ увеличаване до зашеметяващите 300 лева към края на мандата, което и без това беше част от предизборните обещания на ГЕРБ.
Двете формации имат далеч по-сериозни разногласия по други големи теми, които удобно предпочитат да не обсъждат в детайли. “Обединени патриоти” са евроскептична коалиция, а нейни представители открито се изказват против членството в ЕС. Въпреки това, сега те са призовани да подкрепят ГЕРБ, които организираха кампанията си около спасяването ни от друга партия, за която се смята, че може да промени евроориентацията на страната – БСП. Иронично, сега ГЕРБ ще се коалира с евроскептици, но ще разчита на БСП, за да запази европейския курс.
Корнелия Нинова вече обеща парламентарна подкрепа за ГЕРБ, т.е. широка коалиция по темата за председателството на ЕС, демографските политики, повишаването на доходите и мерките за развитие на малък и среден бизнес: “По тези теми ще имат нашето разбиране, тъй като това са теми, които са национални и изискват дългосрочна политика”, обясни лидерът на партията.
Където ОП не са полезни за ГЕРБ, ще се намесва БСП или ДПС, а в краен случай “Воля” – бизнес партия без програма, която може да играе ролята на “златен пръст” срещу дребни отстъпки в полза на лидера ѝ. Най-крехка се очертава да бъде подкрепата за ратификацията на СЕТА, срещу която се обявяват три от формациите в парламента. Все пак двете партии, които открито подкрепят Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада – ГЕРБ и ДПС – имат точно 121 представители в парламента, така че и тук не се очакват големи сътресения. Тази тема удобно не се обсъжда в контекста на преговорите за правителство.
Повече дебати се очакваха около предполагаемия разлом във връзка с предложението за приемане на мажоритарна избирателна система, но те така и не се състояха, тъй като патриотите капитулираха веднага: “Въпросът за мажоритарните избори е приключен – ГЕРБ е за мажоритарни избори, ние сме против. Този въпрос ще го оставим да реши залата” – казва Красимир Каракачанов. Това наистина приключва темата, тъй като декларативна подкрепа за промяната в избирателната система са обявили всички партии без ОП – с общо 213 депутати.
Националистите предпочитат да не подчертават различията си с ГЕРБ, а да представят общите им точки като свои частни приноси към бъдещата държавна политика – например, антибежанската политика, безсмислената оскъпена ограда на границата и политиките, насочени срещу малцинствата, брандирани като борба с битовата престъпност, или с дългата ръка на надигащия се ислямизъм – всички налични и без това в предизборната програма на ГЕРБ.
Лидерите на ОП осъзнават, че би било самоубийствено да не подкрепят кабинет на Борисов, зад чиито провалени политики от последните години вече стоят различни, но широки коалиции. Естествено, всичко това е внимателно затрупано с лозунги за национално отговорни политики, загриженост за народа, пожелал стабилност, или исторически компромиси в името на продължаващото добруване на държавата.
Изпод тези лозунги наднича най-бедната държава в ЕС с най-голямото неравенство на доходите и разбити социални системи. Но провала на всички партии да предложат системна алтернатива на политиките, които поддържат това състояние, ги осъжда на това да бъдат просто поддръжници на най-голямата от тях, успяла най-добре да разиграе страховете на хората преди изборите, тъй като не може да им предложи нищо по-различно от това да се носят по течението и да се надяват на най-доброто.
Очертаващият се стабилен, но безперспективен кабинет носи и безспорни позитиви. Той ще осигури и време, и нова вълна от доказателства, че България се нуждае от преосмисляне на смятаните досега за безусловни политики на отдръпване на държавата от всички сфери, дерегулации, данъчни облекчения, грижа за бизнеса и гъвкавост на пазара на труда.
About The Author
