В категории:Рикошет

Призрачен концесионер в призрачна държава

Един призрак броди из оброчище. Не, не става дума за зловеща детска приказка от Братя Грим, a за мина “Оброчище” и нейния мистичен концесионер. Това е компанията “Евроманган”, която управлява най-голямото находище на манган в Европа и по някакъв вълшебен начин постоянно успява да излиза на загуба година след година. В резултат работниците в мината остават с ниски възнаграждения, които получават нередовно, докато се трудят при лоши и рискови за здравето условия

Бихме могли да се обърнем към концесионера за обяснение как това е възможно, но собственикът на “Евроманган” АД е кипърска офшорка, която по всичко личи служи за прикриване на местен бизнесмен, а изпълнителният ѝ директор се появява, само когато в мината се разрази протест и то сериозен.

Така той изникна ден след като в понеделник миньорите започнаха гладна стачка, а 23-ма от тях останаха под земята, заради неизплатени възнаграждения и ваучери за храна. Недоволството им е допълнително подхранено от това, че обещаните преговори за колективен трудов договор така и не започват. Отчаяните действия на работниците не просто призоваха да се яви поне някакъв аватар на призрачния концесионер, но успяха да разбудят още един призрак, който се беше спотайвал някъде в последните 20 години, откакто находището е концесионирано. Става дума за призрака на българската държава.

При предишен протест от началото на март, след публикации в медиите, държавната инспекция по труда откри, че в мината има проблеми и реши да се самосезира. Тогава тя изпита трудности с откриването на изпълнителния директор, но договори спазване на задълженията на компанията, представлявана от “лице, с което досега е осъществявана комуникацията”. Лицето обаче се оказа в “в дългосрочен отпуск за временна неработоспособност” и в резултат държавата не може да контролира фирмата-концесионер, нито може да ѝ връчи акт или дори покана за среща.

Когато в края на месеца инспекцията решава да провери ефекта от своята намеса, тя не е допусната до административната сграда на фирмата. След няколко неуспешни опита да проникнат, инспекторите решават да събудят друг орган на държавното тяло – полицията. Това се оказва успешен ход, доколкото проверяващите успяват да пристъпят входа на зданието, в което се съхраняват тайните на компанията, но там не ги посрещнал никой, нито дори призрак, от когото да изискат необходимите документи или да връчат предписания.

Ето защо се наложило разбуждането и на прокуратурата, която да установи дали има престъпление по Наказателния кодекс, а именно – възпрепятстване на органите на властта да изпълняват задълженията си. Ден по-късно прокуратура открива не просто споменатото нарушение, а и дремещите призраци на цели две министерства – на икономиката и на енергетиката, които от 1997 г. досега не били призовавани, макар че се предполагало, че редовно трябва да следят за изпълнението на концесионния договор.

В него имало хубави пожелания за инвестиции в подобряване на условията на труд и безопасността, както и за съхранение на отпадъчните продукти от добива на манган по начин, който предпазва околната среда, но нито един министър не се е сетил да провери дали нещо от това се случва в действителност. Вероятно, защото всички са били твърде заети да снемат административното бреме от бизнеса, като в случая за бреме се счита всичко, което би могло да попречи на безогледната експлоатация на работниците и околната среда.

Историята не свършва дотук: „В София някой е отчитал, че се плаща концесионната такса и всичко е наред” – обяснява прокурорът Пламен Николов. Не става ясно кой е отчитал плащанията, но вероятно отново става дума за призрак, защото малко след като бива разбудено, Министерство на енергетиката започва да подготвя съдебен иск за неизплатени суми по концесионното възнаграждение.

Ситуацията е доста объркваща и за прокурора: „Тепърва ще вземем решение как да реагираме на това, че не е имало регулиране и контрол от страна на държавата”. Две десетилетия, няколко правителства и тълпа министри, които престъпно бездействат – как да се реагира? Всички те са излъчени от няколко уж различни партии, които обаче споделят някои общи предпоставки – например дълго повтаряното заклинание, че държавата е толкова по-добра, колкото по-малко съществува и че регулациите и контрола само пречат на свободния пазар да въздаде справедливост всекиму. Ако тази мантра ви звучи добре, но не притежавате офшорна компания в Кипър, не е изключено да се намирате под хипнотично въздействие.

Двайсетина души под земята, някъде в далечния североизток, които просто се опитват най-накрая да получат малко справедливост, паралелно с това бавно тласкат обществото ни към разбуждане от един дълъг сън. 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар