Представете си, че цялата власт скача вкупом и гарантира, че цената на природния газ няма да се увеличава с 30%? Може ли да се случи? Хипотетично да, ако цялото общество преди това се е възмутило и недоволството се превъръща в лавина. Тия дни обаче то се възмути по друга тема – опазването на Копривщица. Съответно и цялата власт гарантира, че ще бъде опазена.
Няма две мнения, че историческото и културно наследство в Копривщица следва да бъде съхранено. Няма спор, че всякакви опити за строителство край старините следва да бъдат посечени в зародиш. И са прави хората да негодуват, прави са медиите да пишат. Само че има един проблем – решението на местния общински съвет, което толкова много възбуди страстите, е взето на… 17 март. Целият обществен скандал настана 12 дни по-късно. Толкова много медии, сайтове, фейсбуци са в наличност в реалното и виртуално пространство, а
нито един от тях не поде темата навреме.
Всъщност, за да стане обществен скандал, е нужно точно определени медии да сигнализират – 3-4, столични.
Темата с Копривщица бе вкарана в обществения дневен ред от електронни медии, няма как в паяжината от информационни източници да се проследи кой точно и как го направи. И не е проблем, че е вкарана. Проблем е, че не е сторено по-рано, когато трябва. Всеки с опит в журналистиката знае, че ако една тема е подхваната почти 2 седмици след информационния повод, то или току-що е подшушната на съответния репортер или редактор, или просто те са се „разсеяли” – до изчакване на удобен момент.
Да проследим точно моментите. 17 март е 9 дни преди парламентарните избори. Повечето сериозни медии, особено тия, които модулират общественото мнение, нямат интерес
нито да подливат вода на ГЕРБ,
които управляват Копривщица чрез кмет и мнозинство в съвета, нито пък да помпат националистите, които и без това се чудят къде да развеят байрак. Темата е взета на въоръжение 3 дни след вота – или съответните журналисти са затраяли до отминаването на изборните емоции, или този, който им е подал информацията от 17 март, е целял скандал сега – не преди, а точно в този момент.
Да поразсъждаваме още малко върху момента. След изборите се случва нещо, което буквално би изкарало хората на улиците, ако сме нормална държава. Вместо скок на заплати, пенсии, изобилие от „подкрепа за малкия и среден бизнес”, на други обещавани благини, имаме… драстичен скок на цените. Планиран, разбира се, по-рано. С 30% се увеличава природния газ от 1 април, което е буквално ятаган върху едва кретащата ни индустрия (къде сте патриоти?). Автоматично това ще доведе до скок на абсолютно всички стоки. Комисията за енергийно и водно регулиране, която вдига синьото гориво, одобри и още едно увеличение – на водата в София с 18%. Друга комисия – за защита на конкуренцията, също се разработи – тя пък откри, че няма картел в пазара на горива. Всички добре знаят, че това не е комисия за защита на конкуренцията, а точно на картелите и монополите, но представяте ли си да се бе произнесла преди изборите? Направи го на 28 март, 2 дни след тях и ден преди топчето да пукне в Копривщица. Всички тези действия на властта не просто удрят по джоба на българина. Те са
неморален и безцеремонен акт, презрение и демонстрация на недосегаемост спрямо хората –
„до вчера ви обещавахме, от днес правим каквото си искаме”. И точно в този момент дойде сагата „Копривщица”. Заинтересованите да почерпят.
Дали някой мощен сив кардинал насочи общественото внимание към събитията в градеца, с цел да прикрие скока на цените, или пък скандалът бе спестен преди вота в интерес на ГЕРБ, и сега съвпадна случайно с решенията на внезапно разработилите се комисии – не може да се каже. Но е факт, че като следствие копривщенските страсти изместиха от обществения дневен ред далеч по-взривоопасната тема с цените. Колко удобно – и президентът Радев, и премиерът Герджиков, и министерството на културата скочиха с тела да бранят Копривщица. Даже БСП се произнесе… Браво, похвално! Нито думичка обаче за драстичната ценова секира върху икономиката, от там и върху окаяния ни бит. Но прави са политиците.
Защо да се хвърлят в огъня срещу цените, след като възмущение по тях няма –
сайтове, вестници, телевизии, радиа, блогове, „Фейсбук”, „Туитър”, всичко живо се вълнува от Копривщица. Кучетата лаят безопасно.
Няма да се спираме на въпроса може ли един общински съвет да премахне защитен статут на град, след като това е в правомощията единствено на Министерството на културата. Няма и да анализираме дали на 17 март съветът не е зачеркнал просто формално думичката „резерват”, след като от години тя няма правна стойност (това е версията на съветниците). Българският юридически опит гласи, че всичко може да е и така, и иначе… Цялата работа обаче прилича на едно активно следизборно мероприятие. На лесен и
вече виждан номер, при който общественото внимание се насочва
в безопасна посока. И покрива друга, още по-остра и неудобна тема.
Хайде на бас, че ще има още такива номера в следващите страстни седмици. Все пак и непопулярна управленска коалиция се реди…
About The Author
