Българската оскъдица се превръща в комплекс спрямо румънските ни съседи, който се подхранва, дори преди да се появят аргументи за съществуването му.
„Как ще ги стигнем…. румънците?“ – попита реторично Nova TV на 3 януари т.г. в компанията на експерта по румънските въпроси Владимир Береану. Докато специалистът даваше разнообразни примери за сфери, в които румънците успяват, а българите правим нещата „по нашенски“, на екрана зад Береану и водещия се показваха числата за скока в румънските доходи. Беше анонсирано, че от 1 януари брутната минимална работна заплата е станала 319 евро (1450 леи), а до края на годината ще достигне 800 лева (1850 леи).
Българското повишение на минималната заплата до 235 евро (460 лева) от 1 януари 2017 г. бледнее пред тези числа и провокира нерадостни коментари във Facebook. Новината за румънския скок в доходите можеше да бъде видяна на 1 януари в Offnews и на 2 януари в Mediapool и в BTV. Някои от медийните публикации се позоваваха на БНР като източник.
Каква е истината
Няма спор, че Румъния отбелязва успехи в икономически план. В случая обаче всички тези съобщения и коментари в най-авторитетни български медии почиват на невярна информация. Решение за повишение на минималната заплата в Румъния така и не бе взето до края на 2016 г. „Бъдещото правителство ще има необходимата легитимност, за да определи новата стойност на минималната работна заплата, която ще се прилага догодина”, заяви в края на 2016 г. говорителят на управлявалия до началото на 2017 г. кабинет на Дачиан Чолош – Ливиу Йолу. Всъщност, БНР сочи, че минималната заплата ще бъде вдигната в Румъния през 2017 г., без да уточнява кога точно ще стане.
На 4 януари бе клетвата на новото правителство начело със Сорин Гриндяну. Няколко дни по-рано – на 31 декември, Ливиу Драгня, лидерът на Социалдеморатическата партия, която е основна сила в управляващото мнозинство, заяви: „Минималната заплата ще бъде увеличена на 1450 леи (627 лв.), но от 1 февруари 2017 г.“
Самият нов премиер Гриндяну подчерта в първата си реч като министър-председател, че минималната заплата ще бъде повишена до 1450 леи (627 лв.) т.г. без да посочва точна дата за това, а до 2020 г. тя ще стане 1750 леи (757 лв.). Така той опроверга информацията с неизвестен източник в българските медии, че стойността на минималното месечно възнаграждение ще достигне 800 лв. до края на годината.
Особеност при изчислението на румънските заплати, е че там социалните осигуровки имат по-висока стойност, отколкото на юг от Дунава. Нетната минимална работна заплата в България от 1 януари 2017 г. е 359 лв (830 леи). След очакваното повишение на минималната работна заплата в Румъния нейната нетна стойност ще бъде 1 065 леи (460 лв). В момента тази нетна стойност е 925 леи (400 лв).
Защо обикновеният румънец не усеща преки ползи от растежа
Тези детайли може да отегчават мнозина, но са неизбежни, ако търсим точно разбиране за българското положение спрямо това на съседите. Действително, румънската икономика се развива добре и отчита високи за ЕС нива на растеж. Този успех обаче не се усеща от обикновения румънец. Румънският растеж до голяма степен е ограничен до чуждестранния сектор на румънската икономика. Компаниите, които са част от него, използват различни подходи, за да плащат ниски данъци, да изнасят печалбите си в чужбина и техният принос към румънската икономика до голяма степен се изразява най-вече в изплащаните заплати. Ето защо затварянето преди години на румънския завод на Nokia за мобилни телефони, който осигуряваше 5% от износа на страната, не се отрази значително на икономиката и благосъстоянието на румънците.
В Румъния над 60% от БВП се разпределят в посока към капитала, а под 40% към труда – т.е. към служителите и работниците. В Западна Европа съотношението е обърнато – 65-70% за труда и 30-35% за капитала. Затова колкото и добри да са статистическите данни за румънската икономика, населението остава бедно.
Тези факти могат да бъдат открити както в основни румънски медии като HotNews, така и в книги като „Румъния – една колония в периферията на Европа“ от 2016 г. с автор икономиста Илие Шербанеску. Те не целят да разубедят онези, които търсят в Румъния вдъхновение за позитивни действия у нас. Напротив, северните съседи наистина имат постижения по много фронтове, които им дават обосновано самочувствие. Борбата с корупцията и икономическият ръст са само част от тях. Румънското кино от години печели световни награди и е описвано като явление – „румънска нова вълна“, докато за съвременните български филми няма международен дискурс и са малко тези с международно признание. Системата за бърза помощ S.M.U.R.D. поддържа стандарти в работата си и обществено уважение, на които българската бърза помощ може само да завижда…
Простите сравнения не вършат работа
Опознаването на съседите ни – румънци, гърци или други, обаче трябва да отиде отвъд простото сравнение на един или друг икономически индикатор. Освен лице всяка реалност има и контекст, в който се разгръща и който я предопределя. Много българи може да се изненадат, но румънците също се оплакват и дори самобичуват, че са на последно място в множество европейски класации. При общуване със съседите в някои случаи може да се чуе как те откриват в България общество, което им харесва повече от тяхното. За някои от тях у нас етичните ценности и уважението към възрастните е по-съхранено. За други в България водената политика отчита в по-голяма степен националния интерес. Трети признават с уважение, че много повече българи са отворени към Румъния и знаят добре румънски език, докато румънците остават по-затворени към българите, рядко усвояват българския език или имат любопитство към българските си съседи.
Ако програмата на правителството на Сорин Гриндяну може да бъде обобщена с едно изречение, нейната цел е да направи така, че обикновеният румънец да усети резултатите от големия икономически растеж през изминалите години. Премиерът заяви и че не може да се залага на ниски заплати с надеждата, че така ще бъдат привлечени инвеститори.
Амбициите на румънския елит
Румънският политически елит е традиционно амбициозен и икономическата програма зад кабинета Гриндяну също е такава. Тя предвижда например насърчаване на бизнеса с различни стимули, така че всяка година да се откриват с 20% повече нови фирми от предишната. Част от нея е и допълнително намаляване на данъците, съчетано с увеличаване на заплатите на лекари, учители и на трудещите се въобще. Не са забравени и пенсионерите, които трябва да получат „достойни пенсии“ за това, че „са се трудили достойно“.
Тази програма би могла да доведе до засилване на финансовите дисбаланси, които и без това се наблюдават в последно време. Дупката в пенсионната система, която изисква допълнително финансиране, днес достига 2,5% от БВП. Според Йонуц Думитру – президент на Данъчния съвет – държавна институция, която дава мнение при изготвянето на данъчната политика, през 2017 г. Румъния ще има най-ниското ниво на фискални приходи в своята история – 25,4% от БВП. Той предупреждава, че намаляването на данъците, което е поддържано от всички партии, вкарва държавата в порочен кръг.
Всички тези и други детайли изграждат една по-сложна картина на румънската икономика и общество. Познаването на румънската действителност – и на всяка наша съседна държава, е незаменим опит, особено, когато то е дългосрочен процес. Ако се правят внушения и се утвърждава някаква представа за румънците и за нас на базата на неверни факти, това олекотява както тезата, така и гласа и медията зад тях. Дори и верните факти биха могли да подведат, ако не бъде изяснен контекстът, от който са неизменна част.
Българският политически елит носи своята отговорност за поддържането на ниски доходи у нас в името на стабилността. Фалшиви днес и реални утре, новините за вдигането на заплатите в Румъния неизбежно го поставят в конкуренция с външния свят и го подлагат на съмнение. Ако правителството на Гриндяну съумее да вдигне доходите и да стимулира инициативността на румънците, без да предизвика финансови сътресения, нашата северна съседка ще дръпне още по-напред. Дали тогава духът на „високите“ румънски заплати, който тръгна по българските медии и фейсбук, не е предзнаменование, че и у нас идва време за промени?
