Защо Бърни Сандърс е най-популярният политик в Съединените щати?

Лес Леополд, Salon

Бърни Сандърс има най-висок рейтинг на одобрение сред всички политици в САЩ. Според проведена на 15 март анкета на Fox News, 61% от запитаните го одобряват, а само 32% – не. Положителната разлика от 29% в одобрението на Сандърс далеч превъзхожда рейтинга на президента Тръмп, където неодобрението надвишава одобрението с осем на сто.

На какво се дължи популярността на Сандърс и как хората с прогресивни виждания биха могли да надграждат движението си на тази основа?

Бърни Сандърс говори едни и същи неща от близо половин век. Той е последователен демократичен социалист, борещ се от името на работещите хора срещу финансовата и корпоративна власт. Макар неговият открит ангажимент с идеалите да е освежаващо автентичен, той успя да остави своя печат върху щатската политическа сцена едва през миналата година на 74 годишна възраст.

Сандърс не се е променил, но светът е.

Посланието му за опустошителните последствия на излязлото от контрол неравенство удря в целта, защото е вярно. Той и неговата кампания станаха следващата фаза в бунта срещу „единия процент”, започнат от забележителното, но мимолетно движение „Окупирай Уолстрийт”.

Сандърс изведе това недоволство много стъпки напред като ясно артикулира социал-деморатическия дневен ред за работническата класа. Той превърна лозунга „Ние сме 99%” в ясна политическа програма. Тази програма, а не само внушителната му почтеност, е причината той да остава толкова популярен.

Той се бори за нещо и ние трябва да правим същото. Ето един суров проект за такава политическа програма:

• Правото на работа със заплата, покриваща жизнения минимум. Всеки, който иска и е способен да работи, трябва да получи възможност да го прави при заплащане не по-малко от 15 долара на час. Ако частният сектор не е способен да създаде такива работни места, тогава правителството трябва да действа като работодател от последна инстанция. Има повече от достатъчно работа, която трябва да се свърши за обновяване на инфраструктурата и защита на околната среда.
• Правото на универсално здравеопазване. Време е ефективно управляваната система с един платец Medicare, която сега включва само възрастното население, да бъде разширена към всеки, който иска да се присъедини.
• Правото на безплатно обществено образование – от предучилищна възраст до завършване на училище. Всяко дете заслужава свободен достъп до толкова образование, за колкото то отговаря на изискванията на обществената образователна система. Почти всяка развита държава осигурява безплатен достъп до високите степени на образование. Би трябвало и САЩ да го правят.
• Правото на устойчива околна среда, свободна от химическо, радиоактивно и въглеродно замърсяване: Нужно е да защитаваме работещите хора и местните общности от излагане на вредни условия чрез бързо намаляване на емисиите на парникови газове, които са причина за глобалното затопляне. Кризата с климата е реална и трябва да ѝ се обърне внимание сега. Политиките в това отношение трябва да включват и стремеж за покупка на местни продукти във възможно най-голяма степен, чрез което да се намалят въглеродните емисии, свързани с транспорта. Също така трябва да подсигурим, че индустриите няма просто да избягат в страни с по-ниски здравни, трудови и екологични стандарти.
• Право на безпристрастна наказателноправна система, която не вреди на никого на база на неговия етнически и расов произход, пол, сексуална ориентация или религия. По-специално е нужно драстично да намалим непропорционалното използване на полицейска сила, съдебни разследвания и присъди срещу млади цветнокожи хора.
• Право на глас, освободено от мерките за ограничаване на избирателното прави и влиянието на милиардерите. За да просъществува демокрацията в страната, трябва да се спрат всички усилия за отнемане на избирателни права и да се ограничи влиянието на парите във всички сфери на политическата система.
• Право на гражданство за всички жители. Ние сме нация от имигранти – легални и нелегални. Трябва да има ясен път към получаване на гражданство за тези над 11 млн. нелегални имигранти, пребиваващи в страната.
• Правото на създаване на профсъюзи без заплахи и тормоз от страна на работодателите. Нужна е реформа на сегашните закони и процедури, които позволяват на работодателите да сплашват работниците, искащи да се присъединят към синдикат. Конгресът трябва да приеме проектозакона за свободен избор на служителите, който ще създаде равни условия.
• Правото на контрол над парите ни чрез създаване на държавни банки и Национална пощенска банка. Има нужда от алтернатива на хищническото финансиране, осигурявано от „Уолстрийт“. По модела на единствената такава институция в САЩ – Обществената банка на Северна Дакота, всеки щат трябва да изгради публична банка, чиято първа и единствена цел е да служи на населението. Подобно на много други страни, САЩ се нуждаят и от Национална пощенска банка, която да предоставя финансови услуги на всички местни общности. (Виж Института за публично банкиране и Кампанията за пощенско банкиране).

Но могат ли САЩ да си позволят тези основни човешки права?

Ние сме най-богатата нация в историята. Ресурсите са налице, но просперитетът ни е отвлечен от финансовите и корпоративни елити. През 1970 г. разликата между заплащането на главните изпълнителни директори и работниците е 45 към едно. Днес съотношението е над 840 към едно.

Средностатистическият работник, влязъл в работната сила преди 40 години, е загубил над 500 хил. долара от повишаването на производителността, което не е отразено в заплащането, изтъква професор Майкъл Мерил от университета „Рютгерс“. От Втората световна война до 1980 г. заедно с повишаването на продуктивността на труда има нарастване и на реалното заплащане. След 1980 г. заплатите на работниците, коригирани спрямо инфлацията, са в застой, докато продуктивността продължава да расте. Ползите от повишената продуктивност, които някога отиваха за работниците, сега биват изцеждани към единият процент най-богати. Средната заплата в САЩ днес би била двойно по-висока, ако работещите получаваха справедлив дял от повишената продуктивност.

Защо?

Нашата икономика е финансово изсмукана от „Уолстрийт” и техните корпоративни партньори. Под финансово изсмукване се има предвид целия спектър от финансови маньоври, чрез които парите биват извличани от нефинансовите предприятия и които изместват богатството към едрите инвеститори, хедж фондовете, частните инвестиционни фондове, инвестиционните банки и застрахователните компании. Точно както прекомерният добив на ресурси вреди на околната среда, така и финансовият му еквивалент нанася щети на икономическата среда и може да остави след себе си само изпразнени съоръжения.

Социалдемократическият дневен ред би бил възможен само ако финансовото изсмукване се прекрати. Милиардите нечестно спечелени долари трябва да бъдат прехвърлени от едрите финансови акули към реалната икономика. Ето някои основни политики, които биха помогнали да бъде постигната тази цел:

• Въвеждане на данък „финансови спекулации” върху всички транзакции на „Уолстрийт”. Трябва да се застъпваме за налагане на малък данък печалба върху акциите (0.05%), облигациите (0.1%) и дериватите (0.005%). „Уолстрийт” трябва най-накрая да плати дължимото и да се разплати с данъкоплатците за всички спасителни кредити. (Виж идеята за данък „Робин Худ”).
• Слагане на край на манипулациите на фондовите борси чрез обратни изкупувания на акции, чрез които финансовите елити източват икономиката. Ръководствата на корпорациите и техните партньори от „Уолстрийт” не трябва да имат възможност да се обогатяват, използвайки корпоративни средства за обратно изкупуване на собствените си акции, което повишава цените. Това бе незаконно до 1982 г. и трябва отново да бъде. (Виж „Печалби без благоденствие” на професор Уилям Лазоник).
• Данък богатство в размер на 1% за всички, чиято нетна стойност е над 10 млн. долара. Хората, които са станали супер богати благодарение на финансови спекулации имат безброй начини да избягват плащането на данъци. Въвеждането на такъв данък подобно на страни като Испания, Франция, Швейцария и Норвегия е отличен начин за компенсиране на тази загуби.

Дори Доналд Тръмп някога е адвокатствал за еднократен данък върху богатството от 14.25%, чрез който да се елиминира националния дълг. През 1999 г. той заявява: „По моите изчисления, един процент от американците, които контролират 90% от богатството в тази страна, ще бъдат засегнати от този план”.

Твърде хубаво, за да е истина?

Очевидно Доналд Тръмп отдавна е забравил за данъка върху богатството. Вместо това той е твърдо решен да увеличи, вместо да намали неравенството.

Така че къде е политическото пространство за подобна „сандъристка” политическа програма? Първо си припомнете какви неща се случиха само в рамките на последната година:

• Кой можеше да си помисли, че този патологичен лъжец може да стане президент?
• Кой истински вярваше, че Бърни Сандърс, отявлен социалист, може да достигне толкова близко до номинацията на „Демократическата партия” и да се превърне в най-популярния политик в страната?
• Кой вярваше, че след избирането на Тръмп милиони хора ще излязат на улицата и че толкова бързо ще бъдат организирани хиляди групи за съпротива на политиката на новата власт?

Налице е реална възможност за развитие на визионерски политики, които да защитават и подобряват общото благо. Нужно е обаче да се направи още много, за да бъдат обединени хората, искащи това.

За да бъде поддържан жив дневният ред на Сандърс е нужно той да бъде допълнително усъвършенстван и превърнат в петиция. Трябва да си поставим за цел тя да бъде подписана от поне 25 млн. души и да я навираме под носа на всеки политик в страната. Това със сигурност е трудно, но не е невъзможно.

Можем да започнем още сега чрез изграждане на масова образователна мрежа, която да запознае милиони американци с фактите относно неравенството, финансовото изсмукване и да ги убеди, че силната обща програма е както нужна, така и възможна. През 80-те години на 19 век „Народната партия”, която тогава води открита война с интересите на богаташите, събира 6 хил. души, които да образоват и да изграждат мрежата ѝ сред дребните земеделци. В днешно време за подобно нещо са ни нужни около 30 хил. души, което е напълно достижимо.

Тези просветителски усилия могат да помогнат да се осъзнае, че редица проблеми, които ни засягат, са дълбоко свързани със задълбочаващото се неравенство. Ще помогнат за разбирането защо ни е нужно общо движение, което отива отвъд нашите лични проблеми, групи по интереси и идентичности. Това е движение, което няма да иска от хората да се откажат от нещо или да пренебрегват собствените си проблеми. Вместо това ще иска то тях да направят отделните борби по-свързани помежду си.