Бившият президент на САЩ Джордж Буш напоследък получава широко одобрение от водещите медии заради критиките си към сегашния обитател на Белия дом Доналд Тръмп в няколко свои интервюта. Тези му позиции стават повод за опрощение за катастрофалното му президентство. Това се превръща и в демонстрация как в отчаян опит да съживи политическото влияние на „умерените”, елитът на Демократическата партия използва опозицията срещу Тръмп като аргумент за почтеността на противоречиви политически фигури от център-лявото и център-дясното пространство.
Редакционен материал на Guardian аплодира Буш заради критиките му срещу Тръмп. „Поляризиращ като президент, Буш звучи много по-добре извън Овалния офис, отколкото докато беше в него. Замахването срещу марката популизъм на Доналд Тръмп може би представлява повратна точка за републиканците. Надяваме се, че е така”, пише британското издание.
Списание People направо хвали ужасяващата война на Буш в Ирак в статия, озаглавена „Джордж Буш-младши рисува любовни писма за мъжете и жените, които прати на война: „Мисля за техните проблеми и радости”. На фона на цялото позитивно медийно внимание Money Magazine съобщава, че новият албум с авторски картини на бившия президент оглавява класациите на онлайн магазина Amazon.
Като част от турнето за изкупление на Буш, той даде интервюта за The Today Show и Елън Дедженеръс, които заобикаляха всякаква политическа дискусия или подобие на критицизъм, за да рекламират въпросната нова книга на Буш, озаглавена „Портрети на куража: Почит на главнокомандващия към американските войни”.
Сякаш катастрофалните политики, които дефинираха президентството му, никога не са се случвали. Медийното отразяване обрисува Буш като поредната знаменитост, която се противопоставя на Тръмп, а не като политик. Washington post твърди, че „Мишел Обама не е единственият либерал, който приема Джордж Буш-младши напоследък”. Вестникът пропагандира наратива, че популярната бивша първа дама е приятелка с Буш и хвали неговата „мъдрост” заради критиките към Тръмп. В статията обаче се пропуска, че непопулярността на Буш спомогна за това президентската кандидатура на брат му Джеб да се превърне от предполагаем фаворит в посмешище по време на вътрешните избори на Републиканската партия.
Буш завърши президентството си с рейтинг на одобрение от 22%, което е значително по-ниско дори от текущото одобрение за Доналд Тръмп. Критиките от страна на президент, чието наследство не се харесва на голяма част от хората може само да помогнат на Тръмп. Политическият елит обаче е твърде откъснат от реалността, за да си спомни колко ужасно бе управлението на Буш за повечето американци.
The New York Times публикува анализ, озаглавен „Срещу популизма. Центърът трябва да удържи”, чийто автор е бившият британски премиер Тони Блеър – близък приятел на семейство Клинтън и Джордж Буш и основен съучастник на последния в иракската война. В статията си Блеър смесва и приравнява популизма от ляво и популизма от дясно като резултат от хората, които са против „така наречените елити”. Сякаш американците с ниски доходи, както и тези от работническата и средната класа, нямат достатъчно добри причини да са възмутени от влиянието на богатите спонсори и корпорации върху демократичния процес.
„Моделът на действие на този популизъм не е да се разсъждава, а да се вдига шум”, добавя Блеър. Като се опитва да обрисува центристките политици като глас на разума, той не признава големите щети, които центристките политики нанесоха. Макар прогресивните политици да твърдят, че левият популизъм е единственото решение за възхода на популизма в дясно, Блеър отхвърля това разбиране. Вместо да използва доказателства за да аргументира позицията си, той прибягва до неоснователни, елитаристки твърдения, че „няма шанс да отговори на привлекателността на десния популизъм”. Една от вероятните причини, които мотивират Блеър да отхвърля популярните послания на лявото може би се корени в слуховете, че той обмисля връщане в политиката, за да оспори лидерството на левия Джеръми Корбин в Лейбъристката партия.
Хилари Клинтън също се радва на подобна кампания за изкупление на греховете в големите медии и центристкия политически елит. След изборите рейтингът на одобрение на Клинтън остава негативен и дори е малко под този на Тръмп. Въпреки увеличаващото се негодувание срещу нейната провалена кандидатура сред хората в лявото пространство, Клинтън все още продължава да се изявява като говорител на Демократическата партия. Започнаха да циркулират идеи нейната дъщеря Челси Клинтън да влезе в политиката. Вероятността още един представител на фамилията Клинтън да стане политик биват интерпретирани от медиите като нещо, което ще е от полза за Демократическата партия – макар че точно семейство Клинтън я доведе до сегашното ѝ тежко състояние.
В продължение на десетилетия центристките политики бяха рекламирани като най-прагматичния избор за гласоподавателите – макар че тези политики доведоха до разруха в местните общности, увеличаване на неравенството на доходите и перманентна интервенционистка война. Това, че не е останал никой, който да води това центристко политическо движение – освен победените реликви от пика му – показва, че няма бъдеще за този бранд в политиката.
