Новините от българското училище в последните дни са ужасяващо абсурдни. Потресаващата действителност обаче не свършва с вече известното. Тя е още по-грозна.
Така например директорът на частното училище „Езиков свят” Василка Николова е бивш шеф на Регионалния инспекторат по образование – София. Заемала е поста два пъти. Именно в ръководеното от нея школо последно е учил Йоан Матев, заподозрян за убийството на Георги Игнатов през лятото на 2015 г. в Борисова градина. В момента полицията разследва дали Николова е разпознала своя ученик на разпространените след престъплението записи от камери, както и дали не е прикривала този факт.
B събота в съдебна зала, при гледането на мярката за неотклонение на заподозрения, бе споменато, че директорката и преподаватели са обсъждали преди време помежду си дали именно техният ученик не е на кадрите. Според медийни публикации Николова лично го е посъветвала да си извади бележка за отсъствие от училище на 2 юни, деня на убийството. Има версия, че Йоан се е появил в школото малко след престъплението и е измил в тоалетната изцапалата го кръв.
Николова бе замесена в малък публичен скандал през лятото на 2004 г., когато зае шефския пост в столичния РИО. Директори и преподаватели
протестираха срещу назначението ѝ заради конфликт на интереси.
Малко преди да оглави инспектората тя напуска директорския пост и Управителния съвет (УС) на фондация „Езиков свят”, собственик на едноименното частно училище. Синът ѝ Георги Николов (информация на вестник „Дневник” от 19 август 2004 г.) обаче остава като председател на УС. Хора от бранша недоволстват, че всичко това може да влияе върху решенията ѝ както за държавните, така и за частните училища. Министерството на образованието обаче остава глухо за протеста.
Колеги от по-ранните ѝ години като училищен директор свидетелстват, че на бюрото ѝ е намерено писмо до Симеон Саксккобургготски (премиер 2001 г. – 2005 г.), в което тя изтъква свои лични заслуги в образователната сфера. Чрез епистоларната форма тя изявява готовност да бъде поставена на отговорен началнически пост. Видно е, че по-късно комедията става фарс – назначението се случва. При втората ѝ поява в столичния РИО е извършена чистка на директори, подобна на тази, която бе осъществена миналата година при мандата на Меглена Кунева.
Бащата на заподозрения Йоан Матев – Ивелин, е граничар от пункта в Калотина. Майката Сребрина Гаджева е бивша журналистка, има пиар агенция. Разплитането на убийството става година и половина след извършването. И то при факта, че цяло едно училище е подозирало кой точно е на камерите. Следователно още много хора – деца, родители, учители и т.н., са подозирали. Разплитането се случва по време на служебен кабинет,
след кадрови промени в МВР
на всички нива – всеки нормален човек би се запитал имало ли е покровителствен чадър в тази история.
Няколко думи и за втория ужасяващ случай. Момиче на 11 години почина след ритник в корема от момче, също четвъртокласник. „От страна на този ученик досега не е имало подобни агресивни прояви. Като цяло при него говорим за липса на самоконтрол. Вече втора година с детето се водят системни консултации с училищния психолог. Разговаря се и с родителите му. Имаше драстична промяна в поведението му и затова за мен е необяснимо случилото се”, заяви пред Нова телевизия Данко Калапиш, директор на столичното 52-ро училище „Цанко Церковски”, арена на трагедията.
Както става ясно от думите му, момчето е било проблемно, затова са се извършвали консултации с психолог, родители и т.н. Публичният дебат тръгна в познат коловоз – защо няма училищни лекари, къде е охраната и т.н., като пак се изпуска най-същественото – че в училище от доста години няма никакъв механизъм за контрол над такива деца. „Системата” бе либерализирана до степен, че дете дори от час практически не може да бъде изгонено. Затова единственото средство, което директори и учители прилагат, са „консултации и убеждаване” – (де)ефектът се вижда не само от този случай.
Новият образователен закон задълбочава проблема. Възможностите за санкции и наказания са намалени още повече. В центъра на грижата са интересите на ученика, педагозите са с намалени права, а изискванията към тях все повече нарастват. Напълно е възможно детето, причинило смъртта на съученичката си, сега да остане да учи в училището, преживяло целия този ужас, тъй като законът забранява деца до 4-ти клас да бъдат местени в друго школо. И да иска директорът да го премести като наказание – не може. Просто няма право.
По новия закон сега след всяко изгонване от час учителят е длъжен да проведе „мотивиращи действия” спрямо детето. А ако директорът го санкционира със забележка, после
хубостникът има право да „изложи своите виждания”,
като задължително това става в присъствието на психолог и родител. Т.е., когато 14-годишна ученичка удари преподавател в час (неотдавнашен случай от Попово), то после едва ли не трябва да се свика съвещание, на което нейните учители следва да преживеят унижението да я изслушват – как тя разяснява „мотивите си” (да не би случайно да е в правото си да удря?!). Вие, ако сте преподавател, ще налагате ли санкции?
Образованието е изгоряла нива. След 25 години разруха няма как от нея да не поникнат чудовища. Чудовищата са покровителствани и насърчавани – в пряк и преносен смисъл. Най-тъжното е, че няма изглед за оправия. Просто няма.
About The Author
