Лятното училище “Телчу” в Румъния – в търсене на критичен поглед към маргинализацията на труда

Третото издание на събитието, което обединява критическо мислене и контракултура, ще бъде посветено на труда и на неговите маргинализирани форми

Американо-румънският икономист Корнел Бан (с микрофона в средата) е една от звездите на лятното училище „Телчу“ (снимка: Лятно училище „Телчу“)

Лятното училище “Телчу” е най-голямото събитие на лявомислещите румънци, което се провежда ежегодно в село в Трансилвания – на 120 км североизточно от Клуж Напока. Тазгодишното му издание (11-19 август 2018 г.) е посветено на несвободните, несигурни и незаплащани форми на труд на всички нива на глобалната капиталистическа система. То ще постави проблема за структурните промени, които трудът претърпява в хода на историята.

Робството, крепостничеството, работата с цел оцеляване или изплащане на дълговете и другите форми на незаплатен труд са считани за изостанали и несъвместими със свободния труд, характеризиращ капитализма в неговите централни зони. Тези маргинални форми на труда са считани за изчезващи. Колонизираните и периферни райони, в които подобни форми на труд са често срещани, са виждани в същото време като пространства, намиращи се в състояние на преход към капитализъм, неспособни напълно да станат капиталистически.

Лятното училище “Телчу” се интересува от свидетелства за историческите връзки и континуитет между видовете труд, съществуващи в противоположни полюси на капиталистическата система. Бедността, робството на малцинствата (например ромите в Източна Европа), принудителният труд на китайските имигранти и индианците в Америка след премахването робството са тясно свързани с процеса на акумулиране на капитал, на откъсване от родните места и насилствена миграция на милиони души, на появата на йерархия на труда според расата и пола в индустриалните общества. Най-печелившите форми на труда се оказват не заплатените, а тези, лишени от възнаграждение. В тях влизат както крепостническият труд от бившите и настоящи колонии, така и работата на селяните и надомната работа – както в центъра, така и в периферията на капиталистическата система.

Днес трудът и търговските правила са в състояние на постоянно предефиниране според удобството и императивите на капитала. Универсалните публични услуги са орязвани, правото на достойно жилище се превръща в привилегия да инвестираш все по-голяма част от заплатата си в изплащане на банкови лихви или наеми на пазара на недвижими имоти в градовете, където все още се отварят работни места. Междувременно глобалните потоци на капитал и конкурентната динамика фаворизират производителите на храна в богатите и добре администрирани държави. Така в други райони на света става трудно да се издържаш от обработка на земя. Селското населени в тези области се изправя пред трудния избор да мигрира, да работи в земеделието, колкото да има какво да яде или да търси нелегална работа, която е в лоши условия на труд. Автоматизацията прави човешкия труд все по-ненужен и заплашва да елиминира цялостен сегмент от средната класа в рамките на следващите две десетилетия.

Как можем да разберем тези структурни промени и какви са техните алтернативи? Как неолибералният капитализъм се е захранвал от принудителния труд? Какво можем да научим от икономическите системи, които са успели да минимизират въздействието на дерегулагцията и на автоматизацията? Как масовата миграция може да отвори нови възможности за достойно съществуване, а не само да подхранва неоколониални реакции, расови привилегии, конституционен партиархат и религиозен фундаментализъм? Какви социални коалиции и типове действия позволяват да се върви по пътя на освобождението от сегашната ситуация в света на труда?

12 курса и ателиета

В рамките на лятното училище в село Телчу ще се проведат 12 курса и ателиета, координирани от колектив професори, журналисти и артисти от Румъния и чужбина (Даниела Габор, Таня Остоик, Юлия Рот, Магда Матаке, Мануела Боатка, Овидиу Цикинделяну, Корнел Бан, Мадина Тлостанова, Юлия Попович, Виктория Стойчу и Влад Петри, Корина Тулбуре, Богдан Попа и Николае Емануел Добрей). Курсовете ще бъдат допълнени от представянето на четири театрални спектакъла (“Големият срам” (реж. Алина Шербан), “Чудото от Клуж” (реж. Давид Шварц), “Затвор” (реж. Клаудиу Лоранд Максим) и “Спомени от училищната епоха” (реж. Раду Апостол и Михаела Микайлов). Те ще бъдат последвани от дискусии с публиката.

И тази година с помощта на мобилното кино ще бъдат прежектирани документални, игрални филми за възрастни и анимации за деца. Под егидата на лятното училище заедно с дейностите в Телчу ще бъдат прожектирани филми за деца и възрастни в селата Бикиджу и Ромули. Децата в Телчу и близките населени места ще могат да участват в четири ателиета: въведение в документалния филм с бистришкия режисьор Влад Петри, стенопис с Лучия Марняну, повествователно рисуване и работа с глина с Мария Брудашка и Тибериу Беоанка и ателие за музикална импровизация с традиционни инструменти (флейта, гайда и други), с момчетата от групата “Ханът с Брага”.

Продължаваме програмата с артистични гостувания. Поканени са Михаела Микайлов и Катя Паскариу, чиято тема в рамките на “Телчу” ще бъде “Училище, училище, не умирай!”. Тя предвижда: “реализирантео на образователен селски театрален проект, който предлага изследване на местната история на образованието чрез аритистични средства в село Телчу. Това ще се извърши в социален и политически контекст, в който селското образование постоянно е взривявано от проблеми – нараства броят на децата, напускащи училище, затварят се образователни институции и т.н. Театралите Михаела Микайлов и Катя Паскариу предлагат да изследват чрез средствата на театъра големите промени в селското образование от гледна точка на отношението им към “образователната география” на Телчу. Артистите ще реализират заедно с учениците от село Телчу серия от ателиета с игри и упражнения от гледна точка на личните истории, на записването на етапите, маркирали еволюцията на образованието в това населено място. Заедно с децата, участници в ателиетата, двете артистки ще правят интервюта с хора на различна възраст в Телчу, за да анализират как изглежда и как е било структурирано училището по тяхно време и как се е променило през последните 50 години, какво може да се подобри в селската образователна система и т.н. До момента няма никакво театрално изследване за селското образование и няма опит чрез пиеса да се изследват структурните промени в него. Ето защо усилието на двете артистки има не само антропологична и театрална стойност, но може да генерира добри артистични практики, така че тематиката за селското образование да повлияе на съзнанието на съвременните артисти.”

Окончателната програма на лятното училище “Телчу” ще бъде разпространена през юни 2018 г. Тогава ще публикуваме и окончателния списък с нашите спонсори, институционални и медиийни партньори за сегашното издание.

В този проект ще участва следният екип: Валер Симион Козма, Мануела Боатка, Корнел Бан, Овидиу Цикинделяну, Агота Абран, Теодор Константиниу, Андрей Херта, Клаудиу Лоранд Максим, Адриан Риста, Влад Емииан Георгиу, Адина Мокану, Андрея Ащилян, Петронела Мурк, Алина Бранда, Анастасия Опря, Золи Михали, Михаела Влашин, Домника Хомей, Емил Флоря, Георге Валериу Хенчу и Габриела Елена Херца.

Лятното училище „Телчу” е проект на Центъра за изследване на модерността и селския свят в Телчу и е подкрепен финансово и логистично от кметството и общинския съвет на Телчу, от Окръжния център за култура на Бистрица-Насауд, Трансилвания Принт, Технологичния лицей в Телчу, Центъра за туристическа информация Телчу, Гимназиалното училище Ромули.

Партньори: Институт за социология, Фрайбургаски университет „Алберт Лудвигс“; Семинар за историческа антропология; Fфакултет по история и философия, Университет „Бабеш-Боляй“; Окръжен музей за история и изкуство, Залъу; Гимназиално училище Ромули; Център за сценични изкуства „Реактор“, Клуж | Реактор за творчество и експеримент; Образователен театър „Реплика“; Кинемобил; Асоциация “Реципрока”; Дом “Транзит”; Маказ – бар, театър, кооператив; Асоциация “Продукт” в Бистрица-Насауд

Медийни партньори: Радио Румъния Клуж; Сайтът „Културен наблюдател; Барикада – портал за социална критика; CriticAtac; Вестник за политическо изкуство; Tрансиндекс – слънчевата страна; Bестник „Бистричанин„; ObservatorBN; молдовският ляв сайт „Плацформа“; Културното списание „Културен магазин“; Лига на културните дейци в Бонцидени

„Барикада“ е медиен партньор на събитието. За да научите повече и за да се регистрирате за тазгодишното издание, ви каним да посетите сайта: telciusummerschool.ro или да се свържете с организаторите.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар