В категории:Общество

Какво се случва, когато изтласкаш мигрантите в сенките?

Примери от Индия, Китай и държавите от Персийския залив показват защо да подгониш имигрантите без документи може да създаде повече проблеми, отколкото подобна политика има за цел да реши. Страхът и маргинализирането водят след себе си допълнителна престъпност, корупция и опасности, което в крайна сметка вреди на цялото общество много по-съществено, отколкото да имаш съсед или колега без легални документи.

Новите правила за депортиране, предложени от администрацията на Доналд Тръмп, крият риск да бъде създадена американска нисша класа по лошия пример на други места по света: бедните квартали на Индия, гастарбайтерите в богатите на петрол страни от Персийския залив или вътрешните мигранти в Китай.

Историята на тези групи от хора е поучителна за онова, което може да се случи, ако 11 милиона нелегални имигранти в САЩ, както и членовете на техните семейства, бъдат изцяло изтласкани в сенките.

Заклещени в сива зона извън правната система, те са уязвими за експлоатация, включително сексуална, или некоректност, граничеща с кражба, по отношение на техните трудови възнаграждения. Лишени от официална подкрепа или формални услуги, част от тях биват заместени от неформални „алтернативи“ – идеална възможност за корупция, улични банди и други форми на престъпност.

Резултатът много често е точно обратен на онзи, който търси администрацията: фрагментирано, а не по-сплотено общество и повече, а не по-малко престъпност. Така вместо един проблем, който може да приключи с липсата на официални имиграционни документи, на практика получаваме нещо, което ни е далеч по-трудно да контролираме и управляваме.

В Съединените американски щати имигрантите без документи винаги са живели в състояние на неопределеност – официално незаконно, но често без това да бъде преследвано особено сериозно. Новите правила на президента Тръмп са насочени към решаване на това „противоречие“, но всъщност рискуват да го задълбочат. Като резултат мигрантите без документи могат да натежат много повече на обществото.

Общност в правен вакуум

Характерна за този вид нисша класа е празнината между закон и реалност. Индийските гета например често са представяни като емблема на борбата на страната с бедността. Но те са също така и сигнал за провала на Индия в опита да се справи с проблема с бързорастящото население в градовете. Хората, които мигрират към градовете и не могат да намерят достатъчно достъпни жилища, разпъват „временни“ домове, които в крайна сметка стават постоянни.

И макар градските управи често да си затварят очите за тези незаконни селища, зощото техните жители-работници помагат за развитието на икономиката, все пак винаги има шанс гетата да бъдат разчистени. Техните обитатели, живеещи в правен вакуум, не могат да се възползват в пълна степен от държавните услуги и много често дори не могат да разчитат на защита от полицията. В Китай системата „hukou“ за разрешения за пребиваване е оставила около 250 милиона души като полупостоянна градска нисша класа.

Селските работници, които идват в градовете, за да работят, са от жизненоважно значение за икономическия растеж на Китай в продължение на десетилетия. Но „hukou“ системата обвързва правото им на публични услуги с жилищния им статус. Четвърт милиард градски работници са регистрирани като селски, което орязва достъпа им до основни услуги като здравеопазване в градовете, в които на практика живеят. Децата им дори са лишени от образование – градските училища са само за децата, регистрани като „градски“, а това посява сигурни условия те завинаги да си останат нисша класа.

Имигрантите без документи в САЩ живеят при подобно противоречие между закон и реалност. Милиони такива живеят в САЩ, често укрепвайки местната икономика в съответните щати, но въпреки това, ако попаднат на грешно място в грешен момент, това може да доведе до депортация. Президентската администрация досега съсредоточаваше своите усилия върху депортиране на престъпниците, предоставяйки на повечето имигранти без легални документи мълчаливо разрешение, за да се чувстват те по-спокойни и сигурни в основните си взаимоотношения с държавата.

Новите правила за депортация на администрацията на Доналд Тръмп радикално ще увеличат кръга на лицата, които ще бъдат обект на депортация, а това би могло да нанесе тежък удар върху тази изградена досега „сигурност“ в отношенията имигранти – държава, и да доведе до повече реални проблеми.

Вакуум, запълнен от престъпност

Държавите от Персийския залив демонстрират как създаването на нисша класа може да представлява „покана“ за корупция и злоупотреби. Известната система „kafala“ дава на работодателя големи правомощия и пълен едностранен контрол върху имигрантския статут на неквалифицираните чуждестранни имигранти, които работят в строителството и домакинската работа, поставайки тези работници изцяло на благоволението и капризите на съответния работодател.

Тази система, макар и легална, изтласква чуждестранните работници в свят, където на практика не действат официалните закони. Широко разпространени са свидетелствата за малтретиране, неизплащане на заплатите и принудителен труд.

Азиатски работници спят на покрива на сграда в Доха, Катар. Около 1,2 млн. чужденци от Индия, Пакистан, Бангладеш , Непал, Индонезия, Филипините и други работят в Катар – това е 94% от работната ръка в страната. Снимка: Shawn Baldwin, The New York Times

Когато толкова много хората съществуват в сенките, останалата част от обществото неизбежно също е засегната, установят изследванията. Умножават се лихварите, а върху лесно експлоатираните заради липсата на трудови права работници се разгръщат хищнически практики, изобилието на които вреди на интересите и на местните работници.

Имигрантите без документи в САЩ имат подобен проблем. Икономическите условия привличат работници, но техният незаконен статут не позволява на властите както да ги защитават, така и да гарантират, че трудът им ще се облага със съответните данъци, а това в крайна сметка ощетява цялото общество.

Гетата в Индия отварят и друг въпрос. Жителите на тези гета, които нямат достъп до публични услуги и до съдебната система, се нуждаят от нещо, което да замени тези услуги. Често този вакуум се запълва бързо от криминални елементи. Хората например се нуждаят от електричество, но когато по дефиниция отклоняващият електричество към незаконни селища е престъпник, то истинските престъпниците веднага запълват тази необходимост. Същото важи за канализацията или за базовата сигурност – необходимост, която произвежда нелегални престъпни групировки, гарантиращи „сигурност“ срещу определено заплащане.

Шон Фокс, преподавател в университета в Бристол в Англия, е изучавал политическата икономия на градските гета. В някои латиноамерикански гета по думите му банди изпълняват „регулаторни функции в своите квартали чрез завоюване на територии“. „Хората в рамките на тази територия се считат за част от споразуменията между бандите“, казва д-р Фокс.

Американските имиграционни ограничения отдавна създават подобен вакуум. Мигрантите без документи се обръщат към контрабандисти в граничните райони за помощ за влизане в страната или нейното напускане при необходимост, например. Новите правила за депортация на президента Тръмп разширяват този вакуум отвъд граничните райони в много по-голяма част от територията на САЩ. Ако милиони недокументирани мигранти и техните семейства установят, че не могат да се обърнат към полицията, за да докладват за престъпление без да рискуват да бъдат депортирани, те ще загубят формалната си защита от държавата. Ще останат само неформални алтерантиви.

Вместо да укрепят върховенството на закона, тези правила могат да отворят още по-широк проблем там, където той иначе не съществува.

Крехко равновесие

Тези неформални системи продължават да съществуват, защото работят достатъчно добре за достатъчно много хора, твърди д-р Фокс. В Индия, например, гетата дават „необходимото“ на всеки – жителите на бедните квартали оцеляват ден за ден, престъпните групировки се възползват от това, а местните държавни служители взимат по нещо и за себе си. Така на практика всеки работи за запазване на равновесието, независимо от цената за това.

„Винаги има зрънце надежда, че тези хибридни системи ще се развият в нещо по-устойчиво“, твърди д-р Фокс, но за съжаление тяхната хибридност ги прави силно податливи на разместване вследствие на политическите ветрове. Когато върху тези системи бъде упражнен натиск да се реформират, това може да се случи в две посоки – изтласкване на хората от тях или изсветляването им. Но нито един от тези варианти не се оказва лесен.

Президентът Тръмп опитва да направи първото, но опитите на други държави да сторят това показват, основният проблем рядко се решава, а вместо това има голяма вероятност да бъдат създадени нови, още по-големи предизвикателства.

Някои власти в Индия са се опитали да решат проблема със своите гета като просто ги разрушат, обосновавайки се, че строежите са незаконни. Това обаче може да доведе до сериозни сблъсъци, както и до корупция между властите и желаещите да се възползват от ценната земя.

Гето край Мумбай, Индия. Снимка: Wikimedia Commons

Дори ако жителите на бедните квартали бъдат разчистени, това не решава проблема, който ги е поставил в тези гета в началото: градовете се нуждаят от евтина работна ръка, но често не осигуряват евтини жилища. Ако не друго, „решаването“ на проблема по този начин ще изостри разходите за него, тъй като изваждането от правната неопределеност на жителите на тези гета и семействата им ще ги изпрати директно в пълното беззаконието на улицата.

Един урок от тези усилия: Живеещите в този правен вакуум не са причина за проблема, а по-скоро негов симптом. Да ги превръщаш в цел на имиграционните власти може да доведе до задълбочаване на основния проблем, което да направи още по-трудно и скъпо разрешаването му.

Усилията да извадиш тези общности от сенките също са обвити в проблеми.

Някои държави от Персийския залив, изправени пред нарастващия международен натиск, са се опитали да подобрят правата на мигрантите. Но бизнес групи се противопоставят на тези усилия. Промените срещат политическа съпротива, защото засягат въпросите на националната идентичност в страни, в които чуждестранните работници са повече на брой от местните.

До 2020 година Китай планира да отпусне на 100 милиона „селски“ жители, работещи в градовете, статут на граждани. Това обаче среща съпротива от страна на градските общности, които виждат нежелана конкуренция за и без това оскъдните ресурси като жилища и образование.

Съединените щати периодично предоставят амнистия за мигрантите без документи. Но докато това временно намалява натиска върху мигрантите и върху властите, то не решава основния проблем, а и дава храна за популистки реакции, които водят до политики, като например правилата на Доналд Тръмп за депортиране.

Тези маргинализирани общности често са обект на популистки атаки, коментира д-р Фокс, именно защото техният статут не им позволява да отвърнат на удара.

По дефиниция всеки опит да оправиш подобна система означава да нарушиш самоизградилото се равновесие. Когато това се случи, то почти винаги ощетени са най-уязвимите – жителите на бедните квартали, работниците мигранти, имигрантите без документи са тези, които ще понесат най-тежко последствията.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар