Въпросът „Кой?” в сръбски вариант е с предизборна интрига

Сърбия отново е пред избори, този път президентски. Това повелява конституцията на страната – най-късно до 1 май тя трябва има нов държавен глава. И това е единствената яснота за момента. Защото, първо, все още не е известна датата на провеждането на вота. Второ, защото не се знае дали изборите ще бъдат самостоятелни, или ще бъдат съчетани с някои други – например, местни избори. Или дори с нови извънредни парламентарни избори, за които силният човек в Сърбия – премиерът Александър Вучич, намеква, че биха могли да бъдат проведени заедно с президентските. Вярно, веднъж намеква, на следващия ден отрича. Но изглежда и това влиза в правилата на предизборната борба.

Най-голямата неяснота все пак е

кой ще бъде кандидатът на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП)

и на ръководената от нея коалиция. Досегашният президент Томислав Николич, който, преди да седне на президентското кресло бе лидер на същата СПП, на няколко пъти открито заяви, че чака номинация за втори мандат като държавен глава. Неговият наследник начело на партията – премиерът Вучич, даде обещание, че след разговор с Николич официално ще съобщи каква е позицията на партията на 15 февруари и нито ден по-късно. Значи не ни остава много време да разберем какво е политическото решение на самия Вучич, тъй като няма никакво съмнение, че той ще бъде човекът, който ще отсече за името на кандидата на управляващата коалиция.

Вучич е подложен на сериозен натиск от своите коалиционни партньори, но не толкова да избърза с обявяването на името на номинирания кандидат, а с това самият той да се включи в надпреварата. Някои „препоръки” за това дори създават представата ако не за ултиматум, то поне за натиск, нахвърлящ добрия тон.

Лидерът на социалистите Ивица Дачич, който е вицепремиер и министър на външните работи, например, призова Вучич да вземе „рационално” решение и да обяви своята кандидатура за президент на страната. Дачич вижда „рационалността” във възможността досегашният премиер като най-популярна политическа фигура в Сърбия да спечели президентската надпревара още на първия тур. И по такъв начин да осигури приемственост в президентската институция – един лидер на „прогресивците” като Николич отстъпва на друг водач от същата партия, в случая на Александър Вучич. Така се запазва напълно.

Вероятно не е случайно, че тъкмо в тези дни се появи и социологическо проучване, което подкрепя

очакванията за бърза и лесна победа на Александър „Велики” Вучич

още на първия тур. Според анкета на агенция „Фактор плюс”, цитирана от Радио Б92, Вучич би победил с 55,2% от гласовете на сръбските избиратели, което означава, че втори тур и балотаж няма да има.

Преднината на Вучич пред останалите кандидати е обезкуражаваща. Лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел и някогашният външен министър на Сърбия и неотдавнашен кандидат за генерален секретар на ООН Вук Йеремич получават в прогнозите по 12,1% от гласовете. Досегашният омбудсман Саша Янкович взима 8,1 %.

И тримата посочени кандидати имат претенцията да получат подкрепата на сръбската опозиция, доколкото такава има. Странното в анкетата е това, че в нея е включен един все още хипотетичен кандидат като премиера Вучич, докато сегашният президент и очевиден и настойчив мераклия за втори мандат Томислав Николич въобще не е в играта. Дали това е знак за неговото елиминиране от надпреварата, или просто е пропуск на анкетиращата агенция, ще видим на 15 февруари, сряда, ако Вучич изпълни обещанието си да обяви своето решение на този ден.

Но да се върнем към

хитреца Ивица Дачич.

Да, да, истински хитрец, макар че намеренията му прозират през плетеницата от витиевати фрази. В същия призив към Вучич социалистът (който по думите на македонския ми  колега  и приятел Веле Митановски е „излязъл изпод шинела на Слободан Милошевич”) заявява, че ако сегашният премиер не се кандидатира, тогава самият той, Ивица Дачич ще се впусне в надпреварата. Тоест неговата Социалистическа партия, коалиционен партньор в управлението, няма да подкрепи Томислав Николич, ако той евентуално се окаже кандидата на „прогресивците”. Оповестявайки готовността си за предизборен старт, Дачич подхвърля: „Пък да видим кой кого ще подкрепи на втория тур”. Явно е преценил, че няма шансовете на Вучич да спечели още на първия етап.

Сметката на Дачич е ясна. Не случайно първите си стъпки в политиката е правил наистина „под шинела на Милошевич”, или по-точно – под шлейфа на съпругата на диктатора Мира Маркович, която с нейния кръг от млади политици и сериозни бизнесмени играеше сериозна паралелна роля в управлението на Сърбия. Ако сега Вучич приеме предизвикателството да стане президент, мястото на премиер се освобождава. И Дачич ще има основателната претенция да го заеме. Има куп аргументи. Вече веднъж е бил на този пост. Познава механизмите на управлението. Ето, сега овладява и тънкостите на дипломацията като външен министър. Има солидна и неотстъпчива позиция по ключовия проблем за отношенията с Косово и към Косово – макар тъкмо той да бе премиер, когато заедно с колегата му от Прищина Хашим Тачи започнаха преговорите в Брюксел под патронажа на Европейския съюз. Има остър език, пъргави рефлекси, декларативно е за европейска интеграция на Сърбия и членство в ЕС, макар често да се отдава на умерени, но и не дотам премерени националистически изкушения.

От друга страна, ако все пак Вучич реши да остане начело на изпълнителната власт, Дачич наистина ще обяви участието си в надпреварата за държавен глава и току-виж мине на балотаж. А там, ако срещу него е сегашният президент Николич, нищо чудно да обере целия опозиционен вот, колкото и непредвидим да е той.

И ето – Ивица Дачич, президент на Сърбия!

Въпреки ограничените конституционни пълномощия на тази институция, все пак партньори ще му бъдат Владимир Путин, Доналд Тръмп, хърватката Колинда Грабер-Китарович, Доналд Туск, старият му познайник Хашим Тачи, който също стана президент на Косово, и така нататък. Ниво! Пък и демонстрация на малко надпартийност няма да му е излишна.

Смятам, че Вучич ще сгреши, ако се съгласи да се кандидатира за президент на Сърбия. Той си дава ясна сметка, че едно е да си премиер, а друго – държавен глава при тези ограничени пълномощия. В него виждам действието на политическите инстинкти, както при Бойко Борисов. Сходни са и допусканите грешки. И Вучич заяви, че ако неговият партиен избор за президент не спечели, той ще се оттегли от министър-председателския пост – същото, което направи и Борисов. Да им се чуди човек на тези балкански политици, които уж се учат от големите примери в европейската е и световна политика – позитивни и негативни, а не ги виждат в най-близкия комшулук. Но и това е израз на типичните регионални комплекси…

Що се отнася до изборната дилема на Вучич, по-скоро ми изглежда вероятно той

да предизвика извънредни парламентарни избори

заедно с президентските, да спечели отново със сериозно предимство и така да получи за пореден път достатъчно силна парламентарна и обществена подкрепа, за да подкара реформите, от които Сърбия се нуждае. Като добави към това и „свой човек” като президент – еха-а, мечта за всеки авторитарно настроен политик. Да не кажа по-силна дума.

Но да изчакаме първият лъч светлина в президентския предизборен лабиринт в Сърбия с обявявянето на 15 февруари на кандидатурата на „прогресивците”. Малко им остана на сърбите да тръпнат за отговора на своя въпрос „Кой?”.