Човек наистина трябва да е истински политически биткаджия, щом като едва приключил участието си в надпреварата за поста генерален секретар на ООН, има намерение да излезе на избори, за да стане президент на Сърбия. Става дума за Вук Йеремич, някогашният външен министър по времето, когато Демократическата партия на Борис Тадич бе на власт в Белград, а самият Тадич бе държавен глава. В напрегнатото и нервно състезание за поста в централата на ООН в Ню Йорк Йеремич в крайна сметка завърши втори след Гутереш, но характерът на битката за челото на световната организация е такъв – или си пръв, или си един от многото други неуспели кандидати.
За разлика обаче от някои други кандидати, Йеремич смята, че участието в борбата за генерален секретар на ООН не е провал, а напротив, политически капитал за страната му. Също и опит, и имидж за самия него.
Йеремич внимава, Шешел бърза
Само преди няколко дни на среща със студенти от Юридическия факултет на Белградския университет Йеремич заяви, че чрез неговата кампания Сърбия е показала, че има капацитет да разбира глобалните проблеми, а не само да се занимава с региона или сама със себе си. През цялото време на срещата със студентите Йеремич в нито един момент не постави себе си над Сърбия. Не можеше да е друго, след като щом веднъж кандидатурата на Йеремич за високия международен пост бе официално потвърдена, през цялото време на кампанията Белград стоеше твърдо зад него. Типично по сръбски. За разлика от една съседна държава, която изкара двама кандидата с ясното съзнание, че единият ще попречи на другия и в крайна сметка цялата страна ще загуби…
На края на срещата Йеремич отговори на всички въпроси на бъдещите юристи с изключение на тези, които са свързани с вътрешнополитически проблеми. Дипломатът се извини и обясни, че се е договорил с декана на факултета да говори само за международните проблеми и за външната политика на Сърбия, която той познава, но не и на вътрешни теми. „Трябва да ви разочаровам, но обещах на декана, че няма да говоря за вътрешната политика, защото не бих искал да ме обвинят, че използвам Юридическия факултет и хората, които са дошли да чуят нещо за кандидатурата на Сърбия за длъжността генерален секретар на ООН”, каза Йеремич.
Йеремич внимава, разбира се, защото в Белград упорито се приказва, че той ще бъде кандидатът на обединената проевропейска опозиция за президент на страната. Изборите трябва да се проведат най-късно до май следващата година, официалният старт на кампанията е още много далече, но на политическия терен вече излизат най-различни имена. И най-интересно е тъкмо сред опозицията.
А при крайните националисти, обединени около Сръбската радикална партия, няма изненади. Те имат един-единствен избор и той се нарича Воислав Шешел. Доскорошният обитател на килия в затвора на Трибунала в Хага не крие амбициите си да стане държавен глава, даже твърди, че изборът на Доналд Тръмп във Вашнигтон и на „десните кандидати в България и в Молдова” увеличават шансовете му. При съобщението за победата на Тръмп Шешел бе изразил надеждата си, че един ден, когато американецът отиде на посещение в Белград, тъкмо той, радикалът ще бъде сръбският президент, който ще го приветства с „Добре дошъл”.
При управляващите още не е ясно – Николич или Вучич?
От другата страна са управляващите. Сегашният държавен глава Томислав Николич има право на още един мандат, но лидерът на Сръбската прогресивна партия и съпартиец на президента – премиерът Александър Вучич, все още мълчи дали партията ще подкрепи Николич. На настойчивите въпроси на журналисти Вучич тактично отклонява отговора, като насочва вниманието към предстоящите реформи и проекти, които държавата има да прави.
Въпреки че до изборите има още време, в бюджета за следващата година парите за гласуването вече са предвидени и отделени. Според анализатори в Белград изчакването на управляващата Сръбска прогресивна партия да номинира кандидата си може да се дължи и на колебанието на самия Вучич дали той лично да не се впусне в състезанието. Колкото и да демонстрира спокойствие и хладнокръвие след разкритията, че може би се е готвел атентат срещу семейството му, а и персонално срещу него, на няколко пъти премиерът се изпусна (преднамерено или изиграно – няма значение) да каже, че в историята на Сърбия има много примери, в които сърби убиват лидерите си. Последният от тях е демонстративното убийство на премиера Зоран Джинджич преди 13 години.
Във всеки случай управляващите си имат готов кандидат и това е сегашният държавен глава Томислав Николич. А че Вучич отклонява въпроса за номинацията, може да означава и това, че на Николич няма да му трябва дълга кампания, в която избирателите да го опознават. Той от много години е в политиката, има загуби за президентския пост от Кощуница през 2000 г. и от Борис Тадич през 2004 г. Накрая стигна до извода, че трябва да промени партийното си лого на радикал и да го преформатира в Сръбска прогресивна партия. Така преди пет години Николич спечели президентския пост, а неговите „прогресивци” са начело на изпълнителната власт в правителството начело с Александър Вучич.
Николич не крие привързаността си към Русия и развитието на отношенията с Москва, негови изявления в тази тоналност често поставят въпроса не противоречат ли те на декларациите за проевропейския път на премиера Вучич и на правителството му. За някои наблюдатели тази „двойственост” е предварително уговорена игра, макар че носи реална опасност да се падне на земята от двата стола – московския и брюкселския.
Премиерът Вучич има и друго важно съображение да предложи печеливш кандидат, защото от това може да зависи и неговата лична политическа съдба. Той вече заяви, че ако кандидатът на негова Сръбска прогресивна партия загуби на предстоящите президентски избори, той ще напусне премиерския пост. „По стадионите крещят „Вучич педераст”, но когато дойдат избори, гласуват за мене. Разбирам това. Хората са бесни, не живеят добре, искат повече. Но накрая, когато влязат да гласуват, знаят, че трябва да гласуват за някой, който се занимава с техните проблеми”, каза Вучич пред сръбски медии. Според него, ако победи някой от следните трима – завъртелият се като непартиен кандидат омбудсман Саша Янкович, Вук Йеремич или Воислав Шешел, ще следва, че ще трябва да работи с президент от друга политическа сила, а не от неговата партия. „При такива обстоятелства добри резултати не са възможни, тогава е най-добре е сам да си ида”, заключи премиерът.
Какво им става на тези балкански лидери, болни от популизъм ли са, или егото им е толкова силно, че не си дават сметка за последиците от подобни думи? Справка – българският премиер и лидер на партията ГЕРБ Бойко Борисов…
Надпартийният Янкович иска да е коректив
В опозиционния лагер Йеремич все още официално не е заявил намеренията си, но най-оборотното име за общ кандидат е това на сръбския омбудсман Саша Янкович. Стотина интелектуалци вече подписаха призив в подкрепа на неговата кандидатура като непартиен кандидат за разлика от сегашния Томислав Николич.
Самият Янкович на питания на журналисти отговаря с „нито да, нито не”. Но на няколко пъти публично даде да се разбере, че на Сърбия ѝ трябва държавен глава, който да бъде истински коректив на изпълнителната власт. А и заострените критики от негова страна от позицията му на защитник на правата на човека към управляващите се приема като сигурен знак, че Янкович има намерение да се кандидатира. Стига да получи необходимата подкрепа. Всъщност, това ще бъде проблем. Защото основните опозиционни партии са тези, които произлязоха от Демократическата партия на Зоран Джинджич и после – на Борис Тадич. А в тези среди Вук Йеремич има по-голям авторитет и подкрепа от който и да било друг с надеждата, че може да обедини проевропейската опозиция, която вижда в него „спасително решение”. Чуват се мнения, че ако управляващите номинират Томислав Николич, от страна на опозицията ще бъде нужно да предложи силен кандидат, който да се опита да победи сегашния държавен глава. А това, казват, е тъкмо Йеремич. Има опит, вече има и зрялост- нали беше външен министър на Сърбия по времето на Тадич, после бе начело на Общото събрание на ООН, има ясна позиция по най-болезнения за сърбите въпрос – този с Косово (”Сърбия никога няма да признае Косово”), класира Сърбия на второ място в надпреварата за генерален секретар на ООН. Какво повече?
