Rasec Niembro, Jacobin magazine
През 80-те и 90-те години на миналия век Латинска Америка догонваше международните икономически и политически тенденции. Неолиберализмът се бе превърнал в единствена алтернатива, а технократите – избрани на власт благодарение на репресивните стратегии, довели до унищожаването на левите институции и организираните синдикати – го прилагаха. Това се случваше в контекст на нарастващо неравенство, където бедността бе представяна като „просто голям мит“ по думите на мексиканския министър на финансите.
В началото на 90-те започна да се надига реакция към това развитие и тя прерасна в мощно опозиционно движение. Селски и индиански общности вдъхновяваха и поддържаха съпротивата срещу неолиберализма в Мексико.
На 1 януари 1994 г. Сапатистката армия за национално освобождение (EZLN) обяви война на държавата. Сапатисткото движение бе родено от съпротивата срещу катастрофалните неолиберални политики, които засегнаха цяла Латинска Америка. Средната класа се оказа във все по-несигурно положение, а бедните не само загубиха голяма част от капацитета си да се препитават, но и бяха напълно игнорирани от правителството и от голяма част от обществото. В своето първо публично обръщение лидерът на сапатистите Субкоманданте Маркос заяви: „Ние не сме заинтересовани от държавни служби или каквато и да е политическа власт, ние просто искаме справедливост за коренното население“.
Откакто EZLN навлязоха в общественото пространство, те никога не са подкрепяли политическа партия. Вместо това се фокусираха върху антиглобалистките и антинеолибералните движения, върху осигуряване на контрол на местното население над локалните ресурси, най-вече в щата Чиапас.
Преди президентските избори през 2000 г., които се оказаха първа загуба за Институционно-революционната партия (Partido Revolucionario Institucional – PRI) от 71 години, EZLN потвърди позициите си:
„Пътят на изборите не е за сапатистите, особено предвид антидемократичния контекст, в който политическите форуми не работят за хората на дъното, в който плебисцит или референдум са просто трудни за произношение думи“.
Позицията на абстенционизъм на EZLN обаче постепенно се променя. Към края на 2005 г. сапатистите бяха разработили ясен дневен ред, основан на марксически социализъм и някои елементи на анархизма. В тази нова програма, озаглавена „Другата кампания“, се призовава за организация на големи национални движения, чрез които да се трансформират социалните отношения, за разработване на национална програма и изготвяне на нова конституция. Сапатистите призоваха социалните движения в цяло Мексико да работят заедно за увеличаване на възможностите на хората отдолу нагоре, като се водят от антикапиталистическа идеология и не се обвързват с която и да е регистрирана политическа партия.
Макар с „Другата кампания“ сапатистите да не призоваваха за бойкот на изборите през 2006 г., те остро критикуваха всички кандидати, включително Андрес Мануел Лопес Обрадор – социалдемократ, мотото на чиято кампания бе „Бедните на първо място“.
Субкоманданте Маркос заяви позицията на бунтовниците относно изборите през тази година по следния начин: „Като сапатисти ние не призоваваме да се гласува или да не се гласува. Като сапатисти ние сме това, което правим. А това, което можем да правим, е да приканим хората да бъдат организирани, да се съпротивляват, да се борят“.
Кандидатът на консервативната Партия на националното действие Фелипе Калдерон спечели изборите с разлика от 0.56%. Съдът потвърди победата му през септември 2006 г. Обрадор обаче твърдеше, че е имало нередности в 30% от изборните секции в страната и продължи да призовава за протести дори след като обжалването му бе отхвърлено от съда. Според неговите твърдения EZLN са препоръчвали на социалистически организации да не гласуват за него, с което косвено са помогнали на Калдерон да открадне изборната победа. Оттогава EZLN и Лопес Обрадор, най-емблематичният ляв кандидат в най-близкат история на Мексико, имат напрегнати отношения.
Преди изборите през 2012 г. EZLN използваха официалното си списание Rebeldía , за да отхвърлят отново мейнстрийм политиката. Сапатиското издание пише, че „изборните страсти са живи само сред политиците, които дишат далеч от хората“.
През януари и февруари 2011 г. Субкоманданте Маркос и интелектуалецът Луис Вийоро си размениха четири публични писма, „за да се опитат да разберат Мексико“. В тези документи Маркос набляга върху това как капитализма унищожава социалните връзки. Той също така отбелязва, че САЩ и техните корпорации печелят „войната с наркотиците“, докато за Мексико резултатът е „разбито общество, опустошена, обезлюдена и безвъзвратно разделена нация“.
През 2012 г. изборите са спечелени от кандидата на PRI Енрике Пеня Нието. Върналата си тогава властта партия ускорява неолибералните реформи в образованието, трудовите отношения и енергетикта. През 2011 г. Маркос прогнозира още по-мрачни последици – според неговите очаквания Пеня Нието „ще засили войната с организираната престъпност с присъщите ѝ съпътстващи жертви“.
За двадесет и три години EZLN спазва обещанието си да търси справедливост и да е бори с капитализма без да използва държавна власт. Това обаче е на път да се промени.
Време за атака
По време на петата конференция на Националния конгрес на коренното население (CNI) през октомври 2016 г. EZLN обяви историческо решение: те ще подкрепят независим кандидат за президентските избори през 2018 г. Субкоманданте Маркос, който вече носи псевдонима „Галеано“, завърши изявлението си с кратък, но показателен призив: „Дошло е време да се атакува“.
Макар че сапатистите още не са се спрели на конкретен кандидат, те обявиха, че ще става въпрос за жена от коренното население, внимателно избрана чрез демократичен процес и широки консултации с всички местни общности. В края на конференцията CNI обяви, че е взел решение „да премахне властта… която предлага само панорама на смърт, насилие, грабеж и разрушение“. „Ние потвърждаваме, че нашата борба не е за власт. Ние призоваваме коренното население и гражданското общество да се организира и да спре тази разруха, да засили съпротивата и бунта в защита на живота на всяка личност, всяко семейство, колектив, общност и квартал. Борим се да изградим свят на мир и справедливост, работейки отдолу, оттам, отктъдето сме и каквито сме. Време е за бунтовническо достойнство, за изграждане на нова нация за всички хора, за засилване на антикапиталистическото ляво, време е виновниците да бъдат накарани да платят за болката на мексиканците“, се казва още в изявлението на Конгреса.
На 1 януари 2017 г. CNI обяви създаването на Съвет за управление на коренното население (CIG), който ще служи като говорител на 525-те такива общности в Мексико. CIG планира през месец май да назначи за говорител жена, която впоследствие ще бъде и кандидат за президент на следващите избори. Изборната платформа ще бъде представена след обявяването на кандидата, но отсега се заявява, че тя ще е основана върху „защитата на майката-природа, справедливото заплащане, универсалното и безплатно здравеопазване, както и на общественото, научно и светско образование“.
Макар това решение да бе отразено накратко дори от международната агенция Associated Press, мексиканските корпоративни медии не го споменаха изобщо. Единствено някои прогресивни сайтове публикуваха анализи по въпроса. В интерес на истината много хора все още са скептични относно обхвата и значимостта на тази инициатива.
Решението обаче предизвика буря от противоречиви коментари. Лопес Обрадор публично заклейми сапатистите. Той отново повтори обвинението си, че те са отговорни за загубата му през 2006 г. и ги разкритикува, че не са го подкрепил и през 2012 г. Той също така намеква, че лидерите на сапатистите играят същата игра като правителството и че решението да издигнат кандидат доказва, че групата няма истински аргументи. Обрадор също така твърди, че в районите с коренно население, където има силно присъствие на EZLN, хората са гласували за PRI. Той също така настоява, че не се страхува от тяхната електорална инициатива, тъй като „хората няма да обърнат внимание“ на кандидата им.
Коментарите на Обрадор обаче са погрешни. Във всяка политическа борба единството е фундаментална нужда, но аргументът за единството не бива да бъде използван за цензура на истинския лидер на левицата. Обвиненията към сапатистите и CNI, че угодничат на правителството, защото възнамеряват да участват в изборите, показват арогантност и нетолерантност.
„Неолибералната десница ще представи поне три кандидатури за президентските избори през 2018 г. Ако Лопес Обрадор, който е единственият ляв кандидат от институциализирана коалиция, не спечели, няма да можем да обвиняваме автентичния антикапиталистически кандидат за резултата“, коментира Педро Салмерон, един от най-добрите историци в Латинска Америка.
Възможни последствия
Данните от избирателната карта показват, че кандидатурата на жена от коренното население може да има директен ефект върху 28 района, където индианците преобладават. Населението на тези области обаче представлява около 1% от потенциалните избиратели в страната.
Въпреки това моментът, в който EZLN обяви решението си отново да вкара своята кауза в общественото полезрение, е от голяма важност. Това е моментът, в който президента Пеня Нието е по-загрижен за отношенията си с Доналд Тръмп, отколкото за милионите бедни и гладуващи в Мексико.
„Официалният език на правителството на Пеня Нието, особено заявленията на институциите, отговарящи за развитието на коренното население, се върнаха към стария покровителски дискурс, който се фокусира върху приказките за борбата с бедността. Тази позиция игнорира конституционната реформа от 2001 г., която разглежда Мексико като мултикултурно общество и се съсредоточава върху равните права“, отбелязва Хайме Байлон Корес, експерт по правата на коренното население.
Поради това изборът на жена от коренното население за независим кандидат представлява повратна точка в мексиканската политика. Такава кандидатура е добра новина за политическото представителство. Това ще е и първият случай, в който въоръжена, социалистическа организация излиза на изборната сцена в Мексико.
Този опит може би ще е само първата стъпка в превръщането на EZLN в политическа и електорална алтернатива, която достоверно представя интересите на най-потиснатите групи в страната. Това няма да е прецедент за региона: Movimiento para la Liberación Nacional в Уругвай, Frente Farabundo Martí de Liberación Nacional в Салвадор, MR8 в Бразилия и Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia в Колумбия също са били активна електорална сила в някои региони в миналото или вече също са тръгнали по този път.
Изоставянето на коренното население от страна на държавата доведе до високи нива на маргинализация и бедност. Според преброяването от 2010 г., индианците представляват 11% от цялото население. Те имат по-ниски нива на грамотност и образователни постижения от която и да е друга група. Те също така имат по-малък достъп до възможности за заетост. Ощетяването личи не само в икономиката, но и в политическото представителство – едва 20 от 620 депутати в Конгреса са представители на коренното население.
Макар че независим кандидат жена от коренното население е малко вероятно да спечели, това усилие може да помогне за създаването на национално, масово движение, което да прокарва редица пренебрегвани въпроси в дневния ред на обществото.
При този сценарий изборният процес ще придобие нова градация. Посланията в кампаниите ще отразяват условията, в които живеят индианските и бедните общности, и ще налагат съобразяване с исканията им. Преди всичко в политическият дебат ще се разкрият огромните щети, нанесени от правителствените политики, хищническия капитализъм и империализма. Политики, които векове наред водят до разрушаване на местните общности и които в момента са игнорирани от повечето хора в Мексико.
Фактът, че сапатистите имат успешен опит в избори и управление на местно ниво е доказателство за капацитета им за трансформация на държавата и възможността за придобиване на политически контрол на национално ниво. След като EZLN изглежда вече вижда участието в изборите като една страна на съпротивата, организацията и борбата, това се превръща в отлична възможност за демократизация на обществените и държавни институции. Поставянето на антикапиталистическата левица в центъра на националната политика би могло да има огромен ефект върху това какви приоритети слагат хората и правителството в публичните политики.
Практични възможности
Дискусиите около този ход не бива да се фокусират върху разделянето на гласовете срещу правителството на неолибералния консенсус. Обединеното движение против капитализма и империализма не трябва да изключва, а да привлича различните локални фронтове към демократичните си и изборни цели.
Сапатисти (Zapatista) – Документален Филм from mechanic955 on Vimeo.
Съюзите, в които сапатистите ще трябва да влязат, е необходимо да бъдат насочени към нови, възможно най-широки групи от работническата класа, а не към либералните градски елити. Това ще даде възможност на хората да предлагат истински радикални идеи. Ако има какво да се научи от изборните политики по света през последните години, това е че идеологията на модернизацията е в състояние на колапс.
Стилът и културата на радикалната левица в Мексико исторически са оформени от интелектуалци, живеещи в градовете. Те са една увеличаваща се и разнообразна група, чиито членове често имат скромен произход. Но техните приоритети, реторика и перспективи често са драстично различни от тези на хората от работническата класа в селските райони и малките градове, повечето от които живеят в изключителна бедност.
Това трябва да се промени. Ако корените на мексиканската левица не са в работническите общности, ако тя не говори език, който да съответства на ценностите и приоритетите на работническата класа, тогава тя няма политическо бъдеще. Голяма коалиция, основа на класата, е критично важна за една печеливша политическа кампания.
Завоят на сапатисткото движение към участието в избори представлява възможност точно за това. В Мексико няма друга фракция, която може да представлява класова програма, защитаваща всички експлоатирани групи в страната. Програма, която да е против сексизма, расизма, хомофобията, като в същото време да се противопоставя на неолибералните интереси, заради които мексиканската държавна машина активно работи за разпространението на бедността.
В крайна сметка мексиканското общество като цяло и коренното население в частност ще решат дали този път е полезен за трансформацията на страната. Ако жена от индианските общности, издигната като кандидат, може да обедини недоволството на ниската и средната класи в един съгласуван глас за равенство, възможности и права за всички, тя със сигурност ще е сериозен претендент за президентството.
Изборната кампания на сапатистите предоставя възможности за прехвърляне на политическа власт към улиците, училищата, фабриките и земеделските региони – далеч от президентския офис в центъра на Мексико Сити.
About The Author
